100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Любен Загорчев: Научното знание е адитивно

В това интервю ще се срещнем с един млад асистент от катедрата по Биохимия на Биологическия факултет при СУ. Казва се Любен Загорчев и завършва бакалавърска степен по Молекулярна биология и магистратура по Биохимия. Нека видим какво ще ни разкаже ас. Загорчев за науката и по-точно за биохимията.


Бихте ли разказали нещо повече за себе си? Къде сте учили? Какво сте завършили?

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

Казвам се Любен Загорчев и в момента съм главен асистент в катедра Биохимия на Биологически факултет при Софийски Университет. В общи линии образованието ми винаги е било подчинено на кариерното ми развитие. Завършил съм Националната Природоматематическа гимназия с профил Биология и Биотехнологии, след това последователно бакалавърска степен по Молекулярна биология и магистратура и докторантура по Биохимия в Софийски Университет. Кандидатствал съм и в други университети, просто като резервен план, ако не бъда приет, но това винаги е било основното ми желание.

Как решихте да се занимавате с наука и кое привлече интереса Ви към нея?

Най-вероятно чистото любопитство. Всичко започва с това да наблюдаваш света около теб и да се чудиш защо е такъв и как функционира. Семейната среда, дали като възпитание или просто заради наличието на книги, също играят голяма роля. Бих посмял да твърдя, че работата ми е и хоби, което допринася за това да бъда спокоен в живота си. Никога не съм си представял, че бих могъл да върша нещо, което не ми доставя поне частично удоволствие. Това разбира се не означава, че всеки един аспект на професията ми е любим.

Нещо много важно, с което трябва да се примири един учен е много малката вероятност точно той да направи революционно или уникално откритие. Научното знание е адитивно. То се базира на стотици и хиляди резултати, получени от научната общност, които дават възможност да се правят следващи открития, но са единици тези, които могат да разчитат на световна известност и постигането ѝ е функция от интелект, работа и случайност.

Вие сте преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ по биохимия. Ще ни разкажете ли какво точно представлява биохимията?

В Уикипедия ще прочетете, че биохимията е изучаването на химичните процеси в, и свързани с организмите. За съжаление, за много от студентите биохимията е просто съвкупност от химични формули, някои от които трудни, а други почти невъзможни за научаване. Биохимията обаче е много повече от формули. Тя е принципът, по който функционират живите системи и се подчинява на желязна логика, макар и невинаги ясна. В крайна сметка, разделението на биохимия, генетика, физиология и т.н. е донякъде изкуствено и необходимо на човешкото съзнание, за да може по-лесно да възприема и изучава живите системи, но всичко е част от биологичните науки. 

Каква е разликата между биохимия и молекулярна биология?

Молекулярната биология се възприема като наука, занимаваща се с взаимодействията между молекулите. Както споменах, това е малко изкуствено разделяне на една обща наука. Грешно е да се смята, че молекулярната биология е съвременна версия на биохимията, че няма биохимия в молекулярната биология, или че биохимията не се занимава с междумолекулни взаимодействия. Също така е грешно молекулярната биология да бъде ограничавана до регулация на генната експресия – всяко едно междумолекулно взаимодействие е неин предмет. Затова бих казал, че разликата между двете е по-скоро в различната гледна точка, от която се разглеждат процесите.


Какви методи се прилагат в биохимията?

Бих разделил методите на класически и системни. Класическите обикновено са съсредоточени върху изследването на конкретен метаболитен път, молекула или ензим и до голяма степен са оформили съвременното ни разбиране за процесите в клетката. В съвременната наука, обаче, особено с развитието на високите технологии и възможностите на изчислителните машини, те не могат вече да покрият необходимостите. Стремежът в момента е да се изследват много малки количества, с много висока точност и за много кратко време, което наложи така наречените -омикс технологии като водещи. При тях се залага на едновременно изследване на всеки един клас молекули – геномика за гените, транскриптомика за генната експресия, протеомика за белтъци и т.н. Чрез тях времето за извършване на експерименти се съкращава неимоверно много и се получава по-пълна картина. При всички положения обаче, независимо от метода, много по-важно е планирането на експеримента – какво и защо да изследваме и какво очакваме да получим и правилния анализ на данните.


Какво ще ни разкажете за биомолекулите?

Това, мисля, е предмет на поне 60 часа лекции и то само, за да се покрие основният курс по биохимия. Оттам разнообразието е огромно и допълнителното разширяване на знанията продължава през цялата кариера и е свързано с конкретните научни интереси. Основата, обаче, това, което се придобива в рамките на бакалавърска и магистърска степен е абсолютно необходимо.


С какви апарати си служите по време на експериментите?

Апаратурата до голяма степен се определя от типа експеримент. Отдавна обаче отминаха романтичните времена в науката и автоматизацията и компютрите заемат все по-важна част от биохимичните експерименти. Всички тези апарати са конструирани да измерват определени физични или физико-химични характеристики на молекулите – маса, заряд, окислително-редукционно състояние или способност да се поглъща или излъчва светлина. Единственото, което се променя с технологичния напредък е скоростта за анализ, чувствителността и точността.


Смятате ли, че младите поколения студенти имат интерес към науката?

Безспорно интерес има, но смятам, че обикновено очакванията се разминават с реалността. На първо място биологичните науки и биохимията в частност не изглеждат по начина, по който ни се представят в криминалните сериали. Това, което на екрана се случва в рамките на минути обикновено отнема дни. Второ, това, което се прави на практически занятия са експерименти, които са добре отработени и в повечето случаи се получават от първия опит. Повтарянето на добре известни експерименти обаче не е наука. На следващата стъпка – провеждането на реален експеримент, студентите установяват, че са необходими десетки и понякога стотици опити, докато даден експеримент се получи според очакванията и това обикновено действа демотивиращо. И трето, научната работа в областта на биохимията, освен работа с пипети, изисква много повече – презентационни умения, умение да се намира и анализира критично информация, екипна работа, много добър английски, наложен еднозначно като официален научен език, широка биологична култура, висока компютърна грамотност, способност да се измислят, планират и изпълняват експерименти, доста математика и дори малко артистичност. Учен не се става с получаване на диплома, дори и отлична. Това е само началото.

Обмисляли ли сте вариант за кариера в чужбина?

Всеки е обмислял такъв вариант, което е свързано най-вече с по-добро заплащане и по-големи възможности за реализация. Реалността обаче не винаги отговаря на очакванията. Не всяка лаборатория в чужбина е работеща и не навсякъде човек може да се впише в обстановката и да израства. Заплащането в научната сфера също е значително по-малко, отколкото в частния сектор навсякъде по света и бих препоръчал на всеки, който очаква да забогатее, да се откаже от научната кариера, докато е време.

Тук трябва да направя едно много важно уточнение. Кариерното развитие в чужбина в никакъв случай не трябва да се поставя като „всичко или нищо“. За разлика от България, в чужбина постоянната позиция е лукс, който сравнително малко учени могат да си позволят и който идва след дълги години работа. Учените са по-скоро номади, които се реализират на пазара на труда там, където имат възможност – печелейки проекти за определен срок и сменяйки работното място през няколко години. Подобен сценарии, особено в ранните етапи на кариерата, дори се поощряват, понеже смяната на лаборатории дава възможност за работа в различни екипи, с различна апаратура и това допринася за придобиване на нов опит и усъвършенстване. В тази връзка не изключвам варианта в бъдеще да предприема една или две дългосрочни специализации като пост докторант, в рамките на две до три години и колкото е възможно повече краткосрочни, в рамките на няколко месеца. Това е напълно нормално и дори препоръчително за всеки, който има амбициите да е разпознаваем в световен мащаб.

Интервюто взе Нели Костадинова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close