100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Елица Попова: Обичта към животните като професия

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Елица Попова, доктор по зоология на гръбначните животни, като обект на научния ми интерес са по-специално бозайниците.

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Наскоро завърших докторантурата си към катедрата по Зоология и антропология на Биологическия факултет към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Винаги, още от най-ранна детска възраст, съм обичала животните – игрите пред блока неизменно включваха кварталните кучета, котки, гълъби и дори… охлюви, за които се „грижехме“. През 1998 г. (когато бях само на 9 г.) започнах да посещавам Лятното зооучилище в Екологичния Научно-образователен център към Зоологическа градина – София, а по-късно и Зооклуб „Ной“, отново организиран от центъра. Там за първи път се срещнах с учени, хора, които професионално се занимават с проучването и опазването на животните. Със своя ентусиазъм и увлекателния начин, по който разказваха за изследванията си и за животните като цяло, те ми показаха, че е напълно възможно човек да превърне обичта си към животните в своя професия. От тогава нататък аз не си представях, че мога да се занимавам с нещо друго. Особено много ме запалиха разговорите и теренните посещения с доц. Диана Златанова, с която работим заедно и до днес.

Поставяне на фотокапан по време на курс "Мониторинг и опазване на наземни бозайници" към Института по Консервационна билогия към Смитсониън, Фронт Роял, Вирджиния (САЩ); автор: Joseph Kolowski
Поставяне на фотокапан по време на курс “Мониторинг и опазване на наземни бозайници” към Института по Консервационна билогия към Смитсониън, Фронт Роял, Вирджиния (САЩ). Автор: Joseph Kolowski

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Нашият екип кандидатства с проект на тема „Генетична структура на популацията на дивата котка (Felis silvestris Schr.) в България – филогенетично и консервационно значение“, който за съжаление не беше одобрен. Реално знаем много малко за този вид в България, а той е включен в категорията „застрашен“ в Червената книга. Интересното е, че тук имаме комбинация от две биологични науки – зоология и генетика. Това би ни позволило чрез генетичен анализ да определим числеността и плътността на популациите на дивата котка в природата, както и какви са родствените връзки на нашите диви котки с тези от други популации в Европа. Не сме се отказали от този проект и търсим други източници на финансиране.

Отделно работим върху проектни предложения, свързани с изследването на фауната на слабо проучената Люлин планина, факторите, които влияят върху концентрацията на щети, нанасяни от кафявата мечка в Родопите и други. Идеи и ентусиазъм не липсват. J

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последно работих по статията “The invasive raccoon dog (Nyctereutes procyonoides, Gray) – an update of its distribution on the Balkans” или “Инвазивното енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides, Gray) – обновяване на данните за разпространението му на Балканите“, която предстои да излезе в румънското списание Transylvanian Review of Systematical and Ecological Research. Енотовидното куче не е местен за България вид. Естественият му ареал е в Източна Азия. В началото на 20ти век обаче е интродуциран (внесен) в западните части на тогавашния Съветски съюз и освободен в природата. От тогава до днес енотовидното куче разширява ареала си в Европа, достигайки Финландия и Швеция на север, Франция и Германия на запад и Румъния и България на юг. В тази обзорна публикация събрахме над 60 наблюдения на енотовидни кучета (намерени сгазени или убити индивиди, наблюдавани в природата животни или следите им) от Балканските държави. Оказа се, че по-голямата част от тези наблюдения попадат извън официално приетия от учените ареал на вида в Европа. Възможно е част от тези наблюдения да са на разселващи се индивиди, а не на установени и стабилни популации. Особено интересни са данните от северната част на Гърция, които показват, че енотовидното куче достига много повече на юг от досега предполаганото. Във всички случаи са необходими нови и целенасочени изследвания за установяване на действителното разпространение на вида и потенциалното му въздействие върху другите местни видове. Друга основна препоръка, която правим, е провеждането на информационна кампания сред местните хора и особено ловците за разпознаване на енотовидното куче и следите от присъствието му. По този начин данните, които те събират, ще бъдат с по-висока достоверност и ще могат да се използват за научни цели.

Поставяне на фотокапан на територията на ПП "Витоша"; автор: Нели Иванова;
Поставяне на фотокапан на територията на ПП “Витоша”. Автор: Нели Иванова

В момента работим по нова публикация, свързана с поведението на скитащите кучета на територията на ПП „Витоша“. Изследването, което проведохме с помощта на GPS нашийници, бе заснето и стана част от поредицата „Кучетата: неразказаната история“ (“Dogs: the untold story”) по Discovery Channel. В тази публикация ще представим подробно резултатите, които показват колко навътре в защитената територия навлизат кучетата, ще дискутираме и влиянието им върху другите животни.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в България, както навсякъде, не само има бъдеще, а е бъдещето! Не е нужно, а и възможно да изброя всичко, което имаме днес и колко се е подобрил животът ни благодарение на науката. Тя има приложение в абсолютно всяка сфера на човешкия живот. Да не развиваме и обогатяваме знанието си за нас и всичко, което ни заобикаля, би било една огромна пропусната възможност. В България, за съжаление, основно по финансови причини, научната работа е много затруднена. Но смятам, че вече има достатъчно национални и международни фондове, общества и фондации, които да ни подпомогнат (особено по линия на членството ни в Европейския съюз). Има много възможности, важното е човек активно да ги търси и използва.

Как оценявате работата на екипа си?

Нашият екип е сравнително малък, но много сплотен. Обсъждаме, коментираме, понякога спорим, но винаги уважаваме мнението на останалите. А и това ни позволява да разгледаме даден проблем от всички гледни точки, тъй като всеки от екипа има своите специфични знания и опит, с които допринася. Работата върви успешно, защото освен колеги сме и приятели. Това е особено ценно при теренната работа, която понякога е в неблагоприятни метеорологични условия и често много натоварваща физически. Шегите в екипа помагат всичко да върви гладко и весело. J

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Ами, аз съм един от тях. Зоологията е много динамична наука, свързана е с теренна работа, която е много привлекателна за младите хора. Затова в катедрата имаме голям интерес и се стараем да включваме всички желаещи студенти в нашите дейности – не само в теренните, но и в обработката и анализирането на данните. Мисля, че това е начинът да се запази и развие интереса на младите хора към нашата наука.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им казала, че макар че изглежда много трудно всъщност е възможно да се занимаваш с наука у нас. В България има достатъчно много опитни учени, от които могат да се почерпят знания и умения. В същото време има толкова неизследвани обекти и процеси, че полето за изява на младите хора е почти неограничено. Всъщност се ограничава само от тяхното собствено въображение, ентусиазъм и мотивация. Е, и от финансовите ограничения, за които споменах по-рано, но те също са преодолими. Така че – не се колебайте, ако искате да се занимавате с наука – направете го!

Измерване на разстоянието (разкрача) между следи на кафява мечка на територията на ПП "Витоша". Автор: Нели Иванова
Измерване на разстоянието (разкрача) между следи на кафява мечка на територията на ПП “Витоша”. Автор: Нели Иванова

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В България според мен основно трябва да се промени отношението към науката и учените. Струва ми се, че на хората, които се занимават с наука в България се гледа едва ли не с насмешка. Като на хора, които се занимават с нещо безсмислено и далеч от реалността. А всъщност се постигат важни научни открития, ценни в световен мащаб. Също така смятам, че е необходима по-целенасочена политика в подкрепа на учените в България, особено по отношение на финансирането на изследванията.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Известно време работих в Карантинното отделение на Зоологическа градина – София. Там се грижих за много различни видове животни – от екзотични гълъби, сови и кани до морски свинчета, няколко вида лемури и бебета сервали. По същото време на митницата бяха конфискували 1800 папагала (розели и вълнисти папагалчета), които също бяха приютени в отделението. Така че там придобих ценен практически опит в директен контакт и работа с животните. По-късно работих в Изпълнителната Агенция по Околна Среда, където се занимавах с мониторинг на горските екосистеми. Този опит също беше незаменим и ми предостави много важни знания и контакти.

Иначе, в свободното си време обичам да съм навън, сред природата. Много обичам да организирам кратки или по-дълги пътешествия из страната за малка групичка приятели – хващаме раниците и заминаваме. Обикновено приключенията са планински, което на пръв поглед се припокрива с работата ми, но всъщност е доста различно. Като цяло страшно много обичам да пътувам – често казвам, че ми се ходи абсолютно навсякъде. Най-голямата ми мечта обаче е Австралия – някой ден ще стигна и до там.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close