Търсене
Close this search box.

История на медицината през ХХ век (Част VІІІ) – Краят на едрата шарка и началото на инвитро оплождането (1971-1980)

История на медицината през ХХ век (Част VІІІ) – Краят на едрата шарка и началото на инвитро оплождането (1971-1980)

История на медицината през ХХ век (Част VІІІ) – Краят на едрата шарка и началото на инвитро оплождането (1971-1980)

История на медицината през ХХ век (Част VІІІ) – Краят на едрата шарка и началото на инвитро оплождането (1971-1980)


Направи дарение на училище!



***

 

Здравеопазването е критична грижа за правителствата през 70-те години. Въпреки че медицинските и здравните индустрии се разрастват бързо през десетилетието, много хора все още нямат достъп до основни здравни грижи. Технологичният напредък в други индустрии си проправя път в областта на медицината, което води до революционни устройства като компютъризирана аксиална томография и скенери за магнитен резонанс. Тези и други научни открития помогнаха за подобряване на медицинските грижи и удължиха живота на много хора.
Това е и десетилетието на първото бебе в епруветка, а също и на времето когато СЗО официално обявява, че едрата шарка е окончателно изкоренена от лицето на Земята.

През 1971 г. Нобелова награда за физиология или медицина взима Ърл Съдърланд за открития във връзка с изясняването на механизма на действие на хормоните. Това което открива той е ролята на малка и неизвестна до този момент молекула – цикличният аденозин монофосфат. Той всъщност изследва влиянието на два хормона – глюкагонът и адреналинът върху метаболизма на гликогена. Така той изгражда хипотезата за първичния и вторичния месинджър или сигнал. Хормонът първо се свързва с рецептор на повърхността на клетката, което активира ензими, специфични за всеки отделен хормон и тук идва моментът да се активизира молекулата на цикличния аденозин монофосфат. Тя отключва каскада от биохимични събития, които в крайна сметка осъществяват биологичната роля на хормона.
Хормоните са биологични субстанции, които в много ниска концентрация успяват да свършат велики дела – те са ключови играчи за регулацията на процесите в нашия организъм.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

3D модел на молекулата на цикличния аденозин монофосфат.

 

Това не е единствената награда, получена в тази област през десетилетието. Малко по-късно, през 1977 г., Роже Гиймен и Андрю Шали получават Нобелова награда за открития относно производството на пептидни хормони в мозъка – невропептиди. А другата половина от наградата получава Розалин Ялоу за разработването на радиоимунологични анализи на пептидни хормони.
Невропептидите и до ден днешен са една много интересна тема, тъй като всичко, свързано с действията на централната нервна система просто няма как да не ни интригува.

Друга ключова Нобелова награда отново в областта на имунологията е тази на Родни Портър и Джералд Еделман от 1971 г., за открития във връзка с изясняване структурата на антителата. По онова време за тях се знае, че това са белтъчни молекули, изградени от аминокиселини. Въпреки, че това са големи молекули, Портър и Еделман ги раздробяват на по-малки фрагменти и откриват, че са изградени от ок. 1300 аминокиселини, че имат лека и тежка верига и че съществуват различни варианти на тези антитела. 

Още една награда през десетилетието е присъдена за проучвания в областта на имунологията през 1980 г. Тя отива при Барух Бенасераф, Жан Досе и Джордж Снел за техните открития относно разположени на повърхността на клетката генетично определени структури, които регулират имунологичните реакции.
По време на Втората световна война на Жан Досе му прави впечатление, че дори когато се прелива съвместима кръв, в някои редки случаи пак се получава една много тежка реакция. Впоследствие той установява, че на повърхността на клетката има специфични антигенни молекули, които на практика определят отговора на нашата имунна система към свое и чуждо, т.е. способността ѝ да ги разграничава. Става въпрос за човешките левкоцитни антигени, които се явяват нещо като нашия пръстов отпечатък. На практика техните продукти се експресират върху повърхността на клетките и имунната система най-напред разпознава тях, тъй като преди всичко тя трябва да разпознава своето за да може после да разпознава и чуждото. 

Реално тези човешки левкоцитни антигени определят успеха при трансплантациите, а преливането на кръв също се явява един вид трансплантация. Оттук нататък започват да се разработват тестове за тяхното определяне, за да може да се установи каква е съвместимостта. В днешно време вече левкоцитите в кръвта просто се премахват за да се избегне този проблем.
Това откритие дава последният важен отговор за това как можем да правим успешни трансплантации и оттук нататък вече всичко е въпрос само на дооформяне на детайлите. 

 

През 1973 г. Карл фон Фриш, Конрад Лоренц и Нико Тинберген получават Нобелова награда за техните открития относно организацията и извличането на индивидуални и социални модели на поведение. Всички те се занимават със зоология и етология – наука за поведението на животните. 

Основните открития на Фриш са при изследването на пчелите, където той установява, че те могат да бъдат научени да свързват храненето с определени цветове, че могат да разграничават аромати, както и подробности за начина, по който те си сигнализират. 

Чрез експериментите си той наблюдава как пчела, която е намерила някаква храна след това се връща при кошера си и изпълнява във въздуха един определен танц за да уведоми останалите къде има храна, каква е тя, колко е, в каква посока се намира и на какво разстояние. Ако храната е по-наблизо (до ок. 85 метра) пчелата лети ниско в кръг, ако пък е по-далече тя изпълнява полет, при който опашката ѝ се върти, описвайки осморки. Освен това ъгълът, под който пчелата лети спрямо кошера, отговаря на ъгъла, под който слънчевата светлина пада върху въпросните цветя. Когато е много облачно те се ориентират по равнината на поляризация на наличната светлина, както и още куп други интересни факти за тези изключителни създания.

 

 

Тинберген и Лорец пък проучват основно животинските инстинкти, които характеризират като набор от стереотипни движения и при всеки вид има определен фиксиран модел на поведение. Най-общо поведението при животните е резултат от противопоставянето на различни нужди, потребности и мотивации.

В следващата 1974 г. нобелисти стават Албер Клод, Кристиан дьо Дюв и Джордж Паладе за техните открития относно структурната и функционалната организация на клетката.
Паладе се занимава със синтеза на белтъците в клетката и продължава да разкрива нейните тайни. Но абсолютно всеки един намерен отговор предизвиква нови въпроси.

Дьо Дюв е човекът, който открива лизозомите и пероксизомите. Лизозомите играят ролята на нещо като отпадъчни кошчета на клетките за различните разградени материали. Но съвсем не само това, отделно те участват и в регулирането на редица ключови процеси.
В това време са открити и рибозомите, ендоплазматичният ретикулум, митохондриите и функции, с които са свързани. 

 

Албер Клод, Кристиан дьо Дюв и Джордж Паладе.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 163 на списанието.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.