Йордан Караджов от VMware България за мястото на науката в съвременните технологии

Д-р Йордан Караджов работи във VMware България като част от международния Open Source екип (в превод програмиране с отворен код).

 

С какво точно се занимава вашият екип?

Нашият екип  се занимава с разработване на инструменти за проследяване на ядрото на Linux-a. Те се използват широко в най-различни компании, най-вече от Linux Kernel разработчиците, които по този начин откриват проблеми в системата, оптимизации, бъгове и им помагат да разработват ядрото на Linux-a.

Може ли да разкажете повече за страстта си към науката и физиката и защо точно това избрахте?

Още от тийнейджърските си години бях запален по физиката, завършил съм математическа гимназия с профил физика. След това започнах да следвам физика, имам докторска степен от СУ “Св. Климент Охридски”, като специалността ми беше елементарни частици. Още по време на докторантурата започнах да работя върху различни експерименти в ЦЕРН и в Англия. След като защитих докторантура в София, изкарах постдокторантура, което тогава беше голяма новост в Софийския университет. След това заминах за Женевския университет, където изкарах общо 6 години – първо започнах като постдокторант, после асистент и последната ми позиция беше нещо, което се равнява на главен асистент според българските научни титли. 

Основно се занимавах с експериментална дейност, имах преподаване, но през по-голямата част от времето работех по научните проекти на университета.

В експерименталната физика има страшно много програмиране, особено във физика на елементарните частици. Така по естествен път преминах от науката към реалното програмиране за потребители.

В западноевропейските държави и американските университети е напълно естествено да се занимаваш с наука до някакъв етап и след това да преминеш към индустрията. Дори е търсен ефект, не е нещо случайно. По принцип във всичките западни университети има много позиции за докторанти, голяма част от които след това се очаква да преминат към индустрията. Само малка част продължават като постдокторанти, но след това и от много от тях също се очаква да преминат към индустрията и само малка част да останат като преподаватели. Системата е така направена, че е естествено след като си се занимавал с наука, придобил си уникални научни умения, след това да преминеш към индустрията и  да  използваш тези умения за нещо по-земно, така да го наречем.

През 2017 година реших да се върна в България, защото в чужбина ми липсваше общността. Намерих я в лицето на VMware България, когато се присъединих към Open Source екипа. Аз имам семейство – жена и две деца. Ние много го обсъждахме, имаше аргументи да се приберем, имаше и да останем. Но тук се чувстваме по-добре, в България.

 

Как физиката ти помага за работата, която вършиш ежедневно?

Физиката е начин на мислене. Тя, разбира се, е свързана с много познания, трябва да знаеш много неща, но също и да виждаш нещата по различен начин. Това, което ми е помогнало най-много от физиката е, че през целия ми живот откакто влязох в университета, не съм спирал да уча нови неща. Постоянно ми се налагаше да научавам нови и нови неща и когато преминах към работата си във VMware това много ми помогна.  Така продължава и сега – непрекъснато се налага да уча нови неща, което е страхотно. Едно от нещата, които най-много ми харесват в сегашната ми работа във VMware е, че и сега продължавам да  правя до голяма степен същото, което правех по време на академичната си кариера. 

Иначе не съм се откъснал напълно от физиката, продължавам да се интересувам какво се случва в нея, какви открития се правят в момента. Това винаги ще ми бъде любопитно и дори сега, когато се представям много често ми идва да се представя като физик, а не като софтуерен инженер. Но положението е такова, че работя като софтуерен инженер и според мен в това няма нищо лошо.

Имам много приятели бивши физици, които вече са преминали към индустрията, това се случва постоянно. Също така  VMware си  поставя като много сериозна цел да включва хора с различен опит и образование, които идват от много и различни среди в екипите си и наистина го постига. 

Българският офис на компанията е третият по значимост развоен офис на VMware, след този в Пало Алто и офиса в Индия. Тук се развиват някои от ключовите продукти на компанията и българският офис има много сериозен принос към дейността на VMware, която е глобална софтуерна корпорация и нейните продукти са в основата на новата дигитална инфраструктура. Страхотно е, че такива неща се правят в България и се развиват от български инженери.

Това е било цел на VMware или благодарение на работата на хора като теб офиса е придобил това значение?

Офисът в София придобива това стратегическо значение преди доста време. Началото на VMware България е било пред 2007 година чрез придобиването на една сравнително малка по това време българска софтуерна компания.  С времето са видели, че тук има голям източник на таланти, започнали са все повече да разширяват офиса и така той е станал толкова голям и значим за компанията. Тук стартират, разработват се и се развиват голяма част от продуктите за технологични решение на глобалната компания.

Каква е разликата между това да се прави наука и да се прави софтуер и кое е предизвикателното при теб и твоята работа в момента?

Трудно е да се постави някаква точна дефиниция как се прави наука и как се прави софтуер. Има различни области на науката, които  в различна степен правят някакви наистина фундаментални изследвания или пък по-приложни. Те, разбира се, процедират по съвсем различен начин. Но в крайна сметка науката през годините е достигнала до идеята как се добива и обогатява познанието като своеобразен ресурс,  и този процес не е много по-различно от начина, по който големите корпорации развиват своята иновативна дейност. Могат да се направят много паралели между академичните изследвания и развойната дейност. 

Споменахме, че в науката има много по-приложни части от нея, изследващи неща, свързани с ежедневния живот на хората и приложението им в него, но има и по-фундаментална наука.  Това важи и за развойната дейност на софтуерните компании. Тя  следва тези практики, които са утвърдени в академичните среди. Има конференции, където всеки представя работата си, тя бива критично разглеждана от колегите му или от конкурентни екипи, пред които той трябва да докаже правотата си. 

Изключително вдъхновяващо е да си част от екип, който споделя твоите интереси и ценности. EPIC2 – абревиатура на ценностите на VMware (Execution, Passion, Innovation, Customer, Community) е най-краткото описание на културата на компанията. За хората като мен, със страст към наука и изобретения, фактът, че иновациите са в ДНК на компанията е невероятен мотиватор.

Много компании говорят за ценностите си и е важно да ги демонстрират на практиката. Имаме поредица от иновативни инициативи. Много добър пример затова е RADIO или R&D innovation offsite – вътрешна конференция за иновации, която се организира на глобално и на локално ниво във VMware всяка година и където съм участвал през 2019 и 2020 година.

Аз редовно участвам на open source конференции, където представям това, което ние във VMware екипа разработваме. Отделно участвам и в закритите вътрешни конференции на компанията, като RADIO, където се обсъждат само нови проекти, които са все още конфиденциални и не могат да бъдат разгласявани. До голяма степен се използват същите похвати както в науката – представя се работата, разглежда се критично от другите екипи и участници и трябва да докажеш, че си прав. Дотам се свежда всичко накрая.

Научете повече любопитни факти за Йордан във видеото, с което участва в кампанията CompleteU в YouTube канала на VMware България: