Търсене
Close this search box.

Интервю с Галя Петрова: Най-важно е да чувстваш удовлетворение от работата си

Интервю с Галя Петрова: Най-важно е да чувстваш удовлетворение от работата си

Интервю с Галя Петрова: Най-важно е да чувстваш удовлетворение от работата си

Интервю с Галя Петрова: Най-важно е да чувстваш удовлетворение от работата си


Направи дарение на училище!



***

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Галя Петрова, доктор по генетика. Основните ми интереси и постижения са в областта на генетичното разнообразие, произхода и еволюцията на редки и застрашени от изчезване ендемични видове растения.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

БАН


Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът ми към заобикалящия ни свят ми е нещо като вроден. 🙂

Никога не съм се замисляла или да съм си казвала: искам да се занимавам с наука, трябва да имам високи постижения, да публикувам в престижни списания, да стана доцент, професор… Чисто и просто работя това, което ми е интересно на мен самата и най-важното: чувствам удовлетворение от работата си.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Участник съм в два проекта от последната сесия на Фонд научни изследвания. Резултатите и от двата проекта ще имат принос за опазването на застрашени видове растения, разгадаване на механизмите им за устойчивост и адаптация към климатичните изменения в естествената им среда и устойчиво ползване на техните генетични ресурси.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Petrova, D. Moyankova, K. Nishii, L. Forrest, I. Tsiripidis, A. Drouzas, D. Djilianov, M. Möller (2015) Miocene origin and Pleistocene diversification in the European paleondemic Haberlea rhodopensis (Gesneriaceae) and consequences for conservation. International Journal of Plant Sciences 176(6), 499 – 514.

В тава изследване, съвместно с колеги от Агробиоинститут, Кралската ботаническа градина в Единбург, Шотландия и Солунския университет „Аристотел“, бе охарактеризирано генетичното разнообразие на днес съществуващите популации на балканският ендемит и терциерен реликт Haberlea rhodopensis (Родопски силивряк). Растението е уникален представител на балканската флора, срещащ се предимно в България и в малка част от територията на Гърция.

Основният фокус в тази работа бе да определим точната възраст на вида, произхода и еволюция му през редуващите се периоди на заледявания и затопляне на климата в тази част от Северното полукълбо. Работата ни ще допринасе и за бъдещо устойчиво ползване и съхранение на генетичните ресурси на този ендемичен растителен вид, за който през последните няколко години нарастват данните, че би могъл съществено да допринесе за разгадаване тайните на природата в борбата със стареенето.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Без наука и култура, една държава е като жив мъртвец, без душа. Нашата наука има бъдеще само, ако има реални промени, а не периодичен повърхностен лифтинг. Мислещите хора трябва да имат възможността да работят и изказват свободно мнението си. Младите учени е нужно да имат свобода и самостоятелност, но не само на думи, както често показва практиката.

Как оценявате работата на екипа си?

Винаги уважавам хората, с които работя. Когато отношението е взаимно, добрите резултати са налице. За жалост, не винаги се получава така и добрите ми намерения се тълкуват грешно, причината се крие в твърде силно развитото его у българския учен.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Говорим за критично застрашен вид.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Малко труден и тежък опит винаги е от полза…

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Хората, занимаващи се с наука трябва винаги да имат собствено мнение и мисъл, които да изказват свободно. Това е първата стъпка, след нея идва втората – като има свобода на мисълта и идеите, започва търсенето на възможности за тяхната реализация.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Свободното време е с много висока стойност за мен, затова е споделено само с приятелите и семейството. Обожавам да се заровя дълго и сякаш безкрайно в старите книги на „Славейков”. Всяка седмица съм там със семейството ми и всеки изживява своите мигове на душевно блаженство. А какво по-хубаво след това да се насладиш на находката си с чаша топло кафе в уютна сладкарничка. 🙂


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.