Интервю със Светла Димитрова, директор на музей „Етър“

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Светла Димитрова. Директор съм на музей „Етър“ от 2014 г. Завършила съм история, имам докторска степен, а от 2018 г. съм професор в научното направление „История на България“. След година и половина като учител по история, целият ми останал трудов стаж преминава в музейните институции – Регионалният исторически музей в Стара Загора и Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово. Извървяла съм всички стъпала на музейната йерархия и това много ми помага в работата.

Каква е основната функция на един директор на музей?

Директорът на музея трябва да създава и прилага политики, които да направляват дейността на институцията в посоки, наложени от стратегическите документи в областта на културата и съвременното развитие на музеологията. Добре е да бъде визионер. Трябва да може да преценява правилно обстоятелствата, да взема бързи решения и да отстоява позициите си. В музеите не могат да се прилагат силови методи на управление. Спецификата на институцията изисква вземане на колективни решения и използване методите на разясняване и убеждаване. Директорът е отговорен за финансовата дисциплина и поради това е добре да планира всеобхватно разнообразната музейна работа.


РЕКЛАМА:

***

Може ли да разкажете накратко за музея и от кога съществува?

Музей „Етър“ съществува от 1964 г. Числи се към семейството на музеите на открито, макар да е по-различен, защото представя само една етническа група – тази на балканджиите. От две години е регионален музей, защото изпълнява и методически функции по отношение на културното наследство в централните части на Стара планина. Разположен е на не голяма територия от 17 дка. В нея има запазени на място, пренесени от други селища или изградени наново съоръжения, задвижвани с вода, занаятчийски работилници, къщи, мостове, църква с училище, часовникова кула, чешми. Музеят няма аналог в никоя друга държава, защото в него работят на място майстори занаятчии, а съоръженията са действащи и се използват за работа и за демонстрации.

С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?

Има различни поводи за гордост. Радваме се на много посетители, повече от 14 милиона за половин век съществуване. В последно време усилията ни са насочени към разработване на образователни програми за различни възрасти. Вече получихме една престижна награда за тази си дейност. В музея сега се реализира проект за близо 10 милиона лева, чиято цел е да го превърне в място за творчески туризъм. Амбициите на колектива са да бъде образец и за други сходни институции с политиката си за нова графична идентичност и ново лого, нов сайт, нова навигационна система за посетителите, интересни експозиции, които разказват истории. Имаме специално разработен за нас кирилски шрифт и налагаме оригинален дизайн на всичките си продукти. Сбирката от действащи водни съоръжения впечатли дори представителите на The International Molinological Society (TIMS) – международна организация за изследване на мелници и други механични устройства, които работят със силата на водата или вятъра.

Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?

Музеят непрекъснато предлага нови изложби, програми, възстановки и демонстрации. През юли и август ще има уикенди, които ще представят българските занаятчии, работещи с различни материали. Инициативата се нарича „Добра среща, добри наплати“. Посетителите ще видят как се изработват предмети от глина, кост, желязо, дърво, вълна. Ще могат да си купят нещо за бита или за спомен. В първия уикенд на септември музеят ще се изпълни с хора, които умеят да използват природни суровини, за да плетат с тях чанти, дрехи, мебели. Годишната ни програма е готова още от ноември миналата година, качена е на сайта, а във Фейсбук има информация за предстоящите инициативи. Туристите в музея имат възможност не само да разглеждат постоянните експозиции и временните изложби, да си купят сувенир или да опитат позабравени вкусове от миналото, но и да се забавляват на открито.

Има ли наука в музейната работа и каква е тя?

В българските музеи науката е неразделна част от дейността. Тя е нужна не само за експозиционната и събирателската работа. Уредниците в музеите са едни от най-добрите изследователи на регионалните проблеми. Без тяхната работа е немислимо правеното на обобщения за историческото минало на страната ни. В доста музеи са разкрити научни групи още от средата на миналия век. Те дават възможност за кариерно научно израстване. През последните години имаше доста спорове дали тези групи трябва да продължат да съществуват. Тъй като в сравнение с университетите, назначените в тях научни кадри са сравнително малко, те бяха изпуснати от Закона за академичния състав. За радост в началото на тази година бе приета поправка в закона, която направи възможно вписването им в Националния център за информация и документация (НАЦИД).

Как музеите могат да помогнат на образованието?

Музеите винаги са допринасяли за развитие на образованието. Съхраняваните във фондовете културни ценности правят историческото познание по-образно, по-живо, по-лесно запомнящо се. В повечето музеи има разработени образователни програми, които са обвързани с обучението по различни предмети. Има назначени музейни педагози, които осъществяват връзката училище-музей. Министерството на образованието също стимулира тази дейност и през последните години създаде специални механизми за финансиране на съвместната работа между училищата и музеите. Освен уроци и беседи, в музеите се провеждат творчески работилници, възстановки и демострации, изследват се различни артефакти, опознава се професията на уредника, археолога, екскурзовода, реставратора, учения.

Как държавата може да помогне на музеите в България?

От години музеите настояват всички институции на паметта да получават държавно финансиране. Сега има 50 музеи, които разчитат само на местно подпомагане, а съхраняват национални богатства. Необходимо е държавният стандарт да се завиши с близо 30 %, защото вече има голяма разлика в заплащането на работещите в музеите и на тези в областта на образованието. Разликата е в полза на последните. В доста институции се поддържат открити площи, а за тях финансиране не се получава. Такова липсва и за регионалните структури, които имат задължение да обикалят региона си и да следят как се опазва културното наследство. Музеите трябва да бъдат освободени от данък добавена стойност върху наемите, които получават и стоките, които продават като сувенири. Средствата от тези услуги те използват за консервация и реставрация на съхраняваните ценности, за охрана, за откупки на нови експонати, за подобряване на експозиционната и популяризаторската дейност. Не е нормално хазарта да е освободен от ДДС, в туризма данъкът да е 9 %, а музеите да плащат 20 % данък – наравно с бизнес структурите.

Какво друго бихте споделили с нашите читатели?

Искам да приканя вашите читатели да посетят музей „Етър“. Да следят нашите изяви в социалните мрежи, да споделят впечатления, които ще ни позволят да подобрим нашата работа. Готови сме да приемаме дарения и да разказваме историята им. И понеже списанието е за наука, нека вашите читатели обърнат внимание на нашите издания, някои от които имат дългогодишна периодичност. В тях има материали за храната и храненето, за живота на балканджиите, за занаятите, за еротиката в историческото развитие, за строителни практики, за музеите на открито.


Европейска нощ на учените 2022 г.: