Интервю с Павел Зехтинджиев: Младите трябва да се ориентират към приложни аспекти на науката

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Проф. д-р  Павел Христов Зехтинджиев от 2009 година работя в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН. Завършил съм образованието си в Петербург, Русия през 1990 година със специалност Зоология на гръбначните животни. През 2001 г защитих дисертация на тема характеристика на нощната мграция на птиците в България. Автор съм на над 70 научни публикации в международни списания в областта на екологията.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН.

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ) е създаден на 1 юли 2010 г. след сливане на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология с решение на ОС на БАН от 23.03.2010 г. В ИБЕИ се осъществяват значими научни изследвания от национален и наднационален мащаб в областта на теоретичните и приложните аспекти на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси. Институтът разполага понастоящем и планира да подготвя висококвалифицирани кадри в областта на ботаниката, микологията, зоологията, екологията, хидробиологията, паразитологията, консервационната биология, генетиката на околната среда, еволюционната биология и други сродни научни области, да осигурява научна информация, да оказва методична помощ на държавните институции и структурите на гражданското общество и да представя страната в Европейското изследователско пространство в областите на неговата компетентност.

Приоритетни направления са:

Структура и функциониране на биотичните съобщества, екосистемите и ландшафтите, както в съвременността, така и в миналото.

Разнообразие на организмите и техните екологични и еволюционни взаимоотношения на всички равнища – от генетично и популационно до екосистемно.

Произход, история на развитие и динамика на биотата и нейните компоненти – флора, микота и фауна.

Научни основи на опазване на живата природа – разкриване застрашаващите фактори и разработка на методи за тяхното отстраняване или ограничаване.

Подходи и методи за устойчиво управление на защитените природни обекти.

Подходи и методи за устойчиво управление на биологичните ресурси, включително изучаване на ресурсното значение на видове и съобщества, неизползвани по-рано.

Екология и биология на икономически и социално значими видове, включително подходи и методи за оценка, ограничаване на въздействието и регулиране числеността на видове-нашественици, вредители, паразити и други организми със значение за медицината, опазването на околната среда, селското стопанство, горското стопанство, рибовъдството, ловното стопанство, управлението на биоресурсите и други сфери на човешката дейност.

Научни основи на оценката на екологичния риск, качеството на околната среда и въздействията върху нея; разработка на подходи и методи за оценка на състоянието на биоразнообразието, биомониторинг и системи за биобезопасност.

Институтът е добре оборудван със съвременна техника и лаборатории за провеждане на разнообразни флористични, фаунистични и екологични проучвания – химична, фитохимична, генетична, кариологична, биотехнологична, паразитологична, лаборатории по светлинна микроскопия и екологична микробиология, ГИС-център. Институтът разполага с няколко изследователски полеви станции, разположени в Биосферен резерват „Сребърна“, резерват „Калимок“, Созопол, резерват „Атанасовско езеро“, местността Беглика, Биосферен резерват „Парангалица“, Плана планина. Научният състав на ИБЕИ наброява 132 души.

 

Вие сте носител на наградата на Американското Орнитологично Общество (The Cooper Ornithological Society) за забележителни достижения в изследванията на птиците за 2016 г. Разкажете ни повече за това.

Публикацията, получила наградата на Американското Орнитологично Общество за 2016 е следната: Asghar M., Hasselquist D., Hansson B., Zehtindjiev P., Westerdahl H., Bensch S. (2015) Hidden costs of infection: chronic malaria accelerates telomere degradation and senescence in wild birds. Science, 347:. 436-438 . doi: 10.1126/science.1261121

Изследването започна през 2007 година в Биологична Експериментална База „Калимок“ (http://www.iber.bas.bg/?q=bg/node/108) към Института по биоразнообразие и екосистемни услуги. След поредица от пионерни експерименти са проследени развитието и ефектът от два вида малария по прелетните птици от вида Тръстиков дрозд (Acrocephalus arundinaceus). Резултатите позволяват да се установят механизмите, чрез които хронични заболявания, като маларията например, насочват естествения подбор в популациите на видовете гръбначни животни. Тези първоначални данни са потвърдени и чрез изследвания на птици от същия вид в природата. Установено е, че чрез ускорено съкращаване на теломерните хромозомни участъци, маларията и подобните на нея хронични заболявания намаляват преживяемостта и продължителността на живота в популациите на птиците. Това качество се унаследява, т.е. боледувалите от малария индивиди оставят потомство с понижени качества и ниска конкурентноспособност. Този механизъм на насочено действие на маларийните паразити върху техните гостоприемници е част от механизмите на еволюция. С други думи ние установихме, че маларията и паразитите като цяло са фактор, ускоряващ стареенето на гостоприемниците, като това ускорено стареене се проявява и в поколенията на тези индивиди. Нашето откритие е принос в установяване на механизмите на стареене на клетките, като следствие от хронични болести и патогени. Това ускорено стареене се изразява в ускорено скъсяване на теломерните участъци на хромозомите и съответно натрупване на грешки при деленето на клетките, т.е. тяхното израждане.

Признание за качеството на това изследване е публикуването на тези резултати в Списание SCIENCE и последвалата награда за пионерни открития за еволюционните механизми при птиците на Американското Орнитологично Дружество за 2016 година.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

От ранно детство изпитвам необходимост да разбирам живия свят и процеса на сътворението му.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Имаме одобрен проект към ФНИ. Казва се „Н 01/73 от 07.09.16 Мултидисциплинарно изследване на взаимоотношенията паразит – преносител – гостоприемник на кръвните паразити (Haemosporida) във връзка със защитата на птичите популации“ с ръководител Проф. д-р Павел Зехтинджиев

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Zehtindjiev, P., Vasilev, V., Marinov, M. P., Ilieva, M., Dimitrov, D., Peev, S., Raykov, I., Raykova, V., Ivanova, K., Bedev, K., Yankov, Y.. No evidence for displacement of wintering Red-breasted geese (Branta ruficollis) at a wind farms area in northeast Bulgaria: long term monitoring results. Acta zoologica bulgarica, 69, приета за печат: 2016, SJR:0.215, ISI IF:0.31

 

Това е единственото по рода си поради своята продължителност изследване на въздействията на действащи ветрогенератори върху един защитен вид птици – червеногушата гъска. Изследването обхваща периода 1995 – 2014 години, т.е. много преди изграждане на първите ветрогенератори в България и сегашния момент. Чрез сравнителен анализ на числеността на червеногушите гъски в една и съща територия преди изграждане на верогенераторите и след въвеждането им в действие, са направени статистически аргументирани заключения за реалните въздействия на различни антропогенни фактори. Не са установени въздействия, дължащи се на ветрогенераторите. Установените промени в размера на ятата се свързват с раздробяването на големите блокове монокултури след възстановяването на собствеността на земята в България. Поради големия обществен интерес в България към въздействията на ветрогенераторите върху птиците, статията е подходящ инструмент за обосновано решение при разглеждането на инвестиционни намерения в областта на възобновяемите енергийни източници и специално производството на електроенергия от вятъра.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Има бъдеще като приложение в практиката при условие, че има възходящо социално  икономическо развитие в България.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Д-р Павел Зехтинджиев води практически занятия в лабораторията по молекулярна екология на ИБЕИ – БАН

Екипът ни е международно разпознаваем поради високото ниво на научната продукция, публикувана в специализирани списания с висок импакт фактор.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има интерес от младите специалисти към екологията. В момента обучавам трима докторанти.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да се ориентират към приложни аспекти на науката. Консултантски услуги, базирани на научни изследвания, са формулата за развитие на наука в България.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да се закрие БАН, след което прогресивно да се увеличава финансирането на поне 3 конкурентни фонда за финансиране на конкурсен принцип на научи изследвания.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Фотография, пътуване, спорт.


Европейска нощ на учените 2022 г.: