Интервю с Мария Тодорова: Съвремието предлага огромно море от възможности и подходи в науката

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Мария Андреева Тодорова и съм езиковед, занимавам се с компютърна лингвистика. Завършила съм Българска филология в Софийския университет през 2002 г. и оттогава, та до днес се занимавам с различни прояви и приложения на родния език.

Коя институция представлявате и с какво се занимава тя?

От 2004 г. работя в Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език при БАН, където защитих докторската си дисертация. В момента съм главен асистент, доктор съм по Общо и съпоставително езикознание – математическа лингвистика. От две години водя и курса по Корпусна лингвистика към Магистърската програма „Компютърна лингвистика, Интернет технологии в хуманитаристиката“ към Факултета по славянски филологии на СУ „Свети Климент Охридски“.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

Откакто се помня винаги съм ползвала, прилагала и изучавала с удоволствие и лекота езика и словото. Някак естествено, дори инертно, се захванах с тях в университета. В магистратурата по „Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката“ се записах главно от любопитство, макар тогава вече да имах ясното съзнание, че езикознанието е предпочитаната от мен насока. Тук за първи път опитах вкуса на приложната работа и на модерното езикознание. За една година се сблъсках с много нови възможности и теории, които промениха гледната ми точка за езика и в мен се прокраднаха онези първи откривателски тръпки, които неминуемо завладяват човек завинаги. По същото време започнах работа по заместване като учител по български и литература, а по обява в „Държавен вестник“ се включих и в проект за създаване на синтезатор за българска реч. Това беше моето начало в реалната, практическа езиковедска работа и предопредели професионалната ми реализация и интереси. Съществена роля за това да избера да остана в науката има проф. Светла Коева. Под нейното научно ръководство написах дипломната си работа, а по-късно и дисертацията си. Тя даде и насоките за лингвистичната работа по проекта за създаване на синтезатор за българска реч SpeechLab на Българската асоциация за компютърна лингвистика (БАКЛ). Този проект, разработен под ръководството на доц. Стоян Михов, ми даде първото истинско усещане за вълшебството на компютърната лингвистика да материализира езика чрез правила. Създадохме програма, която преобразува електронни текстове в естествено звучащ аудиосигнал. SpeechLab чете на глас текстове от различни електронни източници – книги, уебстраници, електронна поща и много други. Зад реализацията на синтезатора стои огромен труд, съчетаващ приложна и теоретична езиковедска работа, софтуерни технологии и математически методи. От своето разработване до днес програмата се разпространява безплатно сред хората със зрителни увреждания, позната повече като „Гергана”, и функционалностите ѝ са съобразени с техните нужди. Усещането да си част от постигането на такъв страхотен резултат с такова огромно, човешки полезно приложение е неописуемо. Затова нито за миг не се поколебах да продължа да работя в тази насока, и когато се отвори възможност започнах на половин щат работа в Секцията по компютърна лингвистика, към ИБЕ. Там се срещнах с много интересен екип от лингвисти, компютърни лингвисти, програмисти, логици, математици, мои приятели и до днес. Сред тези хора бе и научният ми ръководител – проф. С. Коева, която ми предаде своя научен подход и критичност, но най-вече успя да ми внуши своя идеализъм и любов към изпипаната работа. За едно десетилетие нашият екип създаде електронни езикови ресурси за български език с национална значимост – Българският национален корпус (БНК), лексикално-семантичната мрежа БулНет – Българския уърднет. Те са на много високо научно ниво и са свободно достъпни в Интернет. Използват се за различни езикови изследвания, за тестване на методи за електронна езикова обработка, разработват се програми за тяхното приложение: за автоматично разпознаване на части на речта, на значение на дума; за проверка на правописа; автоматично извличане и резюмиране на информация и др. Това, което правим, е интересно и значимо, затова съм щастлива, че намерих своето място. Създаваните от нас езикови продукти са част от международни мрежи като META-НЕТ (http://metashare.ibl.bas.bg) и Парсим.

Какво е заглавието на последната Ви публикация? Разкажете ни повече за това, с което се занимавате в момента.

Последните ми публикации можете да прочетете в сборника от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ от 15 – 16.05.2017 г. Едната е “Речник на съставните думи в българския език – развитие и перспективи” в съавторство със Светлозара Лесева и Ивелина Стоянова и представя етап от работата върху автоматизираното създаване на голям морфологичен речник на съставните лексикални единици в българския език. Фокусът е върху богатото лингвистично описание на структурните, морфосинтактичните, морфологичните, морфонемните, словоредните и други особености, типични за съставните единици, както и върху евристичните процедури за автоматично предсказване на флективния им тип. Темата е много интересна за мен и е естествено продължение на работата по дисертацията ми “Типология и свойства на устойчиви словосъчетания в българския език. Глаголни фразеологизми”, в която за пръв път се представя формализирано морфосинтактично описание на фразеологизми.

Другата статия е „Българският национален корпус – области на приложение” в съавторство със Светлозара Лесева и разглежда примерни приложения на корпуса като електронен езиков ресурс в обучението по български език. Описани са възможни сценарии за формулиране на езикови задачи и тяхното решаване с помощта на данни, извлечени от Българския национален корпус. Работата ми по темата е вдъхновена от целенасочената политика на Института за български език за подкрепа и съдействие на образованието и обучението по български език.

Друга съществена обществено-образователна проява, в която също участвам с удоволствие, е кампанията “Написаното остава. Пиши правилно!” за насърчаване на грамотността чрез създаване и провеждане на образователни игри и викторини на живо или онлайн.

В момента усилията ми са насочени към един нов проект на Секцията по компютърна лингвистика – „Семантична мрежа с широк спектър от семантични релации”, финансиран от ФНИ. Основната му цел е обогатяването на семантичните мрежи – Българската лексикално-семантична мрежа БулНет и Българския ФреймНет – с нови семантични релации. Работата по проекта е интердисциплинарна и съчетава научни области като анализ на семантичната и синтактичната структура на съвременния български език и разработване на компютърни програми за оптимизиране на лингвистичната работа и за реална обработка на естествения език.

Семантичните мрежи представляват смислово обвързани понятия, представени чрез връзките между тях. Свойствата на тези връзки, наричани релации, произтичат от универсалността на отношението между същности, събития и свойства, а правилното им дефиниране и пълното им и непротиворечиво представяне е предпоставка за правилно изразяване на семантиката в релационна структура, каквато е семантичната мрежа. Задачата ми е изключително трудна и интересна и се състои в създаване на семантична класификация на българските глаголи и формулиране на нови семантични релации, обвързващи ги в единна семантична мрежа.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката винаги има бъдеще, навсякъде. В българското езикознание има страшно много работа за вършене. За наш късмет съдбата ни е избрала за „съсъд” на велик и древен език, който крие много тайни. Като специалист осезателно разбирам колко голямо предизвикателство е опазването на българския език и усещам онова мощно любопитство и страхопочитание, породени от неизбродимото поле на неизвестното, неизученото и неописаното познание. Има много „бели полета” в знанието за българския език, които чакат да бъдат проучени. Съвремието предлага огромно море от възможности и подходи, които ни позволяват да преразглеждаме и доказваме или отхвърляме традиционните езиковедски описания. Убедена съм също, че ако един учен желае да се занимава с българистика, най-доброто място, на което може да го осъществи, е България.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, има. Работя в сравнително нова, модерна и привлекателна за младите хора област. Повечето от хората в моя екип са ми връстници, а има и по-млади колеги.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако се колебаете дали да се занимавате с наука, въобще не се захващайте. Науката не е за колебаещи се хора. Научната работа е творческа и къртовска. Тя носи вдъхновение, но също така изисква и много труд и постоянство.

Какво според Вас трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

По отношение на науката и по-специално по отношение на езика и образованието като цяло, в България има нужда от ясна, категорична, целенасочена и дългосрочна държавна политика. Образованието и науката са вложение в бъдещето на човешката цивилизация и трябва да бъдат водеща стратегия, за да бъде една държава просперираща.

В момента обществото очаква от всички хора, занимаващи се с наука, образование и възпитание, все области, които ще жънат резултати дългосрочно в бъдещето, призвание, дарба, талант и възрожденски дух. Същевременно всеки успех в науката или образованието, включително индивидуалният подход на конкретен учител, се смята за уникално и изненадващо изключение. Усилията на учени и учители не получават нито морално, нито финансово признание, ако не са демонстрация на “големия взрив” тук и сега. Теоретичната наука в почти всички области е напълно неоценена. А всички знаем, че трупането на съкровище се постига с многогодишните усилия на стотици. Тенденция в държавното управление от години е обвързването на парите за наука с постижения, които имат материално-икономически принос. Пренебрегва се фактът, че образованието и науката са основният фактор за създаването и развитието на качествено и морално общество, чиито членове живеят по-добре и по-продължително, в което престъпността е рядкост и т.н. В последните години се правят множество козметични образователни промени. Те, по мое мнение, просто местят учебен материал от един клас в друг или „тъпчат” с нова учебна информация учебните програми. А новото време налага промяна във философията на образованието и използването на нови, утвърждаващи педагогически подходи. Дидактичното преподаване и оценяване вече са загубили актуалност. Дидактичността по отношение на образованието трябва да е в постигането на единност и цялостност на образователната система. Измислянето на нови имена на предметите – например „Човек и природа” вместо „Природознание” по никакъв начин не компенсира многократно изтъкваната пропаст между информацията по отделните предмети. Съвремието поставя под съмнение дори адекватността на делението на предмети. Съществуването на хаотично множество от учебници за един и същи клас също е недопустимо според мен. Убедена съм, че от първи до седми клас по всеки предмет трябва да има по един учебник, минал през цедката на всевъзможни образователни и научни институции и специалисти. Учебниците трябва да са разработени толкова добре, че зависимостта от нивото на преподаващия учител да отпадне до минимум, а съдържанието да е съобразено с реалното време, необходимо за усвояване на определена информация. Това ще осигури единен праг на образователното ниво и възможност за единно оценяване в цялата страна. В момента има единно външно оценяване, но няма единно държавно образователно предлагане.

Мисля, че трябва да има държавна политика, насочена към грамотността, както е например във Франция. Държавата трябва да изисква надписите по улиците, имената на магазините и всички езикови прояви в държавата България да бъдат само на български език и да бъдат грамотно написани. В други държави за публични правописни грешки се плаща глоба. Убедена съм, че държавата трябва да изисква от националните медии да излъчват приоритетно български културни продукти, на официален български език – музика, филми, образователни предавания и т.н.

Реформирането на научните институции е задължение на държавата и е крайно време тя да спре да си измива ръцете и да се измъква от това задължение, изисквайки от БАН да се саморепрестуктурира като прелива минималния си бюджет от един джоб в друг.

Занимавате ли се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Неработното ми време е отдадено на грижи и занимания с и за моя син. Да преоткривам света с него се превърна в мое доста забавно хоби, което поглъща изцяло свободното ми време. Има много неща във вселената, които бих искала да видя, да науча, да направя; места, които бих искала да посетя; книги, които бих искала да прочета … често правя по няколко неща едновременно. Надарена съм с ненаситно любопитство, което ми пречи да скучая. С удоволствие прекарвам време сред природата и съм любител пешеходец, слушам музика, понякога рисувам, излизам с приятели, ходя на театър, на кино…

 

Интервюто взе Елена Страхилова


Европейска нощ на учените 2022 г.: