Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Наско Стаменов, занимавам се с химия на материалите, като най-обширно съм се занимавал с нанотехнологии. Освен това обичам да говоря за наука, което доведе до това да получа учителска правоспособност и да участвам в конкурса за комуникация на науката FameLab.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Факултет по Химия и Фармация, Софийски университет. Факултетът се занимава с различни изследвания в областта на химията, като аз се занимавам с различни теми, свързани с неорганичната химия и химията на материалите.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Реших да се занимавам с химия във втори клас, когато родителите ми ми подариха интересна научнопопулярна книга за деца на тема химия. Тогава реших, че искам да разбера как веществата се смесват, в четвърти клас осъзнах, че всъщност не искам да проучвам само смесването, а и реакциите, които протичат и така избрах пътя си.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Нямам проект в последната сесия. Но предишният проект, върху който работех, беше свързан със златни и сребърни наночастици. Проверявахме възможности за оптимизиране на процеса на получаването им, като разработвахме метод, който да е по-евтин, по-удобен и да генерира по-малко отпадък. След това провеждахме изследвания върху употреби, като сравнявахме получените по нашия метод наночастици спрямо „по-масовите“. В крайна сметка наночастиците имат много широка употреба – те могат да бъдат използвани за катализиране на процеси за пречистване на вода, като сензори за откриване на тежки метали, а даже и в медицината (някои експериментални лекарства или магнитни наночастици в ЯМР изследванията).

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последните изследвания, в които участвах бяха тестове на каталитичната активност на сребърни наночастици. Основната идея беше да се разработи катализатор, който да се ползва за пречистване на води от органични багрила, това е голям проблем, например в китайския град Синтанг в Китай, където се боядисват голяма част от дънковите изделия в света, основната река има постоянен тъмносин цвят и е негодна за каквито и да е било нужди. Такова замърсяване може да се избегне, ако предварително багрилата се „раздробят“ на по-малки и безвредни сегменти. Процесът, при който това става, беше темата, по която работех.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

В България условията за правене на наука са далеч от необходимите. Въпреки това, има много учени (от всякакви възрасти), които не се поддават и работят усилено за това да правят нови изследвания и да дават частица от себе си за увеличаване на познанието в световен мащаб. Очевиден проблем естествено е финансирането и това, че в лицето на държавата се вижда следното неразбиране – според някои участници в управлението, финансирането трябва да идва главно от Европейския съюз, но трябва да сме наясно, че въпреки че по европейски проекти може да се финансира изграждане на инфраструктура, истинското финансиране на конкретни проекти е отговорност на самата държава, най-малкото защото науката се прави под нейния флаг. Заключението е, че в България има хора които не само се занимават с наука, а извършват качествени и ценни изследвания, но за да стане процесът оптимален, трябва да има промяна в отношението към науката и политиката на управление.

Как оценявате работата на екипа си?

Последната лаборатория, в която работех имаше за ръководител доцент – чудесен специалист и има пълното ми уважение, голяма част от лабораторните си умения съм усвоил и шлифовал точно под нейно ръководство. Останалата част беше съставена от студенти, като всички полагаха усилия да боравят с коректни резултати и експерименти, които могат да бъдат повтаряни с очакван продукт – два много важни компонента в науката, които забавят процеса на публикуване, но са неизменни за качеството.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Наличието на млади хора в химията на материалите и нанотехнологиите е забележимо на конференции. Въпреки че областта е трудна, се намират хора, които се занимават, а и много често получават интересни резултати.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Когато човек иска да се занимава с наука, трябва да е готов да се бори. Пред учените винаги е имало трудности през цялата история: от обособяването на научния подход до наши дни учените често се сблъскват с неразбиране от страна на хора, извън сферата. Ученият, обаче, не трябва да се притеснява да разказва за работата си. Има още проблеми, но те са преодолими, когато човек наистина е мотивиран. Накратко: ако искате да се занимавате с наука, то вие вече не отговаряте за себе си, а за всички, които могат да се повлияят от експертизата ви – отговорността е голяма, но направено качествено има полза за много хора.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Една от най-важните промени, които трябва да настъпи е отношението на останалите хора към науката, но това не е едностранен процес. Учените трябва да проявяват по-голяма смелост в това да говорят за науката, да показват на обществото не само конкретния резултат от дадено изследване, а неговия потенциал, връзката с „останалия“ живот. Друго неминуемо важно нещо е политиката спрямо науката, всеки учен в България би проявил съмнение доколко хората в управлението на държавата разбират значимостта на фундаменталната наука и на изследванията, които водят до разбиране, а не до продукт за продаване.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Повечето от останалите ми интереси не са твърде далеч от научната работа. Един от тях е учителската професия, преподавал съм една година в Стара Загора, където се запознах с много интересни и умни млади хора, и (надявам се) разпалих любопитство към науката у някои ученици. Друг интерес е комуникацията на науката, която за мен е особено важна и необходима, не само за учените, а и за останалите хора в едно развито общество. Освен това обичам да пътувам при всяка удобна възможност.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!