Вие сте изучавали дълго време етнология, какво според Вас е нивото на обучение по тази специалност в българските университети? Има ли в какво да догонват чуждите висши училища?

– Да, завърших висше образование по специалност Етнология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, след това преминах и през магистърската програма по Етнология, а сега съм в процедура по защита на докторат също в областта на науките за културата, заради което имам известни наблюдения за нивото на обучение в тази специалност. Мисля, че то е много добро, въпреки някои проблеми, породени главно от финансово естество. Имам предвид, че трудно например се намират пари за провеждането на теренни проучвания, които са в основата на етноложката изследователска работа, а заради това и в основата на практическото обучение на студентите. Слава Богу, през последните 5-6 години специално във Великотърновския университет няма курс, който да не е ходил поне веднъж на терен, но, за съжаление, само за по три до четири дни, а това е недостатъчно. За да се оформи младият човек като истински специалист-етнолог, според мен е нужно по време на четиригодишния курс на обучение теренна работа да има поне един път в годината. Именно на терен се усеща истинската тръпка, ако мога така да се изразя, на Етнологията. Вярно е, че в учебните програми не са заложени много часове за теренна практическа работа, мисля, че са 60 часа, но не е невъзможно да се помисли върху идеята за постоянни летни практики, подобни на тези реализирани чрез проекта, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Европейския социален фонд. По този начин може да се помисли за партньорства с музеите и читалищата в страната, които да наемат за известен период от време студенти етнолози като стажанти. Даже нещо повече, наскоро четох в един сайт, занимаващ се финансово-икономически проблеми, че големи бизнес компании търсят да наемат етнолози, които да изследват културния микроклимат в трудовия колектив. Сами разбирате, че една такава компания би могла да спонсорира обучението на един или двама студенти, които, освен че ще добият практически опит по специалността си, със сигурност ще регистрират и явления, досега убягвали от мениджърския поглед, а важни за успешното развитие на същата тази компания. Това означава, че нашите етноложки познания могат да бъдат от помощ в развитието на бизнеса.

Освен финансирането на теренна работа, не е лесно и набавянето на нови научни издания, които световната етноложка и антроположка научна общност изкарва всяка година в обръщение. Благодарение обаче на контактите, които имат специално търновските преподаватели-етнолози, колегиума успява да следи какво излиза по света и у нас, а по този начин специалността да се развива според световните тенденции. Наистина смея да твърдя, че теоретичната част, т.е. нивото на теоретичното обучение на студентите е повече от отлично. Всичко, което зависи от колегиума по Етнология във Великотърновския университет, се прави. Може да звучи едностранчиво и пристрастно, но търновските студенти слушат лекции от наистина добри специалисти. Подобно твърдение обаче мога да направя и за Софийския, Пловдивския, а и за Благоевградския и Шуменския университети, където също се изучава специалност Етнология, макар в някои от тях да е в малко по-различно направление. Познавам повечето от тамошните преподаватели, както и какво те правят не само, за да предадат своите знания, но и да накарат младите хора да мислят, т.е. да наблюдават, да анализират критично и да изразяват правилно виждането си за различните културни процеси както в нашето общество, така и при чужденците. Вижте, според мен нашите университети, в които се изучава специалност Етнология имат да догонват западните университети само по едно направление – финансовата осигуреност. Това е главният проблем на всеки един университет в България.

Тук обаче има и една друга страна, която мен специално много ме притеснява. Става въпрос за това, че от една страна в момента няма студенти, заради демографската дупка от преди няколко години, но от друга – тези студенти, които ги има, в голяма степен са обезкуражени да учат. За съжаление в обществото ни има наложена една такава, как да кажа, може би негативна представа, че образованието в България не се цени; че в момента има хиляди висшисти, които или не работят по специалността си, или упражняват нискоквалифициран и недобре заплатен труд, или въобще не успяват да се реализират на пазара на труда. Това изключително много обезкуражава младите хора. Да, наистина ситуацията в страната е доста сложна и работа се намира трудно, но, мисля, че всеки ще се съгласи, че образованият, мислещ и активно търсещ и интересуващ се човек има много повече възможности за реализация, най-малкото защото притежава по-широк поглед на нещата около него.

 За какво подготвя младите хора обучението по етнология? Какво е практическото приложение на придобитите знания?

Разбери повече за БГ Наука:

***

 – Въпросът Ви е много добър, защото много хора все още си мислят, че Етнологията се занимава само с хурки и престилки или, че е застинала в годините на Възраждането, защото, според тези същите хора – това е периодът, който ние изследваме. Да, тези битови предмети и това историческо време Етнологията ги изучава, но нейният хронологически и тематичен обхват е изключително пъстър, тъй като и културата е такава – пъстра и постоянно и всестранно развиваща се. Етнологът наблюдава човешките общности, които могат да бъдат от различен порядък – етнически, етнографски, етноконфесионални, професионални, възрастови и т.н., като по този начин изучава тяхната култура. Именно културата е предметът на изследване на Етнологията, но не коя да е култура, а тази, която се проявява във всекидневието на хората у дома, в службата им, в социалния, културния и политическия живот на страната. Етнологията показва и обяснява връзката между човека, неговата социална група и цялото общество. Чрез научните подходи на Етнологията могат да се разберат доста културни и социални процеси, както и да се вникне в същността на различни наболели проблеми, като например емигрантската криза, заляла Европа. Това означава, че етнологът може да помогне подобни проблеми да се решат по най-безболезния начин, тъй като той знае как да достигне до сърцето на дадената общност и да разбере техните проблеми.

Знаете ли, Етнологията е много подходяща наука за онези хора, които са любопитни и творчески натури. За онези, които обичат да пътуват и да се срещат с различни хора, да разговарят с тях. Тя е и за тези, които ценят народните традиции и памет. Да, тази наука спомага не само да съхраним нашата идентичност и нашите си традиции във все по-глобализиращият се свят, но и помага за нашето развитие като нация. Освен това, не знам конкретно как е при другите университети в страната, но много мои колеги, завършили Етнология във Великотърновския университет, вече успешно работят като уредници в музеи или галерии, като учители или възпитатели в училищата, като тур-оператори. Също така има колеги, които работят в общинската администрация, в архивите, а някои дори развиват и частен бизнес, основно в областта на туризма. Така че, виждате колко широко поле за реализация има етнологът.          

 Тъй като сте били докторант към ВТУ, не мога да не Ви попитам, какви перспективи предлага докторантската програма по етнология? Съществуват ли достатъчно условия за правене на наука в рамките на университета?

 – За съжаление по този въпрос нещата са много сложни и комплексни. Наука в България не се прави лесно. Има много спънки, отново най-вече от финансово естество. Много съм благодарен обаче, че по време на моята докторантура в университета успешно се реализираха няколко проекта, чрез които доста докторанти, не само по Етнология, получиха финансиране да направят своите си изследвания, за да напишат добри дисертации. Тук е мястото да изкажа благодарност на научния ми ръководител проф. Мария Иванова, както и на проф. Маргарита Карамихова, че бях включен в два от тези проекта. Единият беше общоуниверситетски и имаше за цел да стимулира младите хора за научна работа, а другият – „Етнология на границите“, бе по-тясно специализиран. Така, мисля отговорих на въпроса ви, че научни изследвания могат да се осъществяват основно чрез разработването на проект, посредством който да се кандидатства за финансиране от различни български и европейски образователни и научни програми и фондове. Друг обаче е въпросът дали проекта ще бъде одобрен. Още повече като знаем какви скандали станаха с Фонд „Научни изследвания“ например. Подобни скандали демотивират младите учени, защото остават един негативен отпечатък в съзнанието ни, че всичко, дори науката е корумпирана. Но бих желал да мислим оптимистично. Вярвам, че скоро науката в България ще тръгне по-лесно напред, а специалистите ще бъдат по-ценени и стимулирани да останат тук, а не да бягат на запад. 

Младите хора у нас проявяват ли интерес към тази наука, занимаваща се с народните традиции?

– (усмихва се) Етнологията не изучава само народните традиции, а най-общо казано всекидневната култура на различни общности от миналото и от днес. Но конкретно по въпроса ви – може да се повторя малко, но през последните години положението на специалността не е много оптимистично, тъй като няма студенти. И това не е само тук във Велико Търново. Подобна е картината и в другите университетски градове. Преди да дойде демографската дупка в университетите обаче, до колкото знам, както във Великотърновския университет, така и в другите висши училища, където се изучава Етнология, местата в тази специалност винаги са били запълвани, даже понякога са заявявани и допълнителни такива. Това означава, че интерес има, но поради отделни причини днес понякога трудно се сформира пълна група.

От друга страна, смело мога да заявя, че интересът към научната проблематика на Етнологията е голям. Свидетелство за това например са многобройните ни изяви с учредения от преди две години студентски клуб „Старопрестолни етнолози“. Всички в този клуб сме доста инициативни и правим не малко неща, за които впоследствие получаваме много добри отзиви от обществеността и то не само от търновската. Ето, само допреди няколко дни осъществихме за трета поредна година отворената лекция „Новите дрехи на карнавала“, по време на която бяха представени различни маскарадни обичаи от страната и чужбина. Според мен не само студентите, а и гостите на събитието се забавляваха. Друго изключително голямо събитие, което се радваше на голям интерес и също получи не малко адмирации бе изложбата-ревю „Визии от „ОНЕЗИ“ 45 години“. На него представихме ревю на облекло от времето на социализма в България и открихме изложба, показваща архитектура от „града на синеблузите“ – Димитровград. Въобще, за все още кратката си история, клубът има осъществени съвсем не малко мероприятия, чрез които не само че се популяризира специалността, но и се подпомага обучението и подготовката на студентите.             

Какво е специфично за българския клон на науката етнология? Най-общо казано, в какви насоки се развива тя?

– През годините Етнологията в България търпи интересно и бих казал динамично развитие. Няма да се впускам в много подробности, за да не отегчавам читателя, но ще кажа най-общо, че в исторически план нейното развитие може да се раздели на три или четири етапа. Първият е от началото на XIX век, когато, в резултат на ускорените етнически и социални процеси, свързани с консолидацията и утвърждаването на българската нация, у нас се заражда интересът към народната култура. По-будни българи започват масово да събират и записват обичаи, песни, гатанки, приказки и т.н. Така постепенно се полагат основите на Етнологията, тогава по-известна като Народоведение. Първият период условно приключва с Освобождението на страната от османско владичество през 1878 г. Тогава обаче започва вторият етап, който продължава до политическите промени от 1944 г. Този етап вече се характеризира с по-ясна и организирана събирателска дейност, поставена върху сериозни научноизследователски принципи, т.е. опирайки се на определени правила и норми, с научно изградена методика за теренна работа. Също така непременно трябва да кажем, че, успоредно със събирателската и описателна дейност, след Освобождението българската етнология все по-усилено започва да прави и свои научни обобщения и изследвания, които са от областта на народната материална и духовна култура. През третия период, който започва от 1944 г. и продължава някъде до началото на 90-те години на XX век, етнологията се развива вече като самостоятелна историческа наука, но опряна на марксистко-ленинската идеология. Въпреки това през тези години тази наука търпи небивал разцвет. През 1949 г. се появява Етнографският институт с музей към БАН, който обединява до тогава самостоятелно съществуващите Народонаучен институт и Народен етнографски музей. Така се създава вече единната научна структура, която се превръща във водещ научен и методичен център в областта на Етнологията. Също така през този период българската етнология търпи промени в теоретичните си парадигми, в методите си на изследване, в изследователските си полета. Условно казано до 1944 г. етнологията в България по-скоро има езико-фолклорестичен профил, но след това тя се обособява като част от историческите науки, а по този начин стъпва на нова теоретично-методологическа платформа. Освен традиционната народна култура, Етнологията започва да изследва и съвременността. Така се появява и направлението етнология на съвременността, което дава много нови изследователски полета. Непременно трябва да се каже, че през третия етап от своето развитие науката Етнология започва да се преподава като дисциплина не само в Софийския университет, но и във Великотърновския и Пловдивския. Не съм много сигурен кога точно започва това да се прави и в другите два университета – Шуменския и Благоевградския, където днес също се изучава Етнология. Въобще, както казах, след 1944 г. българската етнология търпи небивал разцвет.

Разбира се, днес тази наука също продължава своето развитие, като изследователското й поле все повече се разширява, а методическите й похвати се усъвършенстват. Сега например голям интерес има към съвсем близкото минало, т.е. това, което е различно от настоящето, но е още живо във всекидневието ни като опит, ценности, отношения. Освен това, както казах, навлизат нови методи и направления, между които биографичното, дълбочинно интервю и визуалната антропология,  свързана със създаването и анализирането на етнографски филми.

Как традицията среща съвременното в българската наука, според Вас?

–  Известно е, че за да върви нещо напред, то винаги трябва да има солидна основа, на която да се опре. Така е и при съвременните научни похвати на Етнологията. Те стъпват не само на богат емпиричен материал, събран още от зората на българската етнология през XIX век, но и на много научни трудове, излезли из под перото на десетки всепризнати етнолози. Освен това културата е в постоянно движение, поради което в своята работа етнолозите днес успешно съчетават както класическите етноложки методи, така и други такива, но развити от или адаптирани за нуждата на науката Етнология. По този начин те могат адекватно да отразяват всяко културно явление, без значение дали то е добре забравено старо или е съвсем ново като явление.   

 Автор на интервюто: Мая Джамбазова