Интервю с Цветанка Тенева-Ангелова: Любовта към науката се възпитава в семейството

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Цветанка Тенева-Ангелова, на 29 години съм и съм докторант и асистент в Институт по микробиология „Стефан Ангелов” при Българска Академия на Науките, Департамент по приложна микробиология, Лаборатория по приложни биотехнологии, гр. Пловдив. Родом съм от Симеоновград, завършила съм природоматематическа гимназия „Боян Петканчин” в Хасково, с профил „Биология с английски език”, след което бях приета и съответно се дипломирах, като бакалавър, а в последствие и като магистър в специалност „Биотехнологии” в Университета по хранителни технологии в Пловдив. В края на магистратурата си правих преддипломен стаж в Лабораторията по приложни биотехнологии. Работата в лабораторията много ми хареса и няколко месеца след като се дипломирах, като магистър, видях, че има обявен конкурс за докторантско място, кандидатствах и от първи февруари 2012 година започнах своята научна кариера, като редовен докторант. Тематиката, по която работя е свързана с млечнокиселите бактерии, изолирани от немлечни източници.

 

С какво се занимава научната институция, която представлявате?


РЕКЛАМА:

***

В Лабораторията по приложни биотехнологии работят колективи, които се занимават с растителни клетъчни култури, дрожди и хранителна микробиология. Аз съм част от колектива по хранителна микробиология, като ние по-конкретно се занимаваме с изолиране, характеризиране и идентифициране на млечнокисели бактерии от традиционни и алтернативни източници. Интерес за нас представляват най-вече млечнокиселите бактерии, изолирани от немлечни източници (лечебни растения, главно от находища в България), поради техните разнообразни и специфични характеристики и свойства, както и поради факта, че те не са достатъчно добре изследвани.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Не знам дали тогава съм мислила, че някога ще се занимавам точно с наука, но още от първата си среща с химията и биологията, тези два предмета ми станаха изключително интересни. Бях в 6-и или 7-и клас, не съм много сигурна в кой точно, когато се явих на олимпиада по биология и само една единствена точка не ми достигна, за да се класирам на националния кръг, което вместо да ме разочарова, още повече ме накара да обикна този предмет. Това беше и причината при кандидатстването след 7-и клас съвсем осъзнато и целенасочено да напиша като първо желание паралелката „Биология с английски език” в природоматематическата гимназия в Хасково. Реално обаче желанието и амбициите ми да се занимавам с наука, се зародиха едва в университета, където след изработването (в лаборатория) и написването на две дипломни работи, осъзнах, че това е моето призвание и сферата, в която искам да работя и да се развивам професионално.

 

Какви ползи има или би имала в бъдеще конкретно Вашата работа, както за науката, така също и за живота на обикновения човек?

От гледна точка на науката, разработките на колектива, с който работя, са иновативни, защото до момента почти не е работено по тях и представляват голям интерес в нашите среди. Що се отнася до тяхното приложение в живота на хората, все още нямаме готови резултати, които да са в достатъчно напреднала фаза, за да навлезнат в производството към настоящия момент, но те биха имали приложение в бързо набиращата популярност сфера на функционалните и здравословни храни.

 

Работили ли сте в международни екипи или по международни проекти в чужбина и какви са Вашите преки впечатления?

През 2014 година кандидатствах по проект BG051PO001-3.3.05-0001 „Нука и бизнес” към МОН – дирекция „Наука”, финансиран от ЕС и бях одобрена да замина за Швеция, където в лаборатория „Валенберг”, към Университетска болница „Сахългренска” на Гьотеборгския университет имах възможността да работя съвместно с тамошен екип, както и да придобия нови знания, в моята научна сфера, които знания, чисто практически, нямаше как да придобия у нас. Престоят ми там допринесе в голяма степен, както за научното ми развитие, така и за изготвянето на дисертационния ми труд. Конкретно колективът, с който имах удоволствието да работя, се състоеше от изключително ерудирани и на много високо професионално ниво учени. Те публикуваха статии в списания от ранга на Nature, което е достатъчно показателна оценка за техния труд, за техните разработки и не на последно място за важността на техните резултати, а допирът до тези хора и тяхната работа ми даде сериозен теоретичен и практически опит. В лабораторията, където бях аз, цареше мултикултурализъм. Там работеха учени от различни държави, голяма част, от които бяха на постдокторанска специализация или работеха по различни проекти, а лаборатория Валенберг им предоставяше възможността да придобият нови знания, практически опит и да срещнат свои колеги, с които да обменят идеи и да създадат нови запознанства. Това, което ми направи силно впечатление беше фактът, че университетът и в частност лабораторията разполагаха с една от най-съвременните апаратури и технологични бази в нашата сфера на работа, като е важно да се отбележи, че уредите бяха на разположение на всички – местни и гостуващи учени, включително и на мое разположение. Правейки паралел с нашата страна и преминалите наскоро спорове между БАН и Министерството на финансите на Република България, относно финансирането на учените и материалната база, е важно да отбележа, че освен посредством проекти, материалната база и самите учени бяха финансирани, както от държавата, така и чрез субсидии лично от шведското кралско семейство. Просто там отношението към науката и към хората, занимаващи се с нея, както на обществото, така и на държавата, е изключително положително, за разлика от нашата действителност, през последните години.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Като млад учен, все още нямам много публикации, а тези които имам са свързани с тематиката на дисертацията ми. Конкретно последната ми статия е озаглавена „Non-traditional sources for isolation of LAB” и е публикувана в списание „Annals of Microbiology”. Тя е свързана с изолирането на многобройни щамове млечнокисели бактерии от родовете Lactobacillus, Streptococcus, Lactococcus и Enterococcus от лечебни растения, от различни находища у нас и в чужбина, определяне на техните морфологични, физиологични и биохимични свойства, както и молякулярно-генетичната им идентификация. Тук е моментът да отбележа, че както моите колеги в България добре знаят, публикуването на статии в реномирани списания, с импакт-фактор, е доста труден и скъп процес, защото повечето списания имат високи такси, които често са непосилни за родните колективи.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

За съжаление, от моя гледна точка, бъдещето на науката в България не е розово. Причините са много, но основната причина е липсата на средства. Правенето на наука не е евтино начинание никъде по света и въпреки, че на този етап в България се работи с налични средства и от нищо се прави нещо, а учените работят за чест и слава, вместо за пари, това просто не може да продължава така. Ще дойде момент, и то в съвсем близко бъдеще, може би след най-много десетина или петнадесет години, когато преобладаващата част от българските учени ще са в пенсионна или предпенсионна възраст, а пред останалите ще стои дилемата дали да се откажат от научното поприще и да влязат в частния сектор или да емигрират, за да продължат да се занимават с това, на което са се отдали – науката.

Знам, че звучи крайно песимистично, но на фона на случващото се в страната и начина, по който се представя нашата работа пред обществото, както от медиите, така и от политиците, няма как очакванията да са различни. За да бъде разбрана работата на учените е важно, както в училище, така и в семейството, още от ранна възраст, да се обяснява на децата какво е наука и да се изгражда у тях ясна представа, че всичко, до което се докосват в ежедневието си и всичко, което ги заобикаля, е плод на науката, в една или друга степен. Това обаче у нас не само, че не се случва, но и става все по-зле. Причината за това, поне според мен, е, че през последните 26-27 години от България емигрираха много млади хора и в голямата си част това бяха интелигентни и образовани българи, които отказаха да бъдат слуги на мутрите-бизнесмени, а болшинството от тези, които останаха, са хора с нисък образователен ценз и ниска култура.

Много млади  хора, от своето детство никога не са имали уважение към учението и науката, тяхната ценностна система е коренно различна и сега, когато те са родители няма как да възпитат децата си в уважение към науката, защото те самите, нито я разбират, нито я уважават. Поради тази причина, хората гледат с неразбиране и недоверие на учените и ги демонизират, като „безполезни паразити”, каквито определения нееднократно съм срещала в интернет, които само разчитат на държавни заплати, не правят нищо и не допринасят с нищо за тази страна. Ако тази негативна тенденция продължи, от една страна няма да има желание у младите, които сега завършват гимназия или университет, да се занимават с наука, а от друга страна научната сфера ще бъде все повече неглижирана и пренебрегвана, което ще се отрази, както на условията на работа, така и на мотивацията на хората, работещи в нея, докато в един момент просто и последните мохикани напуснат потъващият кораб на българската наука!

 

Как оценявате работата на екипа, с който работите?

Екипът, в който имам удоволствието да работя, е малък и сплотен колектив, изграден от качествени и отговорни професионалисти. Ръководител на екипа е доц. д-р Дора Миленова Бешкова, чиято научна дейност е в областта на млечнокиселите бактерии, дрожди, ферментирали млека и здравословни храни, както и имобилизирани ензими. Доц. Бешкова е изключителен професионалист, с богат научен опит и специализации във Франция и Русия, но освен чисто професионалната страна на нещата е хубаво да се отбележи, че атмосферата, която тя е съумяла да създаде в нашия колектив е по-скоро приятелска, отколкото строго делова, което е чудесна предпоставка за спокойна и пълноценна работа. Разработките на екипа имат както висока научна стойност, така също и чисто практическо приложение, най-вече в хранитено-вкусовата индустрия, като с тяхна помощ могат да бъдат създавани храни с повишен здравен статус. Колективът е изграден предимно от млади учени, които имат желанието и амбицията да се развиват в научната сфера, което е силно мотивиращ фактор.     

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Аз самата съм млад учен или по-скоро сега прохождащ в сферата на науката и мога да споделя как виждам нещата от собствена гледна точка. Занимавам се с наука от началото на 2012 година, т.е. вече почти 5 години и през това време имах възможността да работя съвместно с много млади колеги, както в моя колектив, така и от други колективи, лаборатории и научни организации. Това, което ми прави впечатление е, че младите хора навлизат в науката изключително нахъсани и амбицирани да създават и да творят, да се учат и да се развиват. Проблемите идват след това, когато се сблъскат с действителността, когато се окаже, че има методи, но няма средства за тяхното изпълнение, че няма консумативи, че няма нужната апаратура, че няма финансови средства за такси за абонамент или за такси за подаване на статии в реномирани списания и т.н.

Въпреки това, моите млади колеги не се отказват и не губят своето желание да направят нещо, да научат нещо и да докажат себе си, както в научните среди, така и пред самите себе си. Поне на този етап желаещи все още има, въпросът е какво ще направи държавата, за да задържи тези умни и амбициозни хора тук, за да не ги загуби за сметка на някоя друга страна и един ден само да четем за техните открития, патенти и постижения, сътворени някъде другаде!  

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Всеки, който иска да се занимава с наука в България трябва да знае, че „учен” не е професия, а призвание. Колкото и клиширано да звучи, науката наистина иска жертви, защото въпреки че зависи от вида научна област, в която се работи, в повечето случаи самата специфика на работата и технологичните процеси изискват работа през уикенда или до късно вечер. Така че, ако отдадеността на науката не е осъзната и ако към научната работа се подхожда с пренебрежение, нещата просто няма да се получат. И тъй като говорим за наука конкретно в България, е хубаво да се отбележи, че креативността е от изключително важно значение, защото поради липса на финансови средства, много често се налага да се прилагат нестандартни креативни методи, за да се поддържа нормалния процес на работа.

Писането и публикуването на статии в международни списания с импакт-фактор също е не малко предизвикателство, първо, защото самото публикуване е скъпо и второ, защото изискванията са високи, а владеенето на английски на много високо ниво е задължително. Подаването, печеленето и отчитането на проекти, без значение от кого са финансирани, също е нелека задача. Въпреки всичко аз призовавам колкото се може повече млади хора в тази страна да се престрашат и да навлязат в сферата на науката, защото въпреки всички трудности, удоволствието да знаеш, че създаваш нещо, което утре би могло да е от полза за хората, е неописуемо!

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Това, което трябва да се промени в България относно науката е общественото мнение към хората занимаващи се с наука. Защото не знам дали сте забелязали, но през последните години в нашата страна за управниците ни е изключително важно какво е общественото мнение по даден проблем. Стига се дори до абсурдни ситуации, в които нещо се обявява на всеослушание и само няколко часа или няколко дни по-късно, ако обществената реакция е негативна, то вече обявеното намерение или дори решение се отменя. Кога за последно сте отваряли коментарите под някоя новина, свързана с науката?

Интересно беше да се наблюдава как реагираха хората, медиите и политиците на последните протести на БАН относно бюджета за 2017 година. Коментарите в различните новинарски сайтове бяха относително разнообразни, но това, което ги обединяваше беше за съжаление липсата на каквото и да е разбиране и осъзнаване на проблема. Масовото мнение беше, че БАН са „ония дето съобщават времето” или наложеното от един бивш финансов министър мнение, че в БАН работят единствено и само „феодални старчета”, които само прибират „едни заплати” и чакат да се пенсионират, без да правят нищо.

Докато хората гледат на учените в тази страна, като на „безполезни паразити”, които само смучат държавни пари и не правят нищо или пък като на корумпирани „даскали” в университетите, които само гледат да си продадат учебниците или чакат да вземат пари, за да дадат изпита на някой студент, няма да се оправи ситуацията с науката в нашата страна. Опасявам се, че ако сегашното подрастващо поколение израсне с втълпеното му разбиране, че учен е еквивалентно на лентяй и че наука е правене на нищо, ще дойде момент, макар и след много години, в който България ще е една от малкото страни в света, ако не и единствената страна в света без наука, което е недопустимо, но съвсем реално, за огромно съжаление!

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

През последните няколко години, от както се занимавам с наука и работя по дисертацията си, за съжаление нямам много свободно време, защото постоянно изниква по нещо ново. Тъкмо приключа с нещо и се появява ново предизвикателство – нов проект, нова статия, ново участие в конференция и т.н. Това, което обичам да правя извън работата си е да прекарвам колкото се може повече време със семейството си, защото покрай работата ми не остава много време за най-близките ми хора. Обичам да пътувам и да опознавам нови места и нови култури. Често гледам филми, предимно комедии и анимационни филми, защото те позволяват, макар и краткотрайно, бягство от реалността, а и да не забравяме, че смехът предизвиква отделянето на коктейл от хормони и други биохимични вещества, които са важни за здравето ни. Може да звучи странно, като увлечение за една жена, но обичам да разпускам още и с онлайн стратегически игри и се интересувам от всичко свързано със световното автомобилостроене.

Интервюто взе Тодор Ангелов


Европейска нощ на учените 2022 г.: