Направи дарение на училище!
Климатични промени могат да направят червената планета обитаема в рамките на 100 години.
Преди и след: Концепцията на един артист как Марс изглежда сега, съпоставено с как Марс може би е изглеждала в по-ранните етапи на развитието си, когато планетата е имала гъста атмосфера.
Марс е известна като Червената плaнета, но ние можем да я направим “зелена”. Чрез пускане на парникови газове, които филтрират слънчевата топлина – нещо, в което хората са много добри – можем да създадем по-топла и годна за дишане атмосфера, която да предпазва нашите заселници от първичната космическа радиация. Астробиологът от НАСА Chris McKay мисли, че можем да имаме умерени температури 100 години след заселването. Но ще отнеме много повече време, за да пресъздадем „сладкия коктейл” от 21% кислород, 0,04% въглероден диоксид и 78% азот, който изпълва дробовете ни на Земята.
Година 1
Когато първият от колонията пристигне, роботи ще копаят скалите за критично важния елемет флуор за производство на перфлуорирани съединения (PFCs) – почти нетоксични газове, които много добре улавят топлината. Слънцето може да свърши останалото; McKay изчислил, че четири часа Марсианско слънце създава повече енергия, отколкото всички ядрени оръжия на Земята.
Година 50
Топлината, освободена от PFCs подпомага освобождаването на въглеродния диоксид, замръзнал в почвата и ледените кристали, повишавайки температурата. Със затоплянето, ледът се топи и водата се акумулира в езера и потоци и се образуват снежни бури и градушки по Марсианските равнини. Микроби и малки растения, характерни за полярния климат могат да оцелеят.
Година 100
Небето на Марс е даже по-синьо от това на Земята, благодарение на гъстата атмосфера, обграждаща планетата, дърветата от планинските области могат да виреят. Сега температурата и атмосферното налягане са подходящи, заселниците могат да излизат без скафандри. Но количеството въглероден диоксид все още е отровно за човека, затова кислородните маски са задължителни.
Година 100 000
Извинявайте кучета, но растенията са най-добрият приятел на човека на Марс. След хилядолетия на фотосинтеза, изобилни дървета, посеви, а може би дори и декоративни цветя са изместили посевите, които задържат въглеродния диоксид в атмосферата. Наситеният с кислород въздух най-после е подходящ за дишане от колонизаторите на Марс. Надявам се да си е струвало дългото чакане.
Превод: Надежда Радованова
Източник: Popular Science