Интервю с Владимир Бозуков: За фосилите и реставрацията на старинни вещи

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Аз съм доцент д-р Владимир Бозуков, 55 год., семеен, с дете. Роден съм в гр. Гоце Делчев, но съм отраснал, учил и работил в София. Висшето си образование получих в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. През 1987 г. постъпих в Института по ботаника с ботаническа градина към БАН, който през 2010 г. стана част от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН. В момента съм ръководител на секция „Палеоботаника и поленов анализ” в Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси” към ИБЕИ.

Изследователската ми дейност е свързана с растителни макрофосили, които са запазени в седименти с палеогенска и неогенска възраст. В милиони години това ще рече между 65 и 1.7 млн. г. Имам издадени 54 публикации и 175 цитата.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Работя в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (ИБЕИ-БАН).

„Институтът е национален център за изучаване и опазване на биологичното разнообразие и екосистемите в България. Той осигурява високо равнище на научни изследвания и компетентност по обществено значими въпроси в областта на теоретичните и приложни аспекти на биоразнообразието, екологията, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси. Подготвя висококвалифицирани кадри в областта на ботаниката, микологията, зоологията, паразитологията, хидробиологията, екологията, мутагенезата от околната среда, консервационната биология, еволюционната биология и др. Също така институтът осигурява научна информация и методична помощ с цел подпомагане на държавните институции при вземане на управленчески решения; оказва експертна помощ на структурите на гражданското общество; представя страната в Европейското изследователско пространство в областите на неговата компетентност.” (Годишен отчет на ИБЕИ-БАН за 2016 г. http://www.iber.bas.bg/?q=bg)

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Вероятно научнопопулярните филми по телевизията, която в моето детство имаше само един канал и през седмицата предаванията бяха само следобед. Книгите на Джералд Даръл и Бернхард Гжимек (и други подобни) също имат дял. Но основното е контактът с природата през училищните ваканции, прекарвани винаги извън София.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Участник съм в проект към сесията на ФНИ за двустранно сътрудничество България – Словакия на тема „Динамика на растителността и климата в Източен и Централен Паратетис през среден и късен миоцен”. Става въпрос за научни изследвания с фундаментален характер и трудно би се определила ползата за живота на обикновения човек. Но ако този човек има желание за познание как са се променяли растителността и климатът в Източна Европа през милионите години на неогена, определено това желание ще бъде задоволено.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

„Олигоценска фосилна дървесина от Родопите, България”. Iamandei, S., Iamandei, E., Bozukov, V., Tsenov, B. 2016. Oligocene fossil woods from Rhodopes, Bulgaria. – Acta Palaeontologica Romaniae, 12 (2): 47-65.

За съжаление последният български специалист по фосилна дървесина е починал в началото на 60-те години на миналия век и затова прибягваме до „услугите” на чуждестранни колеги. В статията се представят резултати от изследване на петрифицирана (вкаменена) дървесина от местността „Вкаменената гора”, намираща се в Нановишката депресия на Източни Родопи. Чрез това изследване се доказва, че в седименти с възраст около 30 млн. години, които са образувани от вулкански изригвания, са установени по растителни останки няколко дървесни вида. Това са прароднини на днешни вечнозелени дъбове, магнолии, блатни кипариси, секвои, хикории. Оттук индиректно можем да твърдим, че през палеогена на територията на България е царял субтропичен климат. Едно от приложенията на резултатите от палеоботаничните изследвания е точно това – на основата на фосилния видов състав и съответстващия такъв на рецентните аналози на фосилните видове, да се определят параметрите на палеоклимата. Според широко използвания в науката принцип на актуализма, палеоклиматът е бил такъв, при какъвто са разпространени днес рецентните аналози на фосилните видове, защото те изискват същите жизнени условия както фосилните.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Ако за приложната наука в България виждам някакво бъдеще, защото тя все пак ще се финансира или поне съфинансира от приложността си, то за фундаменталната наука предполагам, че ѝ остават 15-20 години – докато се пенсионират сегашните доценти и професори. При днешното финансиране на науката в България няма да има кой да ги замести. „Замести” не е точната дума. Може би наследи, защото става въпрос за процес на предаване на знания, а не за назначаване на съответната длъжност. Ако продължи и занапред сегашното финансиране на науката в България, ние все повече ще се отдалечаваме от Европа, защото все повече научни направления ще изчезват от лицето на българската наука за разлика от европейската…

Как оценявате работата на екипа си?

За съжаление от екипа ми останах само аз. Когато постъпих в института в края на 80-те, в моето направление работеха един професор, двама доценти, един гл. асистент и техник. Последният асистент в секцията ни (както и тези преди него) предпочете условията за реализация във висше училище и ни напусна. С други думи, не издържа на недоимъка в БАН и така останах сам, след като останалите колеги се пенсионираха.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Засега не. Както посочих по-горе, фундаменталният характер на палеоботаниката не предвещава финансова стабилност на млад човек в България. Поне досега е така и резултатите са плачевни…

Работата със скален материал предполага необходимостта от физическа сила, литературата по определяне на фосилните видове е предимно на чужд език, данните се обработват на различни компютърни програми. Въпросът е кой млад мъж с такива способности би започнал работа за заплата близка до минималната в България? Реторичен въпрос…

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да бъдат сигурни в човека до тях, с когото ще делят и хубавото и лошото, защото няма да е леко. Но и това не е гаранция за щастливо отдаване на науката, защото тяхното дете (деца) ще расте заобиколено от по-задоволени в материално отношение връстници и е много трудно да се обяснява, защо те имат това и онова, а то горкото няма. Това го знам от личен опит. И въпросът, дали е правилен изборът ти да правиш наука и същевременно да лишаваш детето си, не ти дава да спиш…

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Естествено финансирането и контролът върху него. Това, което е издигнало то руините на Втората световна война Германия и Япония, е развитието на науката и технологиите. Това, което нареди Китай сред световните сили, е изключителното финансиране на науката там. В азиатския югоизток има и други страни за пример. България няма как да излезе от задния двор на Европа, ако не инвестира в наука и високи технологии. Ще остане дестинация за алкохолен туризъм, каквато е сега и източник на евтина работна ръка, ако остане работна ръка в България въобще… Това, което трябва да се промени, е отношението на държавните институции към образованието и науката. Не се ли създадат работници и работни места за продукти с висока принадена стойност, за което е нужно точно това образование и точно тази наука, България е обречена. Точно това образование и тази наука преобразиха следосвобожденска България в държавата, от която в Европа имаха респект в края на 30-те години на миналия век. Това е станало възможно, защото народът ни с последните си пари пращал децата си да учат на запад и връщайки се, те прилагали наученото. Нека днешната ни държава да вземе пример от това.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

При всяка възможност чета или гледам научнопопулярни статии и филми. Не спира да ме удивлява човешката любознателност и желанието да се проникне в нещо непознато. Това е, което води човечеството напред и нагоре, стремежът към познание. Изчезне ли той, ще изчезне и прогресът.

Поправката на повредени вещи и реставрацията на стари мебели винаги са ме привличали. Възможността да дадеш втори шанс на някакъв предмет да носи полза или просто естетическа наслада винаги е предизвикателство за мен. А понякога се случва и да се попълни и семейният бюджет, което не е без значение…