Направи дарение на училище!

Попитах няколко въпроса колегата от Космос БГ.

-Ще може ли да ни кажеш как започна твоята страст към науката?

Бях още дете. Имах невероятното щастие по-голяма част от детството ми да премине в малкото градче Септември, в близост до Пазарджик. В малките градове и села е различно – човек е сред природата, небето е ясно. Вечерно време, когато всички излизаха пред дворовете на приказка, аз наблюдавах Луната и звездите. Сега, като гледам назад, ми се струва, че доста досаждах на възрастните с моите въпроси. Но баба ми Мария имаше голямо търпение и първо ми обясни за фазите на естествения ни спътник. И така, всяка вечер следях с нетърпение появата на Луната на небето и дали е по-голяма или по-малка от предния ден. Много ми беше тъжно, когато нямаше Луна. Е, това не ми пречеше да продължавам да задавам въпроси. Баба ми беше доста търпелива и ми разказваше доста неща, включително и спомени от това как тя и нейни приятелки са търсили първия изкуствен спътник на небето, или пък спомени от посещението на Гагарин в България.

По едно време майка ми и баща ми решиха да ми купят „Детска енциклопедия” на Джейн Елиът и Колин Кинг, в началото на 90-те години тази енциклопедия бе доста популярна. По-късно се появи т.нар. „Детска енциклопедия на науките”. Толкова много ги разлиствах, че след една или две години енциклопедиите се разпаднаха на съставните си части.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Минаха години, постъпих на училище. В ръцете ми попаднаха първите учебници по природознание и в един момент открих втората си голяма любов в науката – биологията. Един ден пак бях отишъл в Септември и баба ми и дядо ми решиха да ми отделят градина, в която да отглеждам растения. И така, космос и биология – никога не зарязах нито едното, нито другото. До ден днешен се интересувам от възможността за съществуване на живот на други планети. Интересува ме и проблематиката около адаптацията на живи организми в космически условия.

По-късно житейските обстоятелства така се стекоха, че се представих добре на олимпиадите по биология и в 12-ти клас ми признаха отлична оценка за кандидатстване във ВУЗ. През 2005 година постъпих в Софийския да уча молекулярна биология.

-Сега с какво точно се занимаваш?

Понастоящем работя в БАН, Институт по физиология на растенията и генетика. Занимавам се с култивиране, физиология и биохимия на микроводорасли.  Независимо, че днес има известен обществен негативизъм към БАН, никога не съм съжалявал, че съм отишъл да работя там.  Работата ми е истинско удоволствие и всяка сутрин се събуждам с желание да отида на работното си място. В института и моето направление попаднах на екип от чудесни хора. Успях да се отчисля от редовна докторантура навреме и да защитя дисертация. Със страхотните хора, с които работя, ежедневно обсъждаме разнообразни научни въпроси. С това искам да насърча всеки, който иска да се занимава с наука. Дерзайте! Научната работа е свързана с много вълнения и предизвикателства. И винаги има разнообразие. Рутината е сведена до минимум. Въобще научната работа е чудесна възможност за кариерно израстване.

-Кое те мотивира да пишеш почти ежедневно за космоса?

Когато прочета нещо интересно в сайтовете на космическите агенции, просто не мога да не го споделя! Мотивирам се с това, че на мен ми е супер любопитно, но същевременно изгарям от желание да предам това, което съм научил и на другите, да ги заразя със собствения си ентусиазъм. Това е част от моята същност. Не мога да си представя да съм нещо различно от това, което съм.

-Какво мислиш за българска космическа програма – прекалено голяма утопия ли е?

Категорично не.  За съжаление в нашето общество има някакъв комплекс, че сме малка държава за каквито и да е фундаментални научни изследвания. Но това няма никакво значение, ние също имаме своето място сред световните усилия да усвоим космоса. Днес например наш прибор лети до Марс на борда на руско-европейската космическа мисия „ЕкзоМарс-2016”. Това е важно постижение, но не трябва да спираме само дотук. В съседна Румъния има космическа агенция. Има и частни космически предприемачи. Корпорацията ARCA, която иска да развие суборбитален космически туризъм, както и орбитални и суборбитални ракети, е създадена в Румъния. Ние може би сме все още далече от такива начинания, но не чак толкова.

Може би най-голямото предизвикателство пред индивидуалните и частни космически инициативи у нас е, че по някаква неясна причина точно в тази област хората трудно се сработват. Има много космически ентусиасти в България, но когато става въпрос да свършим нещо заедно в името на нещо по-голямо, много трудно се получава. Много! Не мога да си обясня защо това е така, явно трудно си преглъщаме егото.

– Има ли млади българи, които искат да се занимават с наука и има ли тя бъдеще у нас?

Има млади българи, които искат да се занимават с наука, и аз съм изключително удовлетворен да видя това. За съжаление обаче част от тези хора, които го искат, се обезсърчават от ниското заплащане и по-нататък се отказват. Това си е най-големият проблем – заплащането.  Разбирам, че една съществена част от младите хора се ориентират към тези специалности, които носят повече пари. Особено привлекателен е софтуерният бранш.  Но колкото и да са важни, в една държава не може да има само и единствено софтуерни специалисти. Вижте, не казвам, че един млад учен трябва да взима толкова, колкото взима утвърден софтуерен специалист. Но изследователите не трябва да са на ръба на оцеляването.

Трябва да признаем обаче, че независимо от лошото финансиране на научните институции у нас и от ниското заплащане, отделните наукометрични показатели на много изследователи са високи! У нас продължават да се пишат научни статии, които излизат в международни списания. Науката върви напред въпреки битовизмите, въпреки пренебрежението от страна на властимащите. На фона на това, което ни се осигурява, справяме се доста прилично. Това ми вдъхва кураж, че бъдеще за науката все пак има.

Но не трябва просто да седим и да чакаме бъдещето да дойде. Трябва да убедим обществото, че от нашата работа има полза, а също така и политиците.  Но ще е трудно. Говорим за устойчиви схващания в родното общество още от времето на Петко Славейков, когато се е цанил за учител, но отказали да му дадат заслужената заплата – толкова и на говедаря не се давало, а пък говедарят седи на пек и на дъжд, докато даскалът е винаги на топло. У нас интелектуалният труд винаги е бил недооценен. Предизвикателство на нашето поколение е да променим това схващане. Само тогава бъдещето на науката ще е сигурно.

-Какво пожелаваш на науката в България?

Много бих искал до края на живота си да видя българин, спечелил Нобелова награда. Искрено се надявам да го доживея и да видя с очите си! Пожелавам си да видим нов български космонавт, както и българска роботизирана мисия до Луната и Марс. Прекалено амбициозно ли е? Да. Трудно ли е? Да. Невъзможно ли е? Не. Постижимо ли е? Вярвам, че е!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!