Направи дарение на училище!

Светлана Нанчева е дълги години във формалното и неформалното образование, а сега докторант в ИИОЗ към БАН.

Петър Теодосиев: Здравей, много се радвам, че мога да направя най-после този подкаст с теб, тъй като отдавна си говорим да го запишем. Ти записа докторантура, нали така? Откъде дойде това желание и каква точно е докторантурата?

Светлана Нанчева: Здравей. Докторантурата ми е към Института за изследване на обществата и знанията (ИИОЗ) към БАН в секция Логически системи и модели, въпреки че аз не съм нито логик, нито философ, но в крайна сметка темата, която кристализира, е свързана с философия на науката и по-точно на педагогиката. Работната формулировка е “Логика и синоптичен анализ на педагогическите системи” – звучи много сложно, но ако искаш, ще ти разкажа какво се крие зад това.

Разбери повече за БГ Наука:

***

П.Т.: Интересно е, че ти доста години се занимаваш с образование. Това ли е причината за избора на темата? Да кажем малко повече – ти си била учител, сега преподаваш на други учители, също така си организатор на фестивал на образованието. Това е дълъг път в сферата на образованието.

С.Н.: Да, така е. И мисля, че настана време да се опитам да обобщя този опит, при това на няколко нива, ако мога така да се изразя. Всъщност аз от около една година започнах да пиша книга за нашето 151-во иновативно училище, което беше много различно от другите училища и просъществува цели дванадесет години. Това е опит за художествено обобщение, но в процеса на работа разбрах, че трябва не само художествено осмисляне, но и по-научно. И това ме доведе до докторантурата – опитът научно да се погледне на нещата, за които знам и в които съм била пряк участник в последните тридесетина години.

П.Т.: Да кажем накратко кое бе най-специфичното в това училище, с което се е отличавало от другите?

С.Н.: Ако трябва съвсем накратко с две думи да кажа кое беше различното – едното, което бе фундаментално различно, бе, че ние се опитвахме там да излезем от рамките на класно-урочната система по всички възможни пътища и параметри, и до голяма степен успяхме. Второто, което беше също така много различно, бе, че това училище се създаде от един авторски екип, който разработи модел и този модел го предложи на МОН и на община “Овча Купел” на базата на конкурс, който през 1990 г. се обяви за концепция за училищен модел и така се създаде самото училище – първо като концепция, а след това получи сграда, ученици и т.н., противно на обичайния метод.

П.Т.: А Фестивалът на образованието, който също събра на едно място доста училища, дейности и организации? Ние дори се познаваме с теб точно покрай фестивала.

С.Н.: Фестивалът на българското образование дойде като една доста по-късна идея с цел да се популяризират различните практики в образованието. Това винаги е била нашата цел. Да не се отменят не просто добри практики, а уникални нови неща, защото тях ги има тук и там, и преди ги е имало. И ако някой каже, че не е имало нищо смислено и добро – това абсолютно не е вярно. Така че нашата идея за фестивала беше да издирваме и да популяризираме тези алтернативни, различни дейности. Затова ние винаги включвахме много неформални образователни форми и организации, каквито бяхте и вие, а не само училища. И мисля, че от това имаше много голяма полза.

П.Т.: Да, ние тогава осъзнахме каква беше важността на неформалното образование и че БГ Наука е точно такъв тип портал. Дейността ни реално е 100 % свързана с неформалното образование, което пък не е никак по-малко важно от традиционното такова. Всяка една извънкласна дейност е вид неформално образование.

С.Н.: Напълно съм съгласна с това. Посоката на развитие е тази – неформалното образование все повече да навлиза във формалната система и да я променя.

П.Т.: Доста организации се създадоха в полза на неформалното образование и се превърнаха в голяма част от ежедневието на ученици и студенти. Сега ако се върнем на докторантурата – искаш да включиш в докторската си дисертация целия опит през годините или?

С.Н.: Опасявам се, че целият ми опит няма да може да влезе в една дисертация. (смее се). Това, което искам да направя, е да се опитам да развия една разработка, която започнах преди време. Това е опит за извеждане на инвариантна структура на училищен модел и опит за нанасянето на тази структура на различни видове педагогически концепции. Мисля, че ще се получи нещо доста интересно.

П.Т.: Очакваме да е готова и бихме могли да публикуваме някаква част и в списанието.

С.Н.: С най-голямо удоволствие бих го направила. И аз от известно време си мисля, че не е лошо в списанието да присъства и повече педагогика. Въпреки че педагогиката не отговаря на критериите за научност в тази парадигма и това е неслучайно, защото педагогиката в много голяма степен е обвързана с нормативи и стандарти, които не са научни, а са чисто административни. Оттам произлизат много неща, които пречат на развитието на самата педагогика като наука и като дейност. Това, което много учители и директори сега констатират, е че администрирането непрекъснато ги спъва да си вършат работата, грубо казано.

П.Т.: Ние започнахме да интервюираме учители, които да покажат какво е в България да се занимаваш с това. Аз съм на мнение, че науката няма как да се гради без да имаме образование, което да създава учени. Кадрите, които излизат от образованието, да са двигателят на държавата дали като администратори, дали като учени, бизнесмени или политици – всичко излиза от една система. И тази система трябва да създава качествени кадри, които да имат желанието да създават тук нещата, а не да излизат подготвени в чужбина и там да решават всички тези проблеми.

С.Н.: Абсолютно съм съгласна с теб и смятам, че нашето образование трябва да се преориентира именно с тази цел – да произвежда образно казано друг тип хора. Но това е свързано с много големи промени, за които не хората, а администрацията не е готова. А хората според мен много отдавна са узрели за истински промени. Администрацията като че ли не разбира, че хората биха подкрепили смислени промени, безсмислените естествено никой не ги харесва и има съпротива срещу тях. Какъв е смисълът например да преименуваш всички училища от СОУ на СУ, което се случи с новия закон? Това е безсмислена промяна.

П.Т.: Оплакванията, които чувам постоянно, са, че ако не е инициативата на учители и родители, то не биха се случили кой знае какви промени.

С.Н.: Съгласна съм. Тези хора, които успяват въпреки всичко, заслужават адмирации. За съжаление рядко ги получават, което е другият проблем. Повечето хора, работещи в системата, се чувстват адски недооценени и фрустрирани поради този факт и имат своите основания. Това не е свързано само със заплащането, а по-скоро с цялостното отношение, което се възцари в обществото. Това обаче е поправимо и то не толкова с увеличение на заплатите, колкото с промяна на самото съдържание на образованието, с което то отново да се превърне в нещо ценно и важно.

П.Т.: Аз съм оптимист и мисля, че нещата ще се случат.

С.Н.: О, и аз съм оптимист и виждам много хубави неща. За съжаление те засега са в периферията на системата, но в тях може да се види картината на бъдещето. Виждам възникващи общности, неформални учащи, засилване активността на родителите, а това е много важно. Мисля, че младите родители са тези, които ще бъдат една много сериозна движеща сила на промяната, защото те вече не искат техните деца да бъдат тормозени така, както предходното поколение.

П.Т.: Ти като докторант трябва ли да си всеки път в института? Какъв е ангажиментът ти като докторант?

С.Н.: Аз имам доста ангажименти в качеството си на докторант. Нашата секция се събира веднъж седмично на съвещание, на което присъстват всички нови членове и се обсъждат текущите теми. Секцията ни има два спечелени проекта към фонд “Научни изследвания”, което е страхотно постижение. И двата проекта са много интересни. Единият, на който ръководител е моят научен ръководител, е свързан с изследване и философско осмисляне на приноса на д-р Петър Берон в българската култура. Много е интересен и аз научих толкова много нови неща покрай него. Като член на екипа на проекта имам ангажимент да проуча някои въпроси, свързани най-вече с педагогическите възгледи на Петър Берон. Неговият принос съвсем не се изчерпва с Рибния буквар, има много други неща, за които ние не знаем достатъчно. Другият проект също е много интересен. Неговият ръководител е член-кореспондент Ангел Стефанов, той се занимава с философия на науката и проектът е свързан с некласическа наука и демаркация между наука и лъженаука. Изключително интересна тема. Моят ангажимент към този проект е пряко свързан с темата на докторантурата ми – некласически и педагогически модели. Направо не знам до края на тази година как ще ми стигне времето да направя тези проучвания и да напиша две статии и т.н., но съм амбицирана и ми харесва това предизвикателство. Интересно ми е и е ново за мен. Разбира се, виждам и неща, които за мен са странни и различни – тъй като в първата половина на годината посещавах задължително докторантския курс по английски език, там бях с доста други докторанти от различни институти към БАН, и се изненадах, че повечето от тях, макар доста по-млади от мен, нямат никаква представа за неформалното образование и за дейностите на неправителствените организации. Също така установих, че председател на докторантския съвет на БАН е една девойка, която е завършила 151 училище, моя ученичка.

П.Т.: Да, ние се познаваме с нея. Антония Хубанчева е един от уникалните млади учени в момента в България. Тя се занимава с прилепи и е обиколила света. Може да се запознаете с нейната история във влога https://www.youtube.com/bgnauka. Тази история си заслужава да бъде чута.

С.Н.: Ето такива ученици имаме ние в 151-о училище!

П.Т.: Да, това ражда свободата на мислене.100% се фокусираш върху нещо, което ти е интересно и го развиваш максимално. Антония Хубанчева наистина е един от малкото толкова добри специалисти в световен мащаб, печелила е няколко световни стипендии за следване, а е супермлад учен.

С.Н.: Ние много се гордеем с Тони. И аз, и тогавашният директор на училището Юрий Анджекарски.

П.Т.: За финал какво би казала на хората, които се колебаят дали да се занимават с наука в България?

С.Н.: Аз мисля, че науката в България има нужда от мотивирани хора, които идват със своя капацитет, идеи и амбиции. Според мен не е толкова важно колко са млади или възрастни те, защото аз не съм от най-младите, но който има в главата си багаж, който иска да оформи и да го сподели, не трябва да се колебае, трябва да го направи. Аз съм така устроена, че винаги като влизам в една система, бързо я сканирам и виждам в нея някакви възможности за подобрение. И сега например виждам в БАН много неща, които могат да се подобрят и даже бих искала да ти ги споделя, да ги обсъдим някой път. Те не са свързани нито толкова с финанси, нито толкова с нормативи или законови промени. Според мен основните резерви там са в общуването между хората, което не е достатъчно. И ми се струва, че трябва да се развиват повече такива формати за смисъла на общуването между хората, защото то поражда много големи добавени стойности и дава много добри резултати. Общо взето смятам, че науката има нужда от свежи сили и от свежи идеи.

П.Т.: Да напомня, че в сайта www.nauka.bg всеки ден може да намерите нова информация за науката в България и по света. Можете да се абонирате и за списанието “Българска наука”, което излиза вече тринадесет години. Също така почти всяка седмица пускаме нов аудиоброй на медицинското ни списание “Българска наука и медицина”, който може да слушате от всяко устройство. Повече може да видите на сайта http://medicina.nauka.bg/.

Интервюто в оригинал можете да чуете тук.

Транскрибция: Елена Страхилова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!