Направи дарение на училище!

Автор: Десислава Костадинова

Абстракт

Историческата география е помощна историческа наука, от постиженията на която се ползват както историци, така и географи при техните проучвания на миналото на българските земи от най-ранните исторически епохи до наши дни. Тясно свързана с нея e и историческата картография. След края на Втората световна война най-сериозни успехи в двете дисциплини постигат Петър Коледаров и Красимира Гагова.

Ключови думи: географски граници, пътища и пътна система.

Сред големия брой помощни исторически науки е и историческата география и картография. Както повечето от тях, така и тя води своето начало още от Средните векове. В България, поради последвалото петвековно османско владичество, интересът към нея датира едва от края на ХІХ в., когато в София е открито висше училище, преобразувано в началото на ХХ в. в днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Не е без значение фактът, че едни от първите дисциплини, които се изучават в него, са именно история и география. И това не е никак случайно, защото всеки народ има своя история и заема определено географско място.

Задачата на историческата география е да подпомага специалистите, занимаващи се в тези две области. Поради тази причина, тя е считана колкото историческа, толкова и географска наука. Границата между тези две дисциплини е толкова близка и преплетена, че става почти несъществуваща. Няма историк, който да не се занимава и с географското разположение на миналото на един народ. Нещо повече, налице е и една тясна взаимовръзка между двете науки. Добре известно е, че колкото повече се обръща поглед към по-старите исторически епохи, толкова повече ролята на географския фактор е по-голяма.

Без отчитане ролята на географския фактор трудно могат да бъдат обяснени редица исторически явления. Ще илюстрираме това твърдение с известни исторически факти. Знае се, че император Константин Велики е искал да превърне София, която толкова много обичал, в своя нова столица, но бил принуден да се откаже главно поради недоброто й географско разположение и особено поради липсата на море, което в онази епоха е било много важно за развитието на Римската империя.

Вторият пример е свързан с Асеневци, които след победата на организираното от тях въстание срещу Византия, не приемат за своя столица нито Плиска, нито Преслав, макар да са се считали за наследници на владетелите на Първото българско царство, а обявяват за такава Търновград, именно поради неговото географско разположение като труднодостъпна крепост. Знае се, че на османските нашественици са били потребни месеци наред, докато успеят да превземат този град.

Една от главните задачи на историческата география в България е изследването на промените на границите на българската държава през многовековното й съществуване, като разкрие причините, които са диктували тези промени.

Следва да се отбележи, че изучаването на географските промени в историята на България от страна на историците и географите не е извършвано по строго определен план, а от съвършено други обстоятелства. На първо място – от личните предпочитания на изследователите към една или друга историческа епоха и на второ – от възникнали конкретни потребности. Тази е и причината, поради която родоначалникът на географската наука у нас – проф. Анастас Иширков¹да се заеме с изучаване на географските промени в България, извършени в периода след Освобождението – по време на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.  и особено по време на войните от 1912-1913 г. и 1915-1918 г.²Заради големите му познания като географ професорът е включен в състава на българските делегации при сключване на Букурещкия мирен договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г. За съжаление обаче не историческата правда, а съвършено други фактори и обстоятелства предопределят съдбата на България след поражението й както в Междусъюзническата, така и в Първата световна война, за които той няма никаква вина.

Разбира се, проф. А. Иширков не оставя без внимание и по-ранните исторически епохи. Сред тях особено място заема участието му в сборника„Добруджа. География, история, етнография“ (1918), както и други някои публикации.³

Подобен е и подходът на другия наш голям географ – проф. Иван Батаклиев.⁴Първоначално се заема с изследването на миналото на родния си град Пазарджик. След това насочва вниманието си към миналото на Тракия и други краища на българските земи.⁵

След края на Втората световна война към проблемите на историческата география по-сериозно обръща поглед проф. Петър Коледаров.⁶Първоначално той завършва право, а след това и история в Софийския университет. Дълги години работи в редакцията на сп. „Исторически преглед“, което му позволява да бъде в непосредствено течение на излизащата историческа литература в България. Първите му публикации по проблемите на историческата география излизат още в годините на Втората световна война.⁷Към изследователска дейност в областта на историческата география след края на Втората световна война пристъпва чак през 60-те години, когато стихват борбите на историческия фронт във връзка с преустройството му на нова идеологическа основа. Първата му публикация е посветена на съдбата на Драмско до средата на ХІХ в., която макар да има повече демографски облик, третира и въпроса за географското разположение на тази област.⁸Появата на тази студия става причина Петър Коледаров да бъде привлечен в авторския колектив, наел се да изготви един исторически атлас на България, за който той е натоварен с изработване на картите на българските земи през различните исторически епохи.⁹

През следващите години П. Коледаров се заема с проблемите на историческото и географско минало на българите и другите народи, населявали Балканския полуостров в по-отдалечените исторически епохи.¹⁰От заглавията на посочените студии е видно, че освен с историко-географските въпроси, той се занимава и с проблема за историческата картография.

Като специалист в областта на историческата картография се проявява и в една от следващите му публикации върху миналото на Балканския полуостров.¹¹Върхови постижения на П. Коледаров в историческата география и картография са две негови монографии. Първата от тях третира проблема за географските промени в България в периода на средните векове. След като посочва приносите на своите предшественици при очертанията на тези граници, той внася не малко корекции върху тях.¹²Едва ли е необходимо да изтъкваме колко големи усилия е трябвало да положи, за да отрази различните географски очертания на България преди падането й под византийска власт, когато войните, които води с Византия и другите съседни държави, следват почти една след друга, а понякога и едновременно. Много от границите, залегнали в различните мирни договори се оказват временно явление и бързо се прекрояват при последвали различни нови обстоятелства. Авторът не крие, че за не малко периоди, липсват ясни очертания за границите на средновековна България и че това нещо е било нормално положение и за другите държави през разглежданата епоха. Не на последно място авторът изтъква, че за някои от границите на България в средновековната епоха сведенията от историческите извори са твърде противоречиви, което затруднява историците при стремежа им за тяхното конкретно очертание.

Със същите трудности се сблъсква и самият П. Коледаров не само в първата, но и във втората си монография, посветена на Македония.¹³ Проблемът за географското разположение на посочената географска област го занимава в продължение на много години. Особено много е подразнен от фалшификациите на чуждестранни историци и географи, които не спират и до наши дни. За да даде една обективно вярна представа на географските й очертания през различните исторически епохи, той се опира изцяло на историческите извори не само от български, но и чуждестранен произход, които анализира всестранно, задълбочено и критично.

Резултатите, които постига, му спечелват заслужено признание сред историческата гилдия. В тази връзка ни се иска да посочим само отзива на един от най-изтъкнатите медиевисти – акад. Димитър Ангелов, известен със своята въздържаност при оценка на изследванията на историците. За него трудът на П. Коледаров е сериозно постижение не само за автора, но и за самата българска историческа наука.¹⁴

В последните години от своя живот П. Коледаров не крие своята тревога от липсата на млади кадри, които да продължат изследванията в историческата география и картография.

Затова той посреща с толкова голяма радост една млада колега – Красимира Гагова,¹⁵която той лично подпомага при проучването на историко-географската съдба на друга голяма област – Тракия.

За изследователската дейност на Кр. Гагова от особено важно значение е обстоятелството, че тя е завършила класическа филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, което й позволява да ползва без каквито и да било препятствие чуждите извори и особено старогръцкия и латинския, които съдържат най-богатата информация през античността и ранното средновековие.

Първоначално вниманието й е насочено към пътната мрежа на Тракия през средните векове.¹⁶ И това никак не е случайно, тъй като бидейки разположена на една средищна област, каквато от само себе си представляват Балканите, областта се отличава с богата пътна структура, която играе твърде важна роля за нейното стопанско и културно развитие през разглежданата от авторката епоха.

В по-разширен вариант тази проблематика е изложена е монографичния й труд, посветен на същата област,¹⁷ като наред с пътната система е отделено немалко място на промените в географското разположение на областта. Както П. Коледаров, така и тя се опитва да представи една по-вярна географска картина на Тракия, чиито граници са били променяни в зависимост от това коя от балканските държави е имала доминиращо влияние върху областта като цяло или в определите нейни краища.

Както П. Коледаров, така и Кр. Гагова стоят на гледището, че географските граници на каквато и да е историко-географска област са от особено важно значение за развитието на нейния стопански и духовен живот. Честите промени на тези граници нарушават и спъват в една или друга степен нормалния ритъм на нейното развитие.

Проблемите на историческата география и картография в следвоенния период привличат погледа и на други изследователи. Един от тях е Тошо Спиридонов, чиито научни интереси са насочени към неолита и античната история на българските земи. Той е автор на един сборник от статии, от които пряко на историческата география са посветени само статиите „Историческа география на древна Тракия. Предмет, проблеми и задачи“; „Историко-географско райониране на древна Тракия през енеолита“ и „Съобщителни връзки и пътна мрежа в Тракия VІ-ІІ в. пр. н. е.“ В останалите огласява резултатите от теренните си проучвания в различни краища на България.¹⁸

Към историческата проблематика обръща поглед и проф. Веселин Бояджиев, преподавател по география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той обаче проявява интерес повече към други въпроси, отколкото към историко-географското положение на България.¹⁹

Отказаното дотук е видно, че в областта на историческата география и картография след края на Втората световна война се занимават ограничен кръг историци и географи. Колкото и значими да са техните постижения, те не отменят потребността от появата на по-млади кадри, които да продължат тяхното дело. Трудното време, в което живеем днес, не ни прави оптимисти в тази насока. Дано бъдещето опровергае този наш песимизъм, защото като помощна историческа дисциплина историческата география и тясно свързаната с нея картография очакват своите бъдещи изследователи в България.

Бележки:

¹Вж за него Пенков,Игнат, Анастас Иширков, С., 1987.

²Иширков,А.Княз Черкаски и границите на България. –Свободно мнение, 1914, № 48, с.667-579; Тракийската граница според Парижкия договор за мир. – Читалищен преглед, 1919, № 7-10, с.295-297; Мирният договор в Ньой и границите на Българското царство. – Отец Паисий, 1929, № 21-22, с. 331-335; Как Добруджа премина под румънска власт. –Отец Паисий, 1932, №4, с. 45-48, № 5, с. 61-65 и др. Принос към географията на Княжество България. –Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1907, кн. 68, с. 263-293;383-410; 553-602; Македонският въпрос остава открит. – Свободно мнение, 1913, № 10, с.4-6;Къси пътни бележки върху Добруджа и Моравско. Писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, № 3 от изданията на Комитета за изучаване на българските земи. С, 1917 и др.

³ Вж Иширков,А. Из средновековната история на град Варна. – Списание на Българското икономическо дружество, 1908,№ 4, с.230-241; Бележки за пътя Русе – Варна в ХVІІІ век и за главните селища край него. – Годишник на Софийския университет (1906-1907), № ІІІ-ІV, с. 129-152; 178-179 и др.

⁴ Вж Чолов,П. Български историци. Биографично-библиографски справочник. 3 преработ.и доп.изд. С., 2010, с. 30.

⁵ Вж Батаклиев,Ив.Тракия. Географски и исторически преглед; Беломорието – принадлежността му към България, 1941; Географската връзка между Беломорието и България, 1942; Бележки за Барон Хиршовата железница, 1968; Град Банско – родното място на Паисий Хилендарски, 1972 и др.

⁶Кратки биографични бележки за него вж Чолов, П. Български историци. Биографично-библиографски справочник. 3 преработ.и доп.изд. С., 2010, с. 166.

⁷Вж Коледаров,П. Българщината в Мала Азия 2 изд. С., 1940.

⁸Вж Коледаров,П. Народностният състав на Драмско до средата на ХІХ в. – Известия на Института за история, 1961, т.10, с. 174-189.

 ⁹Вж Атлас по българска история. С., 1963.

¹⁰Вж Коледаров,П. Най-ранни споменавания за българите върху историческите карти. –Известия на Института за история, 1969, т. 20, с.219-254; Коледаров,П. Към въпроса за развитието на селищната мрежа и на нейните елементи в средищната и източната част на Балканитеот VІІ-ХVІ в. –Известия на Института за история, 1968, т.18, с.89-168.

¹¹Вж Коледаров,П. Военна карта на Балканите, съставена между 1388-1393 г. – Военноисторически сборник, 1973, № 4, с. 85-94.

¹²Вж Коледаров, П. Политическата география на средновековната българска държава. Част 1. От 681 до 1081; част 2. 1186-1396. С., 1969.

¹³Вж Коледаров,П. Името Македония в историческата география. С., 1985.

¹⁴Вж Ангелов, Д. Предговор към името Македония в историческата география. С., 1985.

¹⁵Кратки биографични бележки за нея вж Чолов, П. Цит. съч., с. 64.

 ¹⁶Вж Гагова, Кр. Пътна система в Северна Тракия през ХІІІ-ХІV в. – Исторически преглед, 1982, № 1, с. 89-100; Bulgarian-ByzantneBorder in Thrace from the VІІ-th to Х- th Century.–Bulgarian Historical Review, 1986, № 1, р. 66-77.

¹⁷Вж Гагова, Кр. Тракия през българското средновековие. Историческа география. С., 1995.

¹⁸Вж Спиридонов, Т. Историческа география. Изследвания.С., 2013.

¹⁹Вж Бояджиев,В. Увод в историческата география. С., 2016.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!