Интервю с Ваня Методиева – кандидат-учен, любител-пътешественик и мечтател

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Ваня – кандидат-учен, любител-пътешественик и мечтател.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента съм студент и работя за докторска степен в университета „Сейнт Андрюс”. Макар често поставян в топ 3 на университетите на Великобритания, не всеки е чувал за него. Тук има множество факултети, занимаващи се с проучвания от теология до ехолокация на делфини и астрофизика, аз се намирам във факултета по биология и по-точно в сградата по медицина – до най-старото игрище за голф в света.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Нещата започнаха в детство, пълно с много въпроси за света и изненадващо малко отговори. Години по-късно, последваха пет години изучаване на профилирана химия и биология в гимназията. За много от моите съученици логичният избор след това, почти безумие, беше да продължат с медицина. За съжаление, медицината не беше достатъчно любопитна за мен. Затова намерих своето вдъхновение в невронауката (сравнително нов дял на науката, която се занимава с изучаването на мозъка и нервната система). Чудно, че въпреки любовта ми към науката по това време, все още не я виждах като свое призвание. Отговорът се избистри в началото на четвъртата година, когато трябваше да реша какво искам да правя след завършването. След седмици търсене и обмисляне, установих, че всеки план, който ми хрумваше, включваше научна работа. В същото време ми беше предложено да кандидатствам за докторантура и за момент не се замислих да откажа.

Имате ли одобрен проект, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Проектът, с който се занимавам в момента, разглежда молекулярните механизми на болестта Алцхаймер. Накратко – мозъкът на пациента умира, докато той все още е жив. Това състояние причинява загубата на способност да учиш, помниш близките си, дори самия себе си, докато накрая вземе и живота ти. Тази болест е най-широко разпространената форма на деменция и годишно убива повече хора, отколкото много видове рак. До момента не съществува ефективно лечение, нито ранно диагностициране на тази болест.

Моята работа не е върху пациенти. Аз използвам клетки на нервната система, които са поставени в условия, подобни на тези в мозъка на пациенти, и чрез различни експерименти се опитвам да разбера къде започва болестта. Стотици учени по целия свят работят по тази тема, надявайки се да намерят отговора на тези въпроси. Откритията в тази насока са ценна информация, която би помогнала за лечението и диагностицирането на Алцхаймер. Този въпрос става все по-належащ, тъй като броят на пациентите расте непрестанно с увеличаването на застаряващото население. По данни на Alzheimer’s International броят на пациентите по света през 2015 година е бил 46.8 милиона, което е близо 7 пъти населението на България.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът ми се състои от хора с разнообразни познания и впечатляващо резюме, и професионални интереси. Много от тях са тихи и целеустремени, често работят и през почивните дни. Работата в екип, споделянето на идеи и опит, са изключително важна част от развитието на групата и те карат да се чувстваш като част от голямата идея.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, много. Областта, в която се намирам, както и науката като цяло, търсят нови идеи и горяща мотивация. Младите учени са насърчавани и водени от знанията и годините опит на ръководителя.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука?

Науката е свобода и вдъхновение, тя ви пренася в съвсем друго измерение на света, в който живеем. Науката ще ви даде цел, отговори и шанс да останете дете завинаги, но ще иска да ѝ се посветите изцяло. Ще ви коства много компромиси, провали и повече четене, отколкото можете да си представите, но всяко едно усилие и всяка една страница ще си струват. И не забравяйте, във всеки един момент трябва да сте готови да предадете своите знания на тези след вас.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Що се отнася до работа на пълен работен ден – не. Все пак по време на бакалавъра си опитах различни позиции с непълен работен ден – от работа в кухня до детски аниматор. Занимавах се с доброволстване в местни организации за деца, ботаническата градина, бях президент на местния клуб по суинг танци, където преподавах в продължение на година. В същото време се занимавам с изкуство и обожавам пътешествията, планините и срещите с нови хора. Изключително щастлива съм, че успях да опитам всички тези неща – всяко едно от тях ме срещна с изключителни хора и ми помогна да намеря мечтите си. Разбира се, в момента за много от тези занимания не остава време, но когато е възможно, се опитвам да набележа билет за недалечен полет или автобус до някое ново приключение.