Интервю за БГ Наука даде Симеон Кулиш – издател на „Журнал за исторически и археологически изследвания“

11760259_10206279778406765_868047237801665147_n.jpg

Интервю за списание „Българска наука“ даде Симеон Кулиш – издател на едно от малкото научни списания в България за история и археология. Предлагаме Ви да прочетете  позицията му относно проблемите на съвременната историческа наука.

Вие издавате едно от малкото научни списания в България за история и археология- Журнал за исторически и археологически изследвания, как се зароди идеята за създаването му?

Това всъщност е една отдавнашна моя мечта. Още в студентските ми години се зароди идеята, но едва преди  малко повече от две години с колегата г-н Невян Митев и с безрезервната подкрепа на преподаватели от ШУ и ВТУ успяхме да реализираме този проект. Желанието ни беше да си създадем научно издание, което да популяризира млади учени и техните изследвания.

Какви трудности срещате при подготвянето на броевете?

Най-голямото препятствие, пред което се изправяме при издаването на всеки брой е финансирането. Засега то се осъществява главно от наши лични средства и дарения на колеги историци, на които искам от все сърце да благодаря. За наша радост не можем да се оплачем от липса на автори, както млади, сега прохождащи в науката, така и от доказани специалисти.


РЕКЛАМА:

***

Към какви читатели е насочена поредицата от сборници с научни доклади, които издавате?

Журнал за исторически и археологически изследвания е насочено главно към студенти и докторанти, но последните няколко броя доказаха, че сериозен интерес вече има и от преподаватели от висшите учебни заведения и музейни работници от цялата страна. Факт, който може само да ни радва и да ни бъде стимул да продължим нашето дело.

На какъв принцип подбирате публикациите, които помествате по страниците на журнала?

С риск да се повторя ще кажа, че имаме сериозната и безрезервната подкрепа още от първия брой на ЖИАИ на наши преподаватели от ШУ и ВТУ, които са нашата редакционна колегия. Всичките материали в изданието се публикуват, само след като бъдат рецензирани от нея.

Защо решихте да обедините история и археология в едно, при създаването на Журнал за исторически и археологически изследвания?

Историята и археологията са взаимно свързани и едно целенасочено делене би нарушило цялостта на историческата наука. Днес, след като на бял свят са вече 9 броя, се доказа, че избора ни не е бил погрешен. Всяко едно издание покрива широк кръг от интереси и по този начин всеки, който се интересува професионално от история, и не само, може да намери тема, която би представлявала интерес за него.

На какви теми най- често пишат Вашите автори?

Разнообразието е достатъчно голямо. Стараем се почти всеки брой да покрива периода от Праисторията до Най-новото време. Чисто статистически най-много статии са свързани с нумизматиката и средновековието. 

Кои са водещите теми днес в българската историческа наука? Какви са съвременните тенденции в родната археология, имайки предвид материалите, които специалистите в тази област Ви подават за печат?

Сериозен интерес предизвикват темите, свързани с нумизматиката, римския период на Балканския полуостров, дипломация и външна политика на европейските държави през XIX-XX в и периода на социализма в България.

Имат ли бъдеще издания като вашето на родния книжен пазар?

Да, определено. Въпреки, че сме свидетели на едно младо поколение, което определено не е от четящите, съм обнадежден. Има търсене на подобен тип издания, дори от ученици Горен курс. Да, не е голям, но „жарта” я има и докато е налице и ние ще продължаваме да издаваме ЖИАИ.

Тъй като по професия сте учител, не мога да не Ви попитам, къде виждате мястото на науката и по специално на историята, в българското образование?

Науката трябва да бъде неизменна част от образованието. Без нея няма как да развиваме таланта на нашите деца в училище – да издирват, да намират отговори, да бъдат провокирани да задават въпроси и т.н. Историческото образование, но и не само трябва да бъде с много по-голяма практическа насоченост. По-често да се излиза от класните стаи, да се посещават музеи, археологически обекти, организиране на кръгли маси и разбира се дискусии, особено в X,XI I XII клас. От всички задачи, за мен, най-важната за един учител по история е тази да възпитава учениците в патриотизъм и себеуважение като нация. Защото не може да очакваме другите да ни уважават, ако самите ние не го правим!

 

 

Автор на интервюто: Мая Дзжамбазова

11222497_1634045456810442_3296013361861294846_o.jpg

Европейска нощ на учените 2022 г.: