Интервю с Елица Кьосева: Имаме учени на световно ниво, които работят в България

Наградата „Джон Атанасов“ на Президента на Република България за изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб привлече интереса на медии и колеги към Вас м.г. Разкажете за тази селекция и как Вашата работа беше забелязана и оценена?

Наградата “Джон Атанасов” е много висока чест за мен и съм изключително щастлива да бъда един от лауреатите за 2016 година. Моята работа е на границата между компютърните науки и квантовата физика в областта на квантовите компютри и квантовата информация. Аз съм физик теоретик, но се радвам да получа награда за компютърни науки. Моята работа, освен научни изследвания, включва преподавателска дейност както и ангажимент към ООН Сингапурски Комитет за Жените и вярвам, че журито е взело под внимание всички аспекти на работата ми, за да ме награди.

Това ли е най-голямата награда, която сте получавала досега?

Да.


РЕКЛАМА:

***

А чие признание до този момент е най-ценно за Вас?

Това е признанието на моите близки хора, на моята майка и на моя съпруг, който макар и не от моята област, винаги е подкрепял работата ми.

Кога решихте да се занимавате с наука?

Някъде към края на бакалаварската си степен. Винаги съм се интересувала от точни науки и съм обичала математиката, и когато започнах да следвам във Физическия Факултет на СУ разбрах колко интересна е фундаменталната физиката и каква красота се крие в сложните уравнения. Така постепенно започнах да се занимавам с научна работа и изследвания, и моята доктурантура беше нормално продължение на нещата, които правех в момента.

Вашата докторска степен е от Физическия факултет на СУ, но научната Ви кариера е извън страната. Каква беше причината да не продължите да се занимавате с наука в България?

Причините са няколко. От една страна финансовата ситуация тук е много трудна за един човек занимаващ се с наука, но благодарение на различни проекти все пак е възможно да се прави наука на световно ниво и тук. От друга страна за един учен е нормално да работи с няколко научни групи в различни университети и лаборатории, за да натрупа опит. Така че за мен беше естествено да отида в чужбина и да потърся реализация там.

Как промени кариерата Ви Центърът за квантови технологии на Националния университет на Сингапур?

Освен качеството на науката, която се прави в Центъра за квантови технологии в Сингапур, другото което ме впечатли бяха личните ми впечатления от Сингапур и не на последно място – стила на ръководството на Центъра. Той създава добра работна среда за своите студенти и учени, която ми повлия много позитивно.

Кой беше най-вдъхновяващият учен там?

Това определено е Артур Екерт, който е Директор на Центъра. Негова е идеята за квантовата криптография базирана на сплетеността на състоянията, която използва законите на квантовата механика за перфектно защитен обмен на информация. Освен учен от най-високо ниво той е изключително интересен човек, който лети самолет, води курсове по гмуркане и е много добър в карането на водни ски. Аз все още поддържам връзка с него и неговото отношение към младите хора в науката като към равни ми направи трайно впечатление.

Върху какво работехте? Какви резултати получихте там? Какво Ви насърчи да продължите в тази сфера?

Работех върху квантови симулации – това са методи за симулиране на странни явления, които са трудно наблюдаеми, в квантови системи. Аз бях част от една научна група и научих много от моите колеги и ръководители там.

Вие ли избрахте специализацията в Massachusetts Institute of Technology (MIT) или тя Вас?

Аз я избрах, разбира се. Годината прекарана в MIT беше много важна за мен и моята кариера и там наистина се докоснах до науката на най-високо ниво в света.

Изкушавахте ли се да останете в MIT?

Моята специализация в МИТ беше за една година, като след това трябваше да се върна в Сингапур.

Във Вашата сфера къде са най-добрите специалисти?

Разбира се, САЩ – MIT, Harvard, NIST, както и няколко много добри групи в Европа – Австрия, Англия и други. Това са водещите места, като има много добри учени навсякъде по света.

Може ли да се категоризират според Вас по този начин учените – добри, по-добри, най-добри?

Не съм сигурна как да отговоря. Разбира се като във всичко едни са по-добри от други, но има и много външни фактори, които оказват голямо значение.

Мислите ли, че в България учен може да постигне резултати и признание като свой колега от водещ световен научен център?

Да, разбира се. Ние и в момента имаме учени на световно ниво, които работят в България. Често те са подкрепени от Европейски научни фондове и благодарение на тях правят наука на световно ниво. Като пример за такъв мога да спомена моя научен ръководител Проф. Николай Витанов от Физическия Факултет на СУ. Сигурна съм, че има и други.

Сингапур добро място ли е за образование и наука?

Да, Сингапур е много добро място, защото образованието и науката се ценят и са висок от приоритет за държавата. Сингапур инвестира много в тях и така привлича много добри учени от цял свят.

С какво ви спечели Singapore University of Technology and Design (SUTD), където преподавахте квантова физика?

Привлече ме с възможността да се развивам като добър университетски преподавател и учен. SUTD дава много добри възможности за печелене на проекти, за участие в научни конференции, за връзки с много добри университети и научни общности. Вече не съм в СУТД от края на 2016 г. Най-вече по лични причини реших да се върна в България. В момента моята работа е финансирана от Европейски проект, който се обслужва в Института по Твърдо Тяло на БАН.

На практика преподавахте със свои колеги от MIT и използвате добрите практики на института?

Да, така е. SUTD има много тясно сътрудничество с MIT и постоянно има колеги на гости от МИТ, които работят с нас и нашите студенти.

Кое е различното в азиатския академичен модел?

Набляга се много на оценките и на формалното признание. Студентите много държат да получават високи оценки и винаги са готови да участват в различни състезания, тъй като печелят грамоти и награди, които се ценят много. Заради това и те работят повече и са по-мотивирани.

Има ли интерес към квантовата физика сред младите хора според Вас?

Разбира се, това е една тясно специализирана област и не е от интерес на общата публика. Това не е специалност и тема за всички, не е и нужно. Но който има талант за нея, има и интерес.

Интересни иновативни проекти обикновено провокират силен интерес, а Вие работите именно по един такъв. Разкажете за работата си върху новите методи за контрол на квантови системи.

Квантовата механика описва поведението и взаимодействието на материята и енергията на нивото на индивидуалните атоми и субатомните частици. Ние интуитивно разбираме колективното поведение на частиците при много по-големи мащаби, но квантовите ефекти често са странни и контраинтуитивни. Такива квантови ефекти са суперпозицията (в която система едновременно съществува във всички възможни състояния с определена вероятност) и сплитането (суперпозиция на множество частици, в която техните свойства са корелирани помежду си). Използвайки тези уникални свойства за обработването на информация ни дава уникални и вълнуващи възможности в нови методи на обработване на информация чрез квантови компютри, точните измервания, метрологията, навигациите, комуникациите, квантовите симулации, и множество други области.

Моето научно портфолио е на границата на квантовата физика и информационната наука в областта на квантовото инженерство и контрол. Моите научни изследвания са в новите методи за използване на светлина за реализиране на желаните операции и прецизния контрол на атоми и молекули, които са градивните частици на квантовите компютри. Именно прецизния контрол (с допустима грешка по- малка от 0.0001) в реализирането на квантовите операции в присъствието на разрушителните ефекти на околната среда е в основата на практическата реализация на обработването на квантова информация чрез квантови компютри. Тъй като квантовите компютри са много чувствителни към околната среда, за сега тяхната реализация и широко разпространение остава в бъдещето.

Ще бъдат ли революционни резултатите?

Надявам се!

След колко време ще използваме такива компютри? Как те ще променят живота ни?

Може би след около 15-20 години, но други квантови технологии вече се използват от бизнеса като различни сензори, квантова комуникация и криптография.

А как тези компютри ще бъдат полезни в работата на учените?

Да, те ще бъдат полезни на всички.

Бизнесът ли търси учените, или учените търсят бизнеса по света?

Мисля, че интересът е взаимен.

Какво според Вас би могло да се промени у нас , за да имат реално практическо приложение добрите постижения в българската наука?

Трябва да има тясна комуникация и сътрудничество между науката и бизнеса. Бизнесът трябва да финансира изследвания, както и да дава насоки в коя област има нужда от иновации. Да не забравяме обаче, че винаги трябва да се подкрепя и фундаменталната наука, която няма ясно практическо приложение за момента. Защото човечеството вече няколко пъти е свидетел как нещо абстракто става основа на бъдеща технологична революция.

Преподавателската или научната дейност биха определили следващите стъпки в кариерното Ви развитие?

И двете. Мисля, че за успешното развитие на един учен е много важно той да има едновременно добър преподавателски и научен опит.

Ако имате възможност с три изречения да мотивирате умни млади хора да се занимават с наука, какво ще им кажете?

Искам да им пожелая успех и да им кажа да вярват в себе си, да пробват късмета си, да бъдат смели и да търсят възможности. Също така да знаят, че това което е най-важно е тяхното изследователско портфолио и постижения. С добри резултати тяхната диплома и работа ще бъде призната навсякъде.

Интервюто взе Милена Петкова


Европейска нощ на учените 2022 г.: