Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Стефан Ставрев, редовен докторант към катедра „Софтуерни технологии“ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Освен като преподавател, Стефан развива паралелно и частен бизнес в сферата на игровите технологии.

      2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

На работното си място се занимавам предимно с преподаване. Проектите и научните изследванията, по традиция и регулация, ръководят хабилитираните преподаватели. Като млад учен се докосвам до част от научните изследвания, които се провеждат в моето научно звено. Паралелно с това, предприемаческите умения и опитът ми в частния бизнес ми позволяват наистина да развихря въображението си много бързо да тествам дали дадена идея – или модел биха работили в конкурентна пазарна икономика. 

     3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Като научен принос мога да отбележа разработването на нов вид архитектурен подход в създаването на видео игри. Този нов подход ще позволи новите разработки  – на образователни видео игри, симулатори, тренажори и светове с виртуална реалност – да бъдат по-гъвкави и да позволяват лесна интеграция с различни видове сензори и периферни устройства.

     4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател? И с какво ви помогна „Карол Знание“ и тяхната програма? Как ще използвате наученото в научната си кариера?

Изследовател за мен не е професия, а призвание. Възможно е да си преподавател във ВУЗ и да не се считаш за изследовател. Възможно е и да нямаш формално образование и да си изследовател. Въпрос на гледна точка, според мен. Истинските изследователи работят на пресечната граница между академичната общност и бизнеса. И е логично да е така.  А колкото до това какво лично ме е мотивирало – това е желанието за подобряване на условията на живот около нас.

Програмата „Карол Знание“ ми помогна предимно с това да създам нови контакти в моята сфера. Опитът и знанията са ценни, но още по-ценни са и правилните контакти. Това е валидно особено за сфери като нашата, където хората занимаващи се с наука прогресивно намаляват от година на година. От друга страна, ценен е и опитът как да превърнем научната си разработка в комерсиален продукт, както и различни начини за технологичен трансфер на научните изследвания. Не на последно място  – как да търсим и общуваме с инвеститори.

5. В момента работя върху ……., което ще …….

Сферата на видео игрите е широка. Ето защо, работя по няколко проекта паралелно.Единият от тях е свързан с разработката на образователните видео игри. По-конкретно,  разработили сме интерактивна система, позволяваща всяка една повърхност да бъде превърната в поле за игра. Това ще позволи на малки и по-големи деца да се обучават по нов начин. Другата ми разработка е в света на симулациите – използваме игрови технологии за направата на танков тренажор за целите на отбранителната индустрия. Тази разработка ще намали времето на обучение на кадетите, както ще спести и разходите по провеждането на полеви обучения – като  изстрелването на истински тренировъчни снаряди, логистика, гориво на машините и т. н. 

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Дълги са административни процедури за академично развитие. Дори и особено  талантлив, млад учен бързо може да загуби мотивация поради тежката номенклатура и бюрокрация, криещи се зад понятието „процедура“. 

Друг проблем е използването на тонове хартия при предаване на докторантски или професорски труд. Колеги, живеем в 21-ви век – ерата на цифровите технологии. Дори в национален фонд „Научни изследвания“ е практика да се предават огромни папки с доклади за разработените проекти…на хартия.  

Също така, хабилитираните преподаватели се занимават с прекалено много административни дейности. А отделеното време за административни дейности може да бъде инвестирано в научни разработки…

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

По-малко фокус върху преподавателската и административна дейност във висшите учебни заведения, повече фокус върху научни разработки. Засилване на научно-частното партньорство и създаване на т.нар. spin-off компании за технологичен трансфер на знания. В момента съществуват такива примери, но са по-скоро изключения.  Също така, по-кратки срокове за академично развитие на учените. Критериите, според мен, трябва да са подплатени с тежестта на приноса на всеки учен, а не толкова обвързани с времето, прекарано в учебното заведение.  Например, дори в момента да покриваш критериите за доцент, е необходимо (формално) да са изминали поне 3 години от заемането на предишната ти длъжност.  

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Популярната видео игра DooM е била подкарана на дисплея на обикновен офиса принтер!

Игровата индустрия е на 4-то място в света по приходи (надминавайки дори филмовата индустрия). 

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Да свиря на пиано, да чета научна фантастика и да стрелям с лък. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!