Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Константин Томанов, на 32 години. Ако ровите из Гугъл за името ми, пишете го на латиница. Иначе ще излязат резултати за баща ми, също Константин Томанов, но не на 32 години. Завършил съм магистратура по молекулярна биология в Упсалския университет, Швеция, и докторантура към Виенския университет в Австрия.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента (иначе казано от няколко месеца насам) съм научен сътрудник към Лаборатория Макс Ф. Перуц (MFPL), съвместен проект на Виенския и Медицинския университет. Занимава се с фундаментални изследвания във всички области на молекулярната биология. Изследователската група, към която принадлежа, се занимава с рекомбинацията на ДНК при клетъчното делене. Този процес е от съществена важност за създаване на генетично разнообразие, което от своя страна е неделима част от еволюцията като цяло и селекцията на сортове и породи в частност.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

(на това място интервютата на живо биха сложили едно „смее се“) Стана съвсем случайно, както повечето неща в науката. Първоначалната идея беше да следвам право и да вървя по стъпките на баща си. В последната година в гимназията обаче се натъкнах на учебната програма на специалността „Молекулярна биология“ в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Няколко месеца преди това с един съученик бяхме изнесли реферат на тема генно инженерство и биотехнологии и материята живо ме вълнуваше. Овцата Доли беше още жива, хората се надпреварваха да клонират какви ли не организми и въобще цареше един върл оптимизъм. След като изядох два учебника по биология от кора до кора, се явих на приемните изпити.

Последва една година здраво учене на органични химии, квантови физики, висши математики и прочие неща, които тогава ми бяха доста неприятни, но впоследствие се оказаха незаменима теоретична база за бъдещата ми работа. Междувременно се явих на изпит по шведски, който ми позволи да замина да следвам в Упсала. Там бях изложен на последните писъци в научните изследвания, включително лекции от нобеловите лауреати, огромни лаборатории и цял куп леснодостъпни ресурси.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

На българския – не, по очевидни причини. На австрийския – не лично… все пак от два месеца съм на нова работа. Но съм уверен, че изследванията ми от предходния проект ще осигурят финансиране на проект от следващата сесия за бъдещите членове в доскорошната ми научна група.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Хм. Това е прост въпрос със сложен отговор. Най-новата публикация в момента е в процес на рецензия. Последната публикувана статия е със заглавие Arabidopsis PIAL1 and 2 promote SUMO chain formation as E4 type SUMO ligases, and are involved in stress responses and sulfur metabolism. В свободен превод на български: „Растителните протеини PIAL1 и 2 подпомагат формирането на вериги от SUMO като лигази от тип Е4, и участват в реакцията при стрес и метаболизма на сяра.“ Под стрес в случая се разбира всяко отклонение от оптималните условия за живот – повишена или понижена температура, прекомерна концентрация на соли или захари, липса на определени хранителни вещества, хищничество и прочие. Съществуват голям брой клетъчни механизми, които разпознават неоптималните условия и сигнализират стартирането на адаптивни процеси. SUMO е един малък белтък, който бива закачен за други белтъци при определени обстоятелства. Това от своя страна служи като опознавателен флаг за трети белтъци, които решават да включат този или онзи ген, в зависимост от това къде точно е флагчето. Статията описва работата по протеините PIAL1 и 2: как са открити, какви биохимични свойства имат, какви са последиците от липсата им и как биха могли да бъдат приложени на практика. Статията е със свободен достъп и всеки може да я отвори от този линк. Останалите ми публикации могат да бъдат намерени тук. Тъй като всички те са финансирани с публични средства, смятам за редно и резултатите от изследванията да са публично достъпни.

Нека дам един пример за възможно практическо приложение. Растенията, в които протеините PIAL1 и PIAL2 липсват, са по-устойчиви на повишена концентрация на сол. Ако подобни гени бъдат открити в културните растения, те биха могли да бъдат отглеждани в по-сухи или по-солени почви. Преди две години имаше съвместен проект между една китайска изследователска група и Международната агенция за атомна енергия към ООН, вдъхновен от моята статия, който целеше да създаде по-соленоустойчиви сортове ориз, без да се прибягва до методите на генното инженерство. Това от своя страна би позволило отглеждането на хранителни култури върху земи, които в момента пустеят. Предвид текущото стремглаво увеличение на световното население и изтощаването на почвите, това би било съществен напредък в борбата с глада. Базирането на конкретни изследвания върху резултатите от фундаменталната научна дейност е желаният резултат от нея. За съжаление в момента нямам контакт с екипа, така че не разполагам с информация относно текущия статус на изследването.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Нека бъдем наясно: наука се прави с пари. Модерната наука се прави а/ с много пари и б/ в екип. Единици са хората, които могат самички да обхванат материята в цялата ѝ сложност. Освен това никой не е експерт по всичко. Необходими са международни сътрудничества, публикуване на статии в така наречените peer review journals, тоест научни списания, в които публикациите се проверяват от световно признати експерти по темата, конференции, в които хората да общуват и да създават тези международни сътрудничества. Всичко това не е никак евтино. Материалите и инструментите, необходими за прецизни изследвания, струват хиляди. Абонаментът за научни списания – също (за бизнес модела на много списания няма да говорим, но дори и „малките“ международни журнали имат обороти от милиони евро). В световен план е необходим мир, за да може средствата да отиват за важни неща като лечение на болести и решаване на глобални проблеми, а не за въоръжаване.

Поговорката гласи, че който плаща, той поръчва музиката. За да може изследванията да бъдат независими от корпоративни интереси, научната работа трябва да се финансира от държавата. Инвестициите в инфраструктура са важни, а още по-важни са инвестициите в хората. Да си учен в България днес не е престижно. Не само заради заплащането, а и заради социалната нагласа, насаждана от пошли филми, че ученият е оня мухльо дето се е скатал от час по физическо и не може да си намери гадже дори в девически пансион. Ако учените биват възприемани като нещастници, кое дете ще каже „искам да стана учен“ и кои родители ще отговорят „гордея се с тебе, давай“?

Не желая да взимам страна в спора между министър Дянков и БАН. Въпреки това в научните среди в Източна Европа има порочни номенклатурни практики, които би следвало вече да бъдат преодолени, ако искаме силна наука, която да се радва на обществен интерес и подкрепа. Научният труд трябва да се възнаграждава по достойнство, а научните титли трябва да се заслужат, тъй като не всеки професор може да бъде ръководител на екип.

Как оценявате работата на екипа си?

Аз съм част от този екип, а не негов ръководител. Досега винаги съм имал невероятния късмет да попадам на чудесни ментори, които осъзнават, че човешките ресурси са на първо място човеци и чак след това ресурси. Това създава увереността, че всеки проблем може да бъде обсъден и разрешен, и всеки е мотивиран да даде най-доброто от себе си. По всичко личи, че и настоящият ми екип ще бъде такъв.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Имало ги е, има ги и ще ги има и занапред. Но ако искаме те да се занимават с наука в България, те трябва да бъдат ценени в България. Иначе ще си намерят друго място, където ги ценят повече.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ще бъде лицемерно от моя страна да им кажа, че трябва да се занимават с наука в България, при положение че аз самият съм на безопасно разстояние във Виена. Ще бъде също толкова лицемерно да кажа, че в България няма място за наука. Заминаването в чужбина е съвсем различна тема на разговор и е свързано с цял куп други главоболия. В Швеция например имахме ужасно много практически занимания, ама студентите идея си нямаха защо точно така се случват нещата. Трябва теория, трябва и практика. Занимавайте се с наука, където и да сте. А нека заедно да променим българското общество така, че отговорът на този въпрос да бъде неизменно „да, правете наука в България“.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Също както клетките, обществата са сложни и взаимосвързани. Когато държавата не се тресе от корупционни скандали, когато законите гарантират интереса на всеки член на обществото, когато самите ние започнем да спазваме тези закони, когато спрем да се възхищаваме на мутри с дебели портфейли и започнем да ценим, окуражаваме и подкрепяме достойните и честни хора, тогава ще можем да правим и качествена наука. Тук ще си позволя да цитирам Константин Томанов Старши, секретар на Комисията за превенция на детската престъпност (това не е официалното име, ама официалното име ще заеме половината интервю): „всичко започва от семейството“. От родителите, от семейната и социална среда и от това в какви ценности възпитаваме децата си.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

В Швеция бях лицензиран барман. В Австрия съм лицензиран треньор, спортен съдия и съосновател на клуб по стрелба с лък. Освен това обожавам да готвя, да пътувам, да пиша, да снимам, да плувам, да се събирам с приятели. Понякога даже остава време за някой и друг филм или TED лекция.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!