Интервю с Русин Коцев: Научната работа прилича на детективската

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Русин Асенов Коцев, д-р по съвременен български език, асистент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Представлявам Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който може да се определи като пряк наследник на т.нар. Търновска книжовна школа.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Първите впечатления от академичното ежедневие са от преподавателите, които ти водят лекции и упражнения. Дължа много на проф. дфн Стоян Буров, проф. Пенка Радева, гл. ас. д-р Рашка Йосифова и на покойния вече доц. Стефан Гърдев. Те ме накараха да се замисля над възможността за академична кариера. Окончателно взех решението, когато бях студент в трети курс (2008 г.).

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

„ЗА НЯКОИ ВЪЗМОЖНИ ФУНКЦИИ НА „НЕПРАВИЛНО“ УПОТРЕБЕНИТЕ ЗАПЕТАИ В ПИСМЕНАТА РАЗГОВОРНА РЕЧ”

Близостта на писмената разговорна реч с устната комуникация в континуума концептуална устност – концептуална писменост са определящи при изследванията, имащи за цел описването на чертите, които сближават писмената разговорна реч с книжовно-разговорната реч, като се изтъкват „компенсаторните механизми“ за писмено фиксиране на особености, характерни при устен разговор. Това гледище е застъпено и при анализите за употребата на препинателни знаци в речта на общуващите в интернет. Следователно е логично да се направи изводът, че функциите на препинателните знаци са по-различни в мрежата и не по-маловажни от ролята им в книжовната форма на езика. Тук пунктуацията не служи толкова за отделяне на синтактични части, колкото за предаването на особености, характерни при живата, непосредствена реч.

По-внимателното вглеждане в примери, при които се откриват „неправилно“ (според книжовните норми) употребени запетаи, показва, че в определени случаи причината за появата на подобни „грешки“ може да е свързана с информационната структура на изказването. Нашите примери, ексцерпирани от форуми и блогове, показват, че може да използваме „неправилно“ употребената запетая като указател, насочващ вниманието към частта от изказването, поместена след нея – по този начин се маркира фокусът на изказванията, като запетаята замества (компенсира) прозодичните средства, които биха се използвали при устен разговор за същата цел. С други думи, употребата на препинателния знак разделя графично топика и фокуса на съответното изказване.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, че има, но са необходими повече инвестиции в науката и особено в научни проекти, свързани с българския език. Необходимо е например преосмисляне на методиката за преподаване на  български език на деца, за които българският език не е първи (майчин).

 

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът, към който принадлежа, е на Катедрата по съвременен български език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Катедрата има чудесен ръководител (проф. Стоян Буров), а останалите преподаватели са коректни и отговорни не само към академичните и административните си задължения, но и към по-младите колеги в екипа.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Все по-малко са младите хора, които искат да се занимават с изследвания на съвременния български език. Повечето студенти предпочитат литературата.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Научната работа прилича на детективската работа – трябва да се намерят достатъчно достоверни факти, след което те да се обобщят, за да се разреши даден проблем. С други думи, подобни занимания не са никак скучни. Освен това контактите с хора, занимаващи се с наука, са изключително полезни и помагат за личностното развитие.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението към научните работници, започвайки още от отношението към учителите в училище.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да пътувам. Известно време ходих на фитнес. Имало е и период, в който композирах музика.

 

Интервюто взе Благовест Цветанов

Моля, не пропускайте това (1 минута четене)

БГ Наука моли за вашата подкрепа. Ние сме организация с нестопанска цел и се борим за каузата да направим науката по-близка до хората, като създаваме статии, видеа, аудио материали и други видове полезно и лесно разбираемо съдържание, безплатно в интернет.

Нямаме реклами в сайта и може да се чете приятно и лесно. Това пространство е ваше. 

Не бъдете от тези 99%, които подминават това съобщение. Бъдете от хората, които искат промяна.

Направете услуга на себе си и подкрепете БГ Наука, като се абонирате за 9 лв. на месец за сп. „Българска наука“

Ако можете да си позволите по-голяма сума може да направите Еднократен/Вечен абонамент за БГ Наука или да направите дарение към “Сдружение Форум наука” за повече безплатно полезно научно съдържание на български език. Повече тук >>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

290.00 лв. 191 лв. най-голямото намаление за сп. "Българска наука"

– Развиваш желязно критично мислене и защита от дезинформация

– Умения за по-добър живот с нашите курсове (текст, видео и аудио)

– Научаваш за новости и иновации в медицината

– Само 3 минути дневно са достатъчни да промениш живота си!

– Всеки месец нов брой с увлекателни статии за биология, космос, технологии, история, медицина и още.

 Изживейте науката навсякъде и по всяко време като четете на най-удобното за вас устройство.

Само сега -33% Отстъпка
 https://my.nauka.bg/invitation?code=BD735E

След тази промоция план „Вечен абонамент“ няма да се предлага!