1516—1556 г.
Управление на Карл I Хабсбург (от 1519 г. като Карл V, император на Германия; внук на Фердинанд и Изабела). След смъртта на Фердинанд наследява Кастилия и Арагон и присъединява към тях страните от т. нар. бургундско наследство, а именно: Нидерландия, Люксембургското херцогство и Франш—Конте. В резултат на войните с френския крал Франсоа I присъединява Милано и много територии в Северна Италия. През 1535 г. за кратко време овладява Тунис. През 20-те и 30-те години на XVI в. Испания завладлва Мексико, Перу, Чили и Колумбия, превръщайки се в световна сила, с владения в двете полукълба.

1520-1522 г.
Въоръжено въстание на градските комуни (комунерос) в Испания. Въпреки обединяването на страната, в началото на XVI в. все още има различия в съдебното дело и в администрацията. Феодални привилегии имат както аристокрацията, особено висшите й слоеве, т. нар. грандове, така и свободните градове-комуни (особено в Кастилия). Голямо значение в обединена Испания запазват съсловните Кортеси (в Кастилия, Арагон, Валенция и Каталония). Господството на фаворитите на Карл V, най-вече фламандци, което предизвиква резки протести на аристокрацията и гражданите (по време на честите отсъствия на краля, негов наместник в Испания е архиепископът на Утрехт, кардинал Адриан, сетнешният папа Адриан VI). През пролетта на 1520 г. кастилските Кортеси представят на краля три искания: да не напуска Кастилия, да не изнася злато от страната и да отстрани чуждоземните от всички държавни постове. Кралят отговаря отрицателно и напускайки за първи път Испания през май 1520 г. поверява управлението на кардинал Адриан. През юни 1520 г. в Кастилия избухва-въстание в което главна роля играят градовете-комуни. През юли 1520 г. 11 града в Кастилия създават военно-революционен съюз, наречен Свещена хунта, със седалище в град Авила. Към градовете се присъединяват част от земевладелците, дори някои от духовниците. Въстаниците побеждават правителствените войски на кардинал Адриан. В края на 1520 г. въстанието обхваща цяла Кастилия. По въстаннческото движение е твърде обществено диференцирано, и с различни отстъпки Карл V успява да привлече на своя страна част от грандовете. Средната аристокрация скъсва с въстаническото движение, страхувайки се от неговия радикализъм (градските занаятчии, селяните и дребната шляхта придават на въстанието твърде антифеодадна насоченост). Опирайки се на аристокрацията и шляхтата, на 23. IV. 1521 г. кралското правителство разбива въстаннческите войски край Виляр. През лятото на 1522 г. начело на 4 хил. немски наемници Карл V разгромява окончателно въстаннческите части, осъждайки на смърт 290 души измежду още живите, най-популярни, участници във въстанието.

1532—1533 г.
Завладяване на държавата на инките в Южна Америка.

1547—1616 г.
Мигел де Сервантес Сааведра, испански писател. Известен е най-много с романа „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“, в който с горчива ирония Сервантес изтъква социалните противоречия на тогавашното испанско общество. Романът е едно от най-значителните произведения на европейския Ренесанс.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1556—1598 г.
Управление на Филип II (син на Карл V), представител на по-старата линия от Хабсбургите. В състава на неговата огромна монархия влизали, освен Испания, Нидерландия (бургундско наследство), Неаполското кралство, Миланското херцогство и богатите колонии в Америка. Тази държава се населява от хора, както се различават по език, култура, обществен и икономически строй, традиции. Отделните провинции се управляват от вицекрале, най-често самоволни и брутални, считащи длъжността си като източник за забогатяване върху гърба на местното население. Това повсеместно създавало антииспански настроения. Кралят се опирал на чиновническата йерархия, както и на силната сухопътна армия и могъщия флот, поглъщащи значителна част от държавните доходи. Като религиозен фанатик, Филип се стремял, с помощта на йезуитите, да изкорени реформацията не само в своята държава, но и в другите страни. Разширява дейността на инквизицията и изтребва друговерците. Испания застава начело на контрареформацията в Европа.

1556—1559 г.
Война с Франция. Мир в Като-Камбрези. Франция се отказва от претенциите си към Италия, а Испания от претенциите си към Бургундия.

1560 г.
Пренасяне на столицата на Испания от Толедо в Мадрид.

1562—1635 г.
Лопе де Вега, испански писател. В творчеството си застъпва много литературни видове. В драматургията са запазени 470 негови пиеси (а има данни, че а написал 2000). Драмите му отразяват любовта към испанския народ. Едни от най-известните са: „Саламейският съдия“, „Учител по танци“, „Звездата на Севиля“ и мн. др.

1565—1575 г.
Испанците завладяват Филипинските острови.

1571 г. — 7. X
Морска битка при Лепанто (близо до Морея). Обединеният испанеко-венециански-папски флот, командван от брата на Филип II, дон Хуан Австрийски, побеждава турския флот, съставен от 264 кораба и около 80 хил. войници. Това е първото голямо поражение на вече западащата тогава турска империя. Испания води тази война в съюз с папа Пий V.

1567—1581 г.
Буржоазна революция в Нидерландия. Нетолерантната политика на Филип II се превръща в главна причина за въстанието и войната в Нидерландия. Под влияние на съседните протестантски страни, между аристокрацията и гражданите, особено в северните провинции се шири калвинизмът. Абсолютизмът на Филип, неговият стремеж да обвърже тясно Нидерландия с Испания, както и нетолерантността, налагането на решенията на Тридентския събор и използването на инквизицията предизвикват още през 1566—1567 г. съзаклятие на дворянството и въоръжени безредици, които прерастват в революция и продължителна война след кървавия терор на командващия испанските войски граф Атба. В резултат, през 1579 г. Нидерландия е разделена на две части: Южна (Белгия), която остава католическа и испанска; и Северна — съставена от 7 провинции, която получава независимост като протестантска независима Република на обединените провинции, наречена по-късно Холандия — по името на една от провинциите. В борбата с Испания Обединените провинции получават помощ от Англия, което става една от причините за войната на Испания с Англия (1588 г.).

1580 г.
След отмиране на португалската династия, Филип II присъединява Португалия към Испания, превръщайки се в господар на целия Пирикейски полуостров. Заедно с португалската корона, Филип II получава и огромните колониални владения на португалците: златоносното крайбрежие на Гвинея и богатата Бразилия; Мозамбик — в Източна Африка; Гоа, Макао, остров Цейлон и Молук-ските острови — в Източна Индия. Това е апогей на могъществото на този владетел.

1588 г.
Филип II прави опит да включи Англия в своята световна монархия. Експедицията на Непобедимата армада (официално наименование на огромния испански флот, наброяващ над 130 кораба, 30 хил. души, от които 18 хиляди — екипаж) под командването на адмирал Медина Сидония, срещу Англия завършва с поражение в Ламанша. Остарелите и трудно подвижни испански кораби не можели да се сражават с по-малките, но твърде подвижни и по-добре въоръжени английски съдове. Само неголям брой испански кораби се спасяват от разгром. След поражението на Армадата, Испания загубва контрол над търговските пътища в Атлантическия океан, което значително затруднява връзките и с колониите в Америка. През 1596 г. англичаните нападат испанското крайбрежие и ограбват испанското пристанище Кадис. Испания губи хегемонията си по море.

1592 — 1598 г.
Интервенция на Филип II във Франция. Испанските войски, които вземат участие във войната между френските католици и протестанти (хугенотите) подпомагат католиците в борбата им с водача на хугенотите, наварския крал Анри IV, който след смъртта на Анри III, става крал на Франция — под името Анри IV. Интервенцията завършва неуспешно: Анри IV завзема Париж, принуждавайки испанските войски да капитулират. С мирния договор от Вервен (1598 г.) Филип II се отказва от някои териториални придобивки в Северна Франция. Този мир подчертава френското надмощие над Испания.

1598 г.
Умира Филип II. Той оставя на наследниците си огромен държавен дълг, надвишаващ 100 млн. гулдена. Основна причина за финансовата катастрофа е голямата икономическа криза; тя обхваща цялата икономика на Испания в края на XVI в., след големите (Неуспешни войни, които сриват финансите на страната. Въпреки получаваните всяка година 7 млн, талера от колониите, страната обеднява. С посредничеството на женевските банкери, гаранти на Филип II хазната се изпразва. Обработваемата земя се превръща в пасища, под тежестта на данъците западат промишлеността и търговията. Намалява броят на населението в резултат на емиграцията до колониите и изгонването на около половин милион мориски (мюсюлманско население на Испания) през 1609—1610 г. След падането на Гарадския халифат, те са останали в Испания и приели християнството, запазвайки мюсюлманските традиции и обичаи. Това са предимно занаятчии и селяни, прилагащи арабска техника в земеделието и занаятите.

1598—1621 г.
Управление на Филип III. Положението в страната се влошава. През 1609 г. Филип III подписва примирие с Холандия, признавайки с това независимостта й.

1599—1660 г.
Веласкес (Диего Родригес де Силва), испански живописец. Реалистични творби: „Закуска“, „Продавач на вода“. Придворен художник на Филип IV в Мадрид.

1600—1681 г.
Педро Калдерон де ла Барка, испански поет и драматург. Драми: „Невидимата дама“, „С любовта шега не бива“, „Любов и след смъртта“ и др. Утвърждава бароковия стил в испанската литература.

1617—1682 г.
Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник. Картини с религиозни теми: „Светото семейство“, „Мадоната с младенеца“ и др.

1621 —1665 г.
Управление на Филип IV. Продължава упадъка на истинското могъщество. През 1640 г. от Испания се отделя, използвайки тежкото й положение, Португалия. През 1648 г. Филип IV официално признава независимостта на Холандия, С неуспех завършва интервенцията на Испания в Тридесетгодишната война 1618—1648 г.) на страната на Германия, срещу Франция. В съответствие с Пиринейския мир от 1659 г. Испания загубва, в полза на Франция, Русийони Артоа, както и много градове във Фландрия. В резултат па англо-испанските войни през 50-те години, Испания изгубва в полза на Англия остров Ямайка в Карибско море.

1640—1656 г.
В Португалия (след отделянето й от Испания през 1640 г.) управлява крал Жуан IV, основоположник на династията Брага. Воюва с Испания, която се стреми да подчини Португалия.

1654 г.
Португалия сключва договор с Англия, който гарантира независимостта на Португалия, но я прави икономически зависима от Англия.

1656—1667 г.
Управление на Алфонс VI в Португалия.

1665—1700 г.
В Испания на власт е Карл II (последният потомък на испанските Хабсбурги). Испания загубва политическото си значение, държавните финанси са в окаяно положение, армията — в разложение. Франция и другите европейски сили изчакват момента за решаване на испанското наследство. Целта на европейските сили е да завладеят огромните териториални владения на Испания в Европа и колониите.

1665 г.
Край на войната между Испания и Португалия, в която Франция и Англия подпомагат португалците. Френският генерал Шомберг побеждава испанците край Алмексиал и Вила Впчоза (1665 г.). Със сключения в Лисабон мир Испания признава независимостта на Португалия.

1667 г.
Португалия сключва договор с Испания, който гарантира на португалците владеенето на Бразилия и останалите й немного територии в Източна Индия.

1867—1668 г.
Френоко-испанска война, предизвикана от агресията на французите. Френските войски завземат няколко града в Белгия (напр. Лил) и Франш-Конте. Поради образуването на антифренска коалиция, Франция сключва мир с Испания в Аахен (1668 г.). Испанците получават обратно Франш-Конте, но загубват, в полза на Франция, Лил (във Фландрия) и няколко други белгийски града.

1699 г.
Англо-френски договор, който предвижда, че в случай на прекратяване на династията на испанските Хабсбурги испанската монархия ще бъде поделена. Същинска Испания, Белгия и колониите в Централна и Южна Америка ще получи по-младият син на император Леополд I, ерцхерцог Карл; Франция трябвало да получи Неапол и Милано.

1700 г.
Карл крал на Испания, оставя преди смъртта си завещание, с което назначава за свой наследник внука на Луи XIV, Филип, при условие, че занапред той няма да получи френския трон. Това нарастване на френското могъщество и на Бурбоните предизвиква опасенията на Англия, Холандия и Австрия и довежда до т. нар. война за испанското наследство (1701 — 1714 г.).

1700—1746 г.
Управление на Филлп V Бурбон (внук на Луи XIV) в Испания.

1701 г.
Англия и Холандия сключват съюз против Франция, т. нар. Велик съюз, който провъзгласил за наследник на испанския трон ерцхерцог Карл Хабсбург, по-младият син на Леополд I.

1701 — 1714 г.
Война за испанското наследство. Англия, Холандия, Австрия, германските държави воюват срещу Франция. Войната завършва с мир в Утрехт (1713 г.) и в Ращат (1714 г.). Филип V Бурбон запазва испанския трон при условие да не се обединява с Франция. Испания губи значителни територии, в полза на австрийските Хабсбурги (Белгия, Милано, Неапол, Парма и Сардиния), а в полза на Англия — Гибралтар и остров Минорка.

1706—1750 г.
Управление на Жуан V в Португалия.

1725 г.
Остра свада между Жуан V и папата. Кралят отзовава от Рим всичките си поданици (светски и духовни), изгонва от Лисабон папските поданици, забранява пътуването и изпращането на пари в Рим и не приема новоназначения от папата нунций.

1783 г.
Лична уния между Испания и Франция, гарантираща изгодно сътрудничество в международната политика.

1733—1736 г.
Т. нар. война за полското наследство. Испания и Франция воюват против Австрия и Русия. Съгласно сключения мир, Неапол и Сицилия стават владения на един от синовете на Филип V Испански, в замяна на което той се отказва от претенциите си към испанския трон.

1746—1828 г.
Франциско Гоя — испански живописец и гравьор. Създава богата галерия портрети: „Художникът Байеу“, „Голата маха“, „Облечената маха“ и др.

1750—1777 г.
Управление на Жозе I Емануил в Португалия. Управление на министър маркиз Помбал, който се опитва да усъвършенствува администрацията и да оздрави икономическите отношения в страната. Реорганизира въоръжените сили и съдебните инстанции, полага основите на светско образование. През 1760 г. Португалия скъсва с Рим и отстранява ордена на йезуитите.

1759—1788 г.
Управление на Карл III в Испания. С помощта на своя министър граф Аранда той провежда реформи, характерни за така наречения просветен абсолютизъм. Например ограничава дейността на инквизицията, намалява влиянието на римската курия, освобождава образованието от влиянието на духовенството, реорганизира по съвременен образец на администрацията. Тези реформи не променят отношенията в селото; юрисдикцията там остава в ръцете на земевладелците и духовенството.

1767 г.
Министър Дранда арестува всички йезуити в Испания и ги изгонва в папските територии. По същия начин скоро постъпват и в Неаполитанското кралство (1767 г.) и в Пармското херцогство (1768 г.), в които на власт е един от Бурбоните. Йезуитите са изгонени от всички държави, в които управляват Бурбоните.

1779 г.
Испания (в съюз с Франция) обявява война на Англия, защитавайки независимостта на Съединените американски щати.

1781 г. — VIII
Френско-испанският флот превзема остров Минорка.

1782 г.
Неуспешен испанско-френски опит за завладяване на Гибралтар.

1782 г. — 20. I
Парижки мир. Испания се отказва в полза на Англия от претенциите си към Гибралтар, но получава Флорида и Минорка.