100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Елица Попова: Обичта към животните като професия

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Елица Попова, доктор по зоология на гръбначните животни, като обект на научния ми интерес са по-специално бозайниците.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Наскоро завърших докторантурата си към катедрата по Зоология и антропология на Биологическия факултет към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Винаги, още от най-ранна детска възраст, съм обичала животните – игрите пред блока неизменно включваха кварталните кучета, котки, гълъби и дори… охлюви, за които се „грижехме“. През 1998 г. (когато бях само на 9 г.) започнах да посещавам Лятното зооучилище в Екологичния Научно-образователен център към Зоологическа градина – София, а по-късно и Зооклуб „Ной“, отново организиран от центъра. Там за първи път се срещнах с учени, хора, които професионално се занимават с проучването и опазването на животните. Със своя ентусиазъм и увлекателния начин, по който разказваха за изследванията си и за животните като цяло, те ми показаха, че е напълно възможно човек да превърне обичта си към животните в своя професия. От тогава нататък аз не си представях, че мога да се занимавам с нещо друго. Особено много ме запалиха разговорите и теренните посещения с доц. Диана Златанова, с която работим заедно и до днес.

Поставяне на фотокапан по време на курс "Мониторинг и опазване на наземни бозайници" към Института по Консервационна билогия към Смитсониън, Фронт Роял, Вирджиния (САЩ); автор: Joseph Kolowski
Поставяне на фотокапан по време на курс “Мониторинг и опазване на наземни бозайници” към Института по Консервационна билогия към Смитсониън, Фронт Роял, Вирджиния (САЩ). Автор: Joseph Kolowski

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Нашият екип кандидатства с проект на тема „Генетична структура на популацията на дивата котка (Felis silvestris Schr.) в България – филогенетично и консервационно значение“, който за съжаление не беше одобрен. Реално знаем много малко за този вид в България, а той е включен в категорията „застрашен“ в Червената книга. Интересното е, че тук имаме комбинация от две биологични науки – зоология и генетика. Това би ни позволило чрез генетичен анализ да определим числеността и плътността на популациите на дивата котка в природата, както и какви са родствените връзки на нашите диви котки с тези от други популации в Европа. Не сме се отказали от този проект и търсим други източници на финансиране.

Отделно работим върху проектни предложения, свързани с изследването на фауната на слабо проучената Люлин планина, факторите, които влияят върху концентрацията на щети, нанасяни от кафявата мечка в Родопите и други. Идеи и ентусиазъм не липсват. J

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последно работих по статията “The invasive raccoon dog (Nyctereutes procyonoides, Gray) – an update of its distribution on the Balkans” или “Инвазивното енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides, Gray) – обновяване на данните за разпространението му на Балканите“, която предстои да излезе в румънското списание Transylvanian Review of Systematical and Ecological Research. Енотовидното куче не е местен за България вид. Естественият му ареал е в Източна Азия. В началото на 20ти век обаче е интродуциран (внесен) в западните части на тогавашния Съветски съюз и освободен в природата. От тогава до днес енотовидното куче разширява ареала си в Европа, достигайки Финландия и Швеция на север, Франция и Германия на запад и Румъния и България на юг. В тази обзорна публикация събрахме над 60 наблюдения на енотовидни кучета (намерени сгазени или убити индивиди, наблюдавани в природата животни или следите им) от Балканските държави. Оказа се, че по-голямата част от тези наблюдения попадат извън официално приетия от учените ареал на вида в Европа. Възможно е част от тези наблюдения да са на разселващи се индивиди, а не на установени и стабилни популации. Особено интересни са данните от северната част на Гърция, които показват, че енотовидното куче достига много повече на юг от досега предполаганото. Във всички случаи са необходими нови и целенасочени изследвания за установяване на действителното разпространение на вида и потенциалното му въздействие върху другите местни видове. Друга основна препоръка, която правим, е провеждането на информационна кампания сред местните хора и особено ловците за разпознаване на енотовидното куче и следите от присъствието му. По този начин данните, които те събират, ще бъдат с по-висока достоверност и ще могат да се използват за научни цели.

Поставяне на фотокапан на територията на ПП "Витоша"; автор: Нели Иванова;
Поставяне на фотокапан на територията на ПП “Витоша”. Автор: Нели Иванова

В момента работим по нова публикация, свързана с поведението на скитащите кучета на територията на ПП „Витоша“. Изследването, което проведохме с помощта на GPS нашийници, бе заснето и стана част от поредицата „Кучетата: неразказаната история“ (“Dogs: the untold story”) по Discovery Channel. В тази публикация ще представим подробно резултатите, които показват колко навътре в защитената територия навлизат кучетата, ще дискутираме и влиянието им върху другите животни.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в България, както навсякъде, не само има бъдеще, а е бъдещето! Не е нужно, а и възможно да изброя всичко, което имаме днес и колко се е подобрил животът ни благодарение на науката. Тя има приложение в абсолютно всяка сфера на човешкия живот. Да не развиваме и обогатяваме знанието си за нас и всичко, което ни заобикаля, би било една огромна пропусната възможност. В България, за съжаление, основно по финансови причини, научната работа е много затруднена. Но смятам, че вече има достатъчно национални и международни фондове, общества и фондации, които да ни подпомогнат (особено по линия на членството ни в Европейския съюз). Има много възможности, важното е човек активно да ги търси и използва.

Как оценявате работата на екипа си?

Нашият екип е сравнително малък, но много сплотен. Обсъждаме, коментираме, понякога спорим, но винаги уважаваме мнението на останалите. А и това ни позволява да разгледаме даден проблем от всички гледни точки, тъй като всеки от екипа има своите специфични знания и опит, с които допринася. Работата върви успешно, защото освен колеги сме и приятели. Това е особено ценно при теренната работа, която понякога е в неблагоприятни метеорологични условия и често много натоварваща физически. Шегите в екипа помагат всичко да върви гладко и весело. J

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Ами, аз съм един от тях. Зоологията е много динамична наука, свързана е с теренна работа, която е много привлекателна за младите хора. Затова в катедрата имаме голям интерес и се стараем да включваме всички желаещи студенти в нашите дейности – не само в теренните, но и в обработката и анализирането на данните. Мисля, че това е начинът да се запази и развие интереса на младите хора към нашата наука.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им казала, че макар че изглежда много трудно всъщност е възможно да се занимаваш с наука у нас. В България има достатъчно много опитни учени, от които могат да се почерпят знания и умения. В същото време има толкова неизследвани обекти и процеси, че полето за изява на младите хора е почти неограничено. Всъщност се ограничава само от тяхното собствено въображение, ентусиазъм и мотивация. Е, и от финансовите ограничения, за които споменах по-рано, но те също са преодолими. Така че – не се колебайте, ако искате да се занимавате с наука – направете го!

Измерване на разстоянието (разкрача) между следи на кафява мечка на територията на ПП "Витоша". Автор: Нели Иванова
Измерване на разстоянието (разкрача) между следи на кафява мечка на територията на ПП “Витоша”. Автор: Нели Иванова

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В България според мен основно трябва да се промени отношението към науката и учените. Струва ми се, че на хората, които се занимават с наука в България се гледа едва ли не с насмешка. Като на хора, които се занимават с нещо безсмислено и далеч от реалността. А всъщност се постигат важни научни открития, ценни в световен мащаб. Също така смятам, че е необходима по-целенасочена политика в подкрепа на учените в България, особено по отношение на финансирането на изследванията.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Известно време работих в Карантинното отделение на Зоологическа градина – София. Там се грижих за много различни видове животни – от екзотични гълъби, сови и кани до морски свинчета, няколко вида лемури и бебета сервали. По същото време на митницата бяха конфискували 1800 папагала (розели и вълнисти папагалчета), които също бяха приютени в отделението. Така че там придобих ценен практически опит в директен контакт и работа с животните. По-късно работих в Изпълнителната Агенция по Околна Среда, където се занимавах с мониторинг на горските екосистеми. Този опит също беше незаменим и ми предостави много важни знания и контакти.

Иначе, в свободното си време обичам да съм навън, сред природата. Много обичам да организирам кратки или по-дълги пътешествия из страната за малка групичка приятели – хващаме раниците и заминаваме. Обикновено приключенията са планински, което на пръв поглед се припокрива с работата ми, но всъщност е доста различно. Като цяло страшно много обичам да пътувам – често казвам, че ми се ходи абсолютно навсякъде. Най-голямата ми мечта обаче е Австралия – някой ден ще стигна и до там.

Коментари

коментара

Related posts