100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Петър Нефтелимов: Бизнесът и науката – ръка за ръка

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Петър Нефтелимов. Родом съм от Павликени, област В. Търново. Уча Биотехнологии в Софийския университет. Сферите ми на интерес са различни. Интересувам се от наука, образование, бизнес проекти, младежки инициативи и креативни начини да разширявам мирогледа си. Голямата ми страст са събитията, независимо на каква тематика. В свободното си време пиша статии за блога си свързани с бизнеса и науката. От скоро пише и теми свързани с Биткойн. Също така към момента съм част от екипа на онлайн медията „Успелите.бг“ – най-голямата позитивна онлайн медия в България, която показва добрите новини и вдъхновяващите примери на успешните и доказали се българи в страната ни, както и чужбина.

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

От малък ме вълнува науката, била тя математика, биология, химия или физика. Спомням си, още в 5-ти клас, когато отидох на първата си областна олимпиада по математика в ПМГ „Васил Друмев“, В. Търново, си казах, че след 7-ми клас ще уча в това училище и край. Така и стана. Приеха ме там след 7-ми клас в паралелка биология и химия. Там не мога да се оплача от госпожите ми по биология (Венета Ангелова) и по химия (Росица Петрова). Дори мога само да съм благодарен, че попаднах точно на тях.

Трудно е да имаш по 5-6 часа на ден само тези два предмета, но те разнообразяваха часовете и ги правеха интересни. Дори на моменти ме хранеха само и само да реша по-бързо някоя задачка или тест, поради простата причина, че след това ме чакаха още 2-3 теста. И така биологията ми стана като второ Аз.

Интересен факт е, че преди година и половина, когато бях на интервю за бизнес академията 9Academy, ми зададоха въпроса „На какво прилича бутилка минерална вода?“ – аз им отговорих точно веднага, че ми прилича на „двойноспирална ДНК“.

Вие сте на 21 години и вече имате две публични лекции. Разкажете ни повече за тях.

Да. Както в блога си – Neftelimov.com, така и на тях преплитам теми за бизнеса с науката. С тях показвам, че двете, на пръв поглед напълно различни неща, имат много общи допирни точки. За мен е важно да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво, за да създадем впоследствие успешна фирма, компания, че дори и семейство.

В хода на еволюцията е възникнало разделението на труда, както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг(и), за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, тоест на група хора с различни интереси, работещият организъм може да е нова сграда, фирма, компания, дори семейство.

Първата ми лекция беше точно за това – показвам как една малка клетка има всички необходими роли на една компания. Може да я видите тук. Предварително се извинявам за монотонния и програмен глас, но имам проблем с говора и затова ползвам програма.

Втората е за Успеха… И то в различията. Тази лекция я представих в зала „България“, София на OpenFest-а – най-голямото ежегодно българско събитие за свободна култура и свободното споделяне на знания. В нея давам примери от природата, животинските видове, клетката и от живота като цяло, където различията са жизнено важни за успеха и развитието ни на Земята. Може да я видите тук.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

По-скоро бих казал, че България (или всяка една друга държава) няма бъдеще без наука. Науката и иновациите са тези, които движат обществото напред.

Покрай Успелите и другите ми контакти в тази сфера, мога да твърдя, че в България все по-млади хора започват да се насочват към науката и иновациите. София Тех Парк не е ли доказателство за това? Също събития като Innovation Explorer и Webit, които събират световни специалисти от различно области, къде? В България.

Компанията NutriGen, която предлага генетични изследвания като част от персонализираната медицина, помагащи на хората да правят информиран избор за начина си на живот.

Основателката на „Био игри“ Камелия Митева, която след следването си в Германия се връща в България и започва да учи от малки децата да уважават природата и да търсят вдъхновение от нея, като развиват практическите умения и идейно мислене чрез преживяване, експерименти, ролеви игри, дискусии и др.

Д-р Калин Василев, който си оставя блестящото си бъдеще в Cambridge University, за да се върне в родния си град – Велико Търново и там сега, заедно със съгражданите си, създават една „столица на здравето“.

Българският студентски отбор миналата година за пръв път участва в престижното световно състезание по синтетична биология iGEM. Той се състезава в международния конкурс срещу студенти от 300 университета в света и извоюва бронзовия медал.

Съществуването на списанието „Българска наука“ вече над 11 години не е ли също доказателство? Примери за това, че България по нищо не се дава на останалите държави относно науката и иновациите, може да дадем много.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Тук ще бъда по-обхватен за начинанията, а не само за сферата от науката, защото с каквото и да се захванем, трябва да му се отдадем. Да живеем с него. Същото е, както с любовта. В противен случаи я губим. А никой не иска да я дава на друг, нали? Затова моят съвет е:

Преживявай! Пробвай, опитвай! Труди се за това, което искаш да постигнеш! Ти си на ход! Падай-ставай; губи-печели; успявай-проваляй се! Щом Томас Едисън се е провалял 1000 пъти при опитите си да изобрети крушката, но след многото провали, най-накрая успял да изобрети дизайн, който работи… значи и ти можеш! Важно е да преживяваш всеки опит, емоция или спомен. Спомен за това, къде си бил и къде си сега, след като си опитал от предизвикателството.

Животът си е ТВОЙ – Не го давай на ДРУГ!

 

Какво според Вас трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Промяната трябва да започне от началното образование и да се стигне до висшето. Да се намали материалът за изучаване, за да спре това препускане през него, като че ли някой ни гони. Да се знае, че дори и малкото взет материал се знае от всички. В такова време живеем, че който иска да научи повече, винаги има откъде да си намери. Всеки ученик трябва да знае всяко едно нещо защо го учи и къде после ще му потрябва в живота, а не както сега – просто защото „така е дадена от МОН програмата“ – израз, който често съм чувал. Аз за себе си ли уча или за кого?

Трябва да се даде повече свобода на училищата, а оттам – на учителите и на самите деца. За начало учениците трябва да имат, колкото се може повече свобода да развиват креативността и идеите си, а всички знаем, че те са пълни с идеи. Трябва да ги оставяме те да са откривателите, да ги насочваме, а не да им даваме наготово знанията и да ги караме да ги зубрят. Когато те самите стигат до изводите, те са удовлетворени от себе си, синтезират голямо количество серотонин (така нареченият хормон на щастието), който влияе на около 40 милиона мозъчни клетки, засягащи настроението, потентността, апетита, паметта, познанията, отчасти съня и дори начина на общуване и социалното поведение на индивида. Освен това, когато самите стигат до изводите, те извършват мисловни процеси, създават многобройни връзки между отделните части на мозъка и го развиват много повече от простото и безинтересно зубрене.

Образованието в университета трябва да е насочено изцяло към реализацията след него. Самият младеж трябва да знае къде, върху какво трябва да се работи и кое вече е открито. Някой ще каже, че университетът ти дава насоките и основните неща за бъдещата работа. Аз бих го попитал „Какви са тези насоки, които отнемат цели 4-5 години?“. Все повече чуваме израза, че времето е пари, но нищо не правим по въпроса. А наистина времето, всяка минута е пари за нас, за другите, за държавата ни и то си тече…

Самата работа те учи, а не сухата материя или декламирането на теореми. Ние още някак не можем да разберем, че теорията се забравя в един момент и само опитът е този, който ни остава. Но все повече се забелязва и тази промяна. Пример за това е Софтуерният университет (SoftUni), който е насочен изцяло към нуждите на бизнеса. Нека и другите университети да почерпят от неговия опит, независимо от научната област, е моят съвет. Но това се отнася и към бизнеса, който е нужно да каже от какво точно има нужда и да помогне на университетите да му го предоставят. Точно тогава ще видим намаляването на безработицата и подобряването на начина ни на живот, когато НАУКАТА и БИЗНЕСЪТ си стиснат ръцете и започнат да работят ЗАЕДНО.

 

Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Както споменах, интересувам се и от бизнес. Посещавам най-различни събития, за да разширявам знанията си. Запознавам се с нови хора. Но най-важното – стремя се колкото се може повече да излизам от зоната си на комфорт и да правя все нови неща, защото както казах, животът е един и трябва да се изживее, т.е. да се пробват възможно повече неща!

Добави коментар

Извести ме
avatar

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close