Направи дарение на училище!

Доцент Рогожеров, Вие работите от дълги години в БАН, в института по органична химия, в областта на инфрачервените спектралните изследвания. Имате немалко разработки, публикувани у нас и в чужбина. Бихте ли разказали на нашите читатели за основните моменти от професионалния си път? Как сте се ориентирали именно към тази област от науката? Кои събития и личности са оказали решаващо влияние в научното Ви развитие?

Любовта към химията и физиката е наследена от баща ми, който имаше подобни интереси. Избрах да уча химия в СУ „Св. Климент Охридски“ с надеждата да развия познанията си в тези две области. Насочването ми към спектралните изследвания беше естествено следствие от желанието ми да се занимавам едновременно с химия и физика, тъй като физиката обяснява много явления от химията. Поради това в края на трети курс записах специалността „Физична и теоретична химия“ и малко по-късно се насочих към вибрационната спектроскопия. Успешно защитих магистърската си теза в същата област, а в докторантурата разширих приложението на ИЧ-спектроскопията за изследване на ориентирани органични молекули в нематични течни кристали.

Мога да цитирам имената на трима учени, които съществено са повлияли върху интересите и познанията ми в тази сфера. Проф. Джефри Лъкхърст от университета в Саутхамптон в Англия разшири теоретичните ми познания във връзка с ориентацията на молекулите в различни течнокристални фази, както и по отношение на различните теоретични модели за нейното описание. Вторият изследовател, който насърчи и утвърди моите професионални познания по вибрационна спектроскопия, както и по приложението ѝ в изследването на средната ориентация на молекули и на съответните вибрационни моменти на преход в нематична фаза, е покойният професор Божидар Йорданов. Плодотворно ми е повлияла и съвместната работа с проф. Габор Керестури от УАН.

Доц. Рогожеров, бихте ли споделили ли с читателите ни какви са съвременните насоки в развитието на вибрационната спектроскопия? Къде този клон на физико-химията намира най-вече приложение?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Приложението на пикосекундните лазери в спектроскопията направи възможно създаването на нови импулсни ИЧ-спектрални техники – 2D ИЧ спектроскопия. Тази нова техника е физически аналог на 2D импулсната ЯМР спектроскопия, но, за разлика от нея, дава възможност да се изследват бързи химически трансформации, като тавтомерни равновесия в биологични молекули като ДНК, РНК и  белтъци, както и различни прегрупировки в органичната химия.

Вибрационната спектроскопия е бърз и надежден метод за идентификация на функционалните групи на органични и неорганични съединения, което е предимство при осъществяването на качествен и количествен анализ на продукти на химическата и фармацевтичната промишленост, на артефакти от археологията и изобразителното изкуство, на метаболити (Раманова спектроскопия) в медицината и в други области.

Кои са, според Вас, основните предизвикателства пред  вибрационната спектроскопия?

Ще спомена две основни предизвикателства. Първото е свързано със създаването в обозримо време на финансово достъпен спектрометър за 2D импулсна ИЧ-спектроскопия от съвременните фирми, произвеждащи спектрална техника. Второто има отношение към приложението на съвременни математични методи за надеждното квантифициране на спектралните пикове, което е свързано с намирането на точното им положение, височина и полуширина. Адекватното квантифициране на спектралните криви има директно приложение, както в сферата на рутинните анализи, така и в строго научните изследвания.

Имат ли по-младите изследователи интерес към научната област, в която работите?

За съжаление, все по-рядко срещам млади хора, мотивирани да работят в областта на спектроскопията. Този феномен най-вероятно се дължи на факта, че областта е интердисциплинарна, което предполага стабилни познания не само по химия, а също и по физика и математика. От друга страна, не се осъзнава значимата роля на спектроскопията в науката, поради което значителен брой млади учени имат изследователски и финансов интерес към по-приложните шлагерни научни области. Не е пренебрежим и приносът към тази ситуация на неадекватния финансов стимул в научните институции у нас.

С какъв тип изследвания се занимавате в момента?

В момента работя в две направления – научно-приложно и научно. Научно-приложните изследвания са свързани с идентифициране и охарактеризиране на органични продукти от химическата и фармацевтичната промишленост, както и от археологията и изкуството. Научните изследвания обхващат доразработване и финализиране на надеждна спектрална методика за определяне на средната ориентация на разтворени молекули с различна симетрия, на посоката на съответните вибрационни моменти на преход и на полазирацията на съответните спектрални ивици; методиката включва използването на квантовохимични изчисления за предсказване на споменатите спектрални характеристики. Този метод може да намери приложение в оптоелектрониката.

Сърдечно Ви благодаря за отделеното внимание!

Интервюто взе Невяна Маринова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!