Интервю с Господин Божиков: Всяко дете се ражда изследовател

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Господин Божиков, на 44 години съм и съм по професия радиохимик. От 2004 съм доктор по химия. Научните ми интереси са свързани с трансурановите елементи. Това са елементи след урана, които се получават в лабораторни условия и съществуването им в природни и космически образци е обект на теоретично и експериментално изследване.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В България представлявам Института за съвременни физически изследвания. Това е млада организация, основана през 2015, в която главното е човешкият потенциал и свободата за инициативност. Това е платформа за развитие на идеи и теории в областта на физиката, химията и разбира се в IT. Позиционира се като равноправен партньор в международни програми и изследвания, в които България участва. Иначе работя като старши научен сътрудник в Лабораторията за ядрени реакции в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) Дубна, Руска федерация. От названието на лабораторията става ясно, че се занимаваме с изследвания на ядрени реакции. Тези изследвания имат едновременно фундаментални и приложни аспекти, които са неразривно свързани. Ядрените реакции са източник на енергия в атомните електроцентрали и в звездното пространство. Те са причина за възникването и изменението на съдържанието на химичните елементи във вселената като цяло. И тук бих искал да спомена за един от фундаменталните въпроси в естествознанието, а именно колко на брой са химичните елементи в Периодичната система на Менделеев? В намирането на отговор този въпрос значителен принос има и лабораторията, в която работя. Тук беше получено експерименталното доказателство за съществуването на хипотетичния «Остров на стабилност» на свръхтежките елементи, а със синтезираните в лабораторията елементи с поредни номера 115, 117 и 118, завърши изграждането на 7 период на Периодичната система. От 2 март 2017г. си имат и официални названия, които съответно са: московий (Mc), теннессин (Ts) и оганесон (Og).


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Решението го взех през есента на 1997 година. Тогава реших, че е време отново да се върна в София. Търсех някъде да се устроя, без значение къде. Пробвах в Кремиковци, Софарма и т.н. Разпространявах на всеки, че си търся работа. Така получих предложение от Георги Бончев, който по това време работеше в ИЯИЯЕ-БАН и щеше да бъде командирован в ОИЯИ Дубна. Всъщност той и ме запали да се занимавам с наука. Имаше и перспектива, и романтика.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната публикация е свързана с изучаване взаимодействието на живака с алотропни форми на селена. Това е част от така наречените моделни експерименти, които предшестват истинските, имащи за цел изучаването на свойствата на свърхтежките елементи и независимото потвърждаване на техния синтез по химичен път. Винаги е нужно да се увеличи ефективността на прилаганата методика на изследване, особено в нашите мащаби – средно синтезираме едно ядро в седмица, което живее няколко секунди и което трябва да бъде изолирано от системата, съдържаща около 1018 други атоми. Увеличаването на ефективността в изследванията с флеровия я виждаме в използването на детектори с покритие от селен, така че от газова фаза да бъде сорбиран и впоследствие детектиран. Надяваме се, че сме на правилния път.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Във всяка една държава науката има бъдеще на този етап на развитие на битието. Ако искаме страната ни да е развита и модерна, тогава ще се наложи да развиваме и науката. Отговорът ми е, че от нас самите зависи.

Как оценявате работата на екипа си?

Аз нямам собствен екип, но работя в такъв. Понякога ми се струва, че бихме могли и по-добре да се справим с поставените задачи.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

В областта на радиохимията нещата са поставени на изпитание в световен мащаб. След пика по време на Студената война в момента живеем във времена на отлив от тази дисциплина. В България при днешните ареали на заплащане на труда, а това е поприще, където човешкото здраве е подложено на риск, отливът е по-осезаем.

Но мисля, че това е временно състояние, тъй като в ядрените технологии и радиомедицината се крие огромен потенциал. Освен това ние, които работим в тази област, ще трябва да се постараем да я популяризираме.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Колебанието в случая има няколко страни. То може да бъде свързано с недоброто заплащане, с това, че натрупаният материал е много и тенденцията е към междудисциплинарни изследвания. Причината понякога може да се крие в това, че всеки за себе си търси оптимално решение при професионалната си реализация и т.н. Но във всички случаи бих казал – проучете добре мястото и областта, където сте се ориентирали и опитайте, може това да ви е призванието. Никога не е късно за промяна.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Този въпрос има концептуален оттенък и касае политики в областта на образованието и отговорът е винаги колективен. Но промяната трябва да започне от училището, в това съм убеден. Всяко дете се ражда изследовател и в училището се губи някъде интересът към науката или поне там са първите колебания дали да се занимава с наука. В училището е необходимо да получава всеки качествено образование и от училището трябва да започне насърчаването и подкрепата за талантливите ученици. На учените в България лежи отговорността да се увеличи престижа на науката в страната.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Да, обичам да гледам спортни предавания и естествено да спортувам. Баскетболът и футболът са ми любимите спортове. По време на отпуската си обичам да чета и да гледам документално кино.