Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Господин Божиков, на 44 години съм и съм по професия радиохимик. От 2004 съм доктор по химия. Научните ми интереси са свързани с трансурановите елементи. Това са елементи след урана, които се получават в лабораторни условия и съществуването им в природни и космически образци е обект на теоретично и експериментално изследване.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В България представлявам Института за съвременни физически изследвания. Това е млада организация, основана през 2015, в която главното е човешкият потенциал и свободата за инициативност. Това е платформа за развитие на идеи и теории в областта на физиката, химията и разбира се в IT. Позиционира се като равноправен партньор в международни програми и изследвания, в които България участва. Иначе работя като старши научен сътрудник в Лабораторията за ядрени реакции в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) Дубна, Руска федерация. От названието на лабораторията става ясно, че се занимаваме с изследвания на ядрени реакции. Тези изследвания имат едновременно фундаментални и приложни аспекти, които са неразривно свързани. Ядрените реакции са източник на енергия в атомните електроцентрали и в звездното пространство. Те са причина за възникването и изменението на съдържанието на химичните елементи във вселената като цяло. И тук бих искал да спомена за един от фундаменталните въпроси в естествознанието, а именно колко на брой са химичните елементи в Периодичната система на Менделеев? В намирането на отговор този въпрос значителен принос има и лабораторията, в която работя. Тук беше получено експерименталното доказателство за съществуването на хипотетичния «Остров на стабилност» на свръхтежките елементи, а със синтезираните в лабораторията елементи с поредни номера 115, 117 и 118, завърши изграждането на 7 период на Периодичната система. От 2 март 2017г. си имат и официални названия, които съответно са: московий (Mc), теннессин (Ts) и оганесон (Og).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Решението го взех през есента на 1997 година. Тогава реших, че е време отново да се върна в София. Търсех някъде да се устроя, без значение къде. Пробвах в Кремиковци, Софарма и т.н. Разпространявах на всеки, че си търся работа. Така получих предложение от Георги Бончев, който по това време работеше в ИЯИЯЕ-БАН и щеше да бъде командирован в ОИЯИ Дубна. Всъщност той и ме запали да се занимавам с наука. Имаше и перспектива, и романтика.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната публикация е свързана с изучаване взаимодействието на живака с алотропни форми на селена. Това е част от така наречените моделни експерименти, които предшестват истинските, имащи за цел изучаването на свойствата на свърхтежките елементи и независимото потвърждаване на техния синтез по химичен път. Винаги е нужно да се увеличи ефективността на прилаганата методика на изследване, особено в нашите мащаби – средно синтезираме едно ядро в седмица, което живее няколко секунди и което трябва да бъде изолирано от системата, съдържаща около 10¹⁸ други атоми. Увеличаването на ефективността в изследванията с флеровия я виждаме в използването на детектори с покритие от селен, така че от газова фаза да бъде сорбиран и впоследствие детектиран. Надяваме се, че сме на правилния път.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Във всяка една държава науката има бъдеще на този етап на развитие на битието. Ако искаме страната ни да е развита и модерна, тогава ще се наложи да развиваме и науката. Отговорът ми е, че от нас самите зависи.

Как оценявате работата на екипа си?

Аз нямам собствен екип, но работя в такъв. Понякога ми се струва, че бихме могли и по-добре да се справим с поставените задачи.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

В областта на радиохимията нещата са поставени на изпитание в световен мащаб. След пика по време на Студената война в момента живеем във времена на отлив от тази дисциплина. В България при днешните ареали на заплащане на труда, а това е поприще, където човешкото здраве е подложено на риск, отливът е по-осезаем.

Но мисля, че това е временно състояние, тъй като в ядрените технологии и радиомедицината се крие огромен потенциал. Освен това ние, които работим в тази област, ще трябва да се постараем да я популяризираме.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Колебанието в случая има няколко страни. То може да бъде свързано с недоброто заплащане, с това, че натрупаният материал е много и тенденцията е към междудисциплинарни изследвания. Причината понякога може да се крие в това, че всеки за себе си търси оптимално решение при професионалната си реализация и т.н. Но във всички случаи бих казал – проучете добре мястото и областта, където сте се ориентирали и опитайте, може това да ви е призванието. Никога не е късно за промяна.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Този въпрос има концептуален оттенък и касае политики в областта на образованието и отговорът е винаги колективен. Но промяната трябва да започне от училището, в това съм убеден. Всяко дете се ражда изследовател и в училището се губи някъде интересът към науката или поне там са първите колебания дали да се занимава с наука. В училището е необходимо да получава всеки качествено образование и от училището трябва да започне насърчаването и подкрепата за талантливите ученици. На учените в България лежи отговорността да се увеличи престижа на науката в страната.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Да, обичам да гледам спортни предавания и естествено да спортувам. Баскетболът и футболът са ми любимите спортове. По време на отпуската си обичам да чета и да гледам документално кино.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!