Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Стоян Мишев. Доктор по физика. Интересувам се от подходи за решаването на задачата за много тела в квантовата механика и приложения на получените решения в различни физически системи.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Представлявам Института за Съвременни Физически Изследвания. Това е нов институт в българското научно-изследователско пространство, който се занимава с нови разработки в областта на физиката, химията и компютинга. Същевременно работя от 12 години в Обединения Институт за Ядрени Изследвания в Дубна по определяне на структурата на различни състояния на атомните ядра. Опитвам да предам част от знанията си чрез преподаване, като през пролетния семестър на 2017 година ще водя курс за знания със заглавие „Произход и еволюция на Вселената“ в Нов Български Университет.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Това се случи отдавна – още в училище. Не помня да е имало конкретен повод за запалване на интереса ми. Задавах си много въпроси, много четях и много разсъждавах. И все още нерядко ми се случва да разсъждавам. 🙂

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

В последната сесия на Фонда за научни изследвания бях участник в проектно предложение на много актуална и важна тема, свързана с неравновесни състояния в материали, създадени при интензивно лазерно облъчване. За голямо съжаление на целия ни екип проектът не бе одобрен за финансиране.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Изследване на т. нар. пигми диполен резонанс посредством бета разпад, публикувана във Physical Review Letters през 2016 година. В тази статия заедно със съавторите ми изследваме възможността за изучаване на определен вид възбудени 1- състояния на атомните ядра посредством бета разпадане на съседно ядро. За наше щастие теоретичното ни изследване даде положителен резултат.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Нищо не е даром. Ако създадем среда, която подкрепя свободата и новаторския дух, то ще я има науката. Може да успеем, а може и да не успеем да го постигнем, но е по-добре да успеем.

Как оценявате работата на екипа си?

Аз нямам собствен екип за момента. Работил съм най-дълго с моя научен ръководител в Дубна – проф. Виктор Воронов. Работя с различни колеги с цел решаването на задачи от общ изследователски интерес.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Младите хора много обичат физиката и изследванията като цяло. За мен е загадка как толкова малко младежи кандидатстват да учат физика в университетите в нашата страна. Тази ситуация трябва да я променяме.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

За млад човек с амбиция да постигне нещо ново в определена изследователска област е нужно той да има много компетентен и заинтересован ръководител, подходящо оборудване, голяма свобода да реализира своите правилни или неправилни идеи, както и достойно заплащане. Ако голяма част от тези предпоставки са на лице, то младият човек може да има добър старт в науката. Горните неща се отнасят за младите изследователи от всички държави, а конкретно за България смятам, че допълнително ще е нужно много да се работи в посока младите учени да проявяват повече смелост, да не вървят само по отъпканите пътеки, а да израстват като бъдещи самостоятелни учени. Нашите младежи са малко по-плахи откъм новаторство.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

• Увеличаване на националното финансиране;
• Равен достъп на изследователските организации до финансиращите науката държавни фондове съгласно европейските правила;
• Държавата да предоставя бюджетна субсидия за изследвания и за частните университети и научни организации;
• Да се търси ефективност за всеки похарчен лев за наука като резултатите от анализите по харченето на средствата да са обществено достояние;
• Прозрачност в работата на упълномощените български органи по линия на международните изследователски организации, в които членува България. Средствата, които България плаща за участието в тези организации са съществени;
• Деполитизиране и прекратяване на кадруването в науката;
• Да се засили конкуренцията в различните научни области и да се прилагат антимонополни мерки;
• Рязко и трайно подобряване на работата на ДФНИ;
• Включване на ученици от средните училища в изследователски проекти или инициативи;

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Работих около 2 години като софтуерен архитект, което и в последствие продължих да практикувам с удоволствие почти ежедневно при разработването на своите програми в областта на физиката. Иначе играя баскетбол всеки петък от 19:00.