Истинска снимка, фалшив контекст: как да разпознаваме подвеждащи изображения онлайн

 

В епохата на социалните мрежи една снимка може да обиколи света за минути. Достатъчно е да изглежда убедително и да бъде придружена от кратък, емоционален надпис. Често именно тези две съставки – въздействаща визия и категорично твърдение – са достатъчни, за да превърнат обикновена публикация в „доказателство“, което хиляди хора споделят. Но понякога между снимката и написаното под нея няма никаква връзка. Това е един от най-разпространените видове дезинформация – когато истинско изображение се използва в грешен контекст.

Един типичен пример за такъв случай се появи в българските социални мрежи през 2024 година. Във Facebook започна да се споделя снимка на впечатляващ соларен парк с надписи от рода на „Ето как България навлиза в зелената енергия“ или пък в другата крайност – „Погледнете как унищожават плодородната земя“. На пръв поглед и двете послания изглеждат достоверни – кадърът е реален, а темата е актуална. Само че снимката не е направена в България. Проверка на екипа на Factcheck.bg показа, че изображението е заснето в Кожани, Северна Гърция, и показва един от най-големите фотоволтаични паркове в Европа, собственост на компанията „Hellenic Energy“.

Историята на тази заблуда е показателна за това колко лесно истината може да се изкриви, когато липсва контекст. Елементарна проверка на снимката с обратно търсене (Google Images или TinEye) разкрива, че тя се е появила в интернет още през 2023 г. в гръцки енергийни издания. Сателитният изглед на района около Кожани в Google Maps потвърждава напълно разположението и формата на соларните полета. Дори ъгълът на заснемане и пътеките между панелите съвпадат с разпространяваната снимка.

След като мястото е установено, следва въпросът кой е добавил подвеждащия надпис. Оказва се, че първоначалната публикация не е съдържала никакво твърдение за български произход. Надписът „България – 2024“ се появява по-късно, при препубликации в различни страници и групи. Нито една от тях не посочва източник, дата или автор на изображението – класически признак на дезинформация.

 

 

Когато се проследи произходът на снимката, се вижда ясно, че тя е част от публична кампания на „Hellenic Energy“ за представяне на новите ѝ зелени мощности. Същото изображение може да се открие в прессъобщения на компанията и в доклади на Европейската инвестиционна банка. Тоест – фотографията е напълно истинска, но нейното значение е променено.

Подобни случаи не са изолирани. Снимки на пожари, наводнения или индустриални зони често се споделят извън контекста си, за да внушат определена идея – било за климатични катастрофи, било за държавни провали или заговори. Общото между всички тях е, че използват визуално въздействие, за да създадат доверие. Когато зрителят види кадър, който потвърждава предварителните му убеждения, той рядко се замисля дали е автентичен. Това явление е известно като „потвърждаваща пристрастност“ – склонността да вярваме на неща, които подкрепят вече съществуващото ни мнение.

За да не попаднем в този капан, е нужно не специализирано образование, а малко търпение и любопитство. Първата стъпка е да спрем за миг, преди да споделим. Ако публикацията предизвиква силна емоция – възмущение, гордост или страх – това е знак, че трябва да я проверим. След това можем да направим обратна проверка на изображението. В повечето случаи това отнема само няколко секунди. Ако резултатите водят към по-стари публикации или към източници от други страни, вероятно снимката е използвана неправилно.

Следващата стъпка е да се потърси контекст – кога е заснета снимката, къде, от кого и с каква цел е публикувана. Ако липсват тези данни, съмнението е оправдано. И накрая – да се направи кръстосана проверка с още поне два независими източника. Ако всички сочат едно и също място и дата, информацията е надеждна; ако се разминават, вероятно някой ни подвежда.

Случаят със „соларния парк в България“ е показателен и за друго: дезинформацията невинаги се състои в откровена лъжа. Понякога е просто изместване на смисъла. Истинска снимка, но грешен надпис. Реално събитие, но променено време или място. Тази „мека“ дезинформация е особено опасна, защото изглежда правдоподобно.

В образователна среда този пример може да се използва като мини-урок по медийна грамотност. Учителят може да покаже снимката без пояснение и да попита учениците къде мислят, че е направена. След това заедно да направят проверка на изображението и да проследят произхода му. Така децата не само слушат какво е дезинформация, а сами откриват как работи тя.

Историята с „българския“ соларен парк от Гърция ни напомня, че критичното мислене не е недоверие към всичко, а навик да задаваме въпроси. Една минута повече, прекарана в проверка, може да спести хиляди споделяния на заблуда. Истината не се страхува от проверка – напротив, тя я приветства.

 

 

С подкрепата на Science+

Източници:
– Factcheck.bg – „Тази снимка на соларен парк е от Гърция, а не от България“ (20 март 2024)
– Hellenic Energy – Press release: Kozani Solar Park (2022)
– European Investment Bank – Renewable Energy Report (2023)
– Визуална проверка чрез Google Images и Google Maps

"Наука за ученици, учители и родители"

Изтегли безплатно:

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

🧠 НАЙ-ГОЛЯМОТО НАМАЛЕНИЕ ЗА ГОДИНАТА!

-50%

📚 Вземи -50% отстъпка за:
📆 1 година – само 43,20€ (84,50 лв.)
Използвайте код: nauka50

Една година (-50%)
БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.