Българска история Личности 

Интервю с Иван Ненов: родното място на Паисий Хилендарски е село Доспей

Иван Ненов е автор на шест стихосбирки и две книги за Паисий Хилендарски, член на СБП и ръководител на литературен клуб „Димчо Дебелянов” при Читалище-паметник „Отец Паисий”-1856, град Самоков. Иван Ненов застъпва интересната историческа хипотеза, че родното място на Паисий Хилендарски не е Банско, а самоковското село Доспей.
Интервюто води: Силвио Томов
– Г-н Ненов, кога започнаха вашите първи литературни занимания?
– Преди да тръгна на училище (1948г.), аз вече можех да чета – бях се научил от по-големите ми братовчедки и братовчеди, защото фамилията ни беше от четиринадесет души. Когато свърших първо отделение и ме наградиха с книжката „Колибата на Ленин”, получих награда и от баща ми – още една книжка – „Поточета бистри” от Елин Пелин. Силно обикнах тази книжка със стихове, понеже беше свързана с природата и със селския живот. Почти всички ги бях научил наизуст. Спомням си още, че за новата 1952 или и 3-та година, когато всички бяха излезли вечерта на селския площад в родното ми село Доспей, за да чакат новата година, където жените и момите пееха „Васильо, моме Васильо”, аз се затворих в стаичката, казах, че ще спя, но щом останах сам, станах, запалих си една свещ и „написах” стихотворение за новата година, явно в духа на Елин Пелиновите… Като ученик в гимназията също правех опити, но не смеех да ги покажа на учителите. Като войник пишех дописки във в. „На боеви пост” и „патриотични” стихове, но стиховете не се осмелявах да ги предложа за печат. Едва като студент във втори курс „Българска филология” се престраших и отидох във в. „Народна младеж”, който издаваше и притурката за литература и изкуство „Пулс”. Редактор беше Дамян Дамянов, бяха отпечатани две мои стихотворения. След това, в средата на 60-те години – вече четвъртокурсник, предложих на сп. „Септември” едно стихотворение, което се казваше „Хипотеза за дъжда и звездите”. Завеждащ отдел „Поезия” беше Найден Вълчев.В деня, когато трябваше да отида, за да ми кажат дали става за печат или не, в стаята бяха Павел Матев – тогава гл. редактор и голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Найден Вълчев каза, че стихотворението ще бъде предложено, Павел Матев ми стисна ръката до болка, а Елисавета Багряна ми пожела творчески успехи, и ми каза, че преди години същото е пожелавала на поета Никола Инджов.
– Как, кога и защо решихте да се занимавате с Паисий Хилендарски и най-вече с проблема за неговото родно място?
– Още от дете, когато станеше дума за Паисий, слушах от местните хора, че Паисий е нашенец. През 1953 г., като бях „спестил” пари, след като не си купувах бонбони, отидох в Самоков и си купих „Славянобългарска история”. Бяла корица, а над заглавието – Паисий Хилендарски. Подражавайки на шрифта, написах отдолу: прочел Иван Ненов.
Аз никога не сам вярвал, че Паисий Хилендарски е роден в Банско или в Кралев дол. Но как да докажа това, което е твърдял още Христо Марков – учител на нашите баби и дядовци до четвърто отделение, че Паисий е от рода Горгорови, че е роден в село Доспей, че когато бащата на Захарий Зограф бил юноша, вуйчовците му Лаврентий и Паисий го завели в Света гора да се учи за иконописец…

Прочетете цялото интервю в оригинал в брой 93 на списание Българска Наука:

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts