Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Иванка Цачева и съм на 50 години. През 1991 г. завърших Биологическия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Биотехнологични процеси със специализация „Генно и клетъчно инженерство”. През 1993 г. след спечелен конкурс станах асистент по имунология в Катедрата по Биохимия на БФ. През 2003 г. защитих дисертация в областта на молекулярната биология за присъждане на научната и образователна степен „доктор”. От 2011 г. съм доцент по молекулярна биология (молекулярна имунология).

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Академичната си кариера започнах в Катедрата по Биохимия на Биологическия факултет към СУ. В тази катедра има няколко тематични научноизследователски групи, една от които е групата по молекулярна имунология. В тази група изработих дисертационния си труд, а понастоящем съм неин ръководител и в това си качество имам възможността да определям конкретната тематика, по която работим. Занимаваме се с изследвания, насочени към разкриването на молекулни механизми, които стоят в основата на възникване и развитие на една група заболявания, наричани автоимунни. Това са заболявания, които се отключват вследствие действието на комбинация от критични фактори и протичат с фази на обостряне и затихване. За съжаление са нелечими и в последните две десетилетия бележат ръст в световен мащаб. Прилаганата терапия при обостряне може само да контролира, но не и да излекува автоимунното състояние. Заболяването, което изучаваме, се нарича лупус еритематозус. При него, както и при останалите автоимунни заболявания, в серума се появяват антитела, наречени автоантитела, които в зависимост от специфичността си атакуват и увреждат различни органи. Ние сме се насочили към един конкретен вид автоантитела, чиято поява уврежда бъбреците и предизвиква лупусен нефрит. Тези автоантитела свързват една серумна молекула, която иначе има защитна функция, но когато е в комплекс с автоантитела, се натрупва в бъбреците и така предизвиква увреждането. Целта на работата ни е да идентифицираме промени в структурата на молекулата, когато е мишена за автоантителата. По този начин може да се стигне до обстоятелствата и причините за появата на тези автоантитела. За идентифицирането на структурни промени в молекулата сме подходили чрез създаването на изкуствени молекулни фрагменти, които освен за изследователски цели, могат до послужат за диагностика и насочена терапия при лупусен нефрит.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът ми към биологията е още от ученическите години. В гимназиалния курс по наше време имаше кръжоци (групи по интереси), в които се занимавахме извън часовете. Кръжокът по биология беше много интересен благодарение на усилията на учителката ни. Тя се свързваше с нейни университетски преподаватели и те ни показваха невероятно интересни неща. Едно такова занимание проведохме в биохимична лаборатория, където чрез цветни химични реакции установявахме аминокиселини в безцветни течности. Бях във възторг от това, че има начини да визуализираш невидимото. От този момент нямах колебания какво искам да уча и да работя по-нататък. След разговори и съвети от страна на учителката ни по биология избрах специалността „Биотехнологии”, която тогава беше съвсем нова и много перспективна. Досега не съм имала повод да съжалявам за избора си.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Да, имам. Темата на проекта е „Анализ на нови физиологично активни свързващи места на човешки C1q”. Човешкият C1q е серумната молекула, чиято структура изследваме за характерни промени, свързани със заболяването лупусен нефрит. Чрез изучаването на определени структурни промени в C1q би могло да се стигне до обясняване на някои от причините за отключване на заболяването. Освен това, чрез създаването на изкуствени молекулни фрагменти би могло да бъде създадено средство за ранна диагностика, а също така и да се създаде принципно различен тип терапия, която е ефективна при намереното „слабо място”. Комбинирането на ранна диагностика и насочена терапия биха дали по-надежден начин на лекарите да контролират заболяването, а защо не и да го забавят така, че да не влияе на продължителността на живот. Непосредствена полза от осъществяването на този проект би имало за хората, при които вече е налице заболяването. В по-широк смисъл полза би имало за хората изобщо, защото чрез фундаментални изследвания постепенно се разкриват механизми, които стоят в основата на човешката физиология в норма и така се намират начини за профилактика, която да предпазва хората от отключването на тежки отклонения от нормата. Подобни изследвания движат напредъка на медицината, която все повече ще става молекулна и персонална.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ни публикация е със заглавие „Autoantigenicity of human C1q is associated with increased hydrophobicity due to conformational transitions in the globular heads”. В нея има резултати, които показват, че изследваната молекула наистина търпи промени в структурата си и тези промени са съсредоточени в конкретни нейни области. Вследствие на тези промени молекулата става разпознаваема за антитела, които вече се намират в серума и имат поведение на автоантитела. Това е изследване, което направихме съвместно с колеги от Института по молекулярна биология на БАН и лекарски екип от Клиниката по нефрология на Университетска болница „Царица Йоанна”. Тези резултати ни дават основание да продължаваме да стесняваме „проблемните” области.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката има бъдеще там, където има налице няколко осигурени условия. На първо място подходящо образовани хора, склонни да се занимават с наука, на второ място – звена, подходящо оборудвани за научноизследователска работа, и на трето – постоянно финансиране в подходящ размер. Всяко едно от тези условия е необходимо, но само по себе си не е достатъчно. В България се подготвят отлично достатъчно млади хора. Основание за това твърдение ми дават моите дългогодишни наблюдения, свързани с реализацията на нашите студенти. Тази част от тях, които имат желание да се занимават с наука за съжаление търсят реализация извън България по две причини – лоши условия за работа и лошо заплащане на труда тук. Всички те са веднага оценени и използвани максимално като изследователи основно в Германия, Великобритания, Холандия, Белгия, САЩ. Това показва, че те са подготвени отлично със знания в съответната област.

По отношение на звената, подходящо оборудвани за научноизследователска работа и на финансирането в подходящ размер, нещата са трагични. С малки изключения научните звена са оборудвани с вече амортизирана, морално остаряла апаратура. Подновяването ѝ изисква сериозен финансов ресурс, какъвто СУ няма по ред причини, основната от които е държавната субсидия, която се определя от куп случайни величини. Държавната субсидия би трябвало да е съобразена с обективната, реална себестойност на дейностите, извършвани в СУ – обучение и научни изследвания. Вместо това субсидията се определя от броя на приетите студенти (базов норматив от 693 лв за студент), умножен по коефициент, отразяващ спецификата на научното направление. Само един пример ще дам – коефициентът за най-скъпо струващата природна наука биология е 2.4 при диапазон на коефициентите от 1 до 10. Субсидията се допълва със сума от порядъка на 500 000 лв. за научна дейност. Ето това е изходната позиция на работещите в СУ – хронично недофинансиране. Липсата на истинско институционално финансиране е основното препятствие за нормална работа в научните звена. Защото единствената алтернатива за намиране на финансиране в България е Фондът за научни изследвания към МОН. Този фонд не открива сесии всяка година, а когато го прави обикновено финансира около 30-тина проекта в природните науки. А това е крайно недостатъчно.

Как оценявате работата на екипа си?

В екипа ми влизат основно студенти – бакалаври и магистри. Аз съм единственият човек на щат. За съжаление поради лошото финансово състояние на СУ, което се превърна в хронично по причини както външни, така и вътрешни, щатните места се свиват, а допълнителен фактор за трудното намиранe на желаещи за академична кариера е смешно ниското заплащане на труд, който по същество е високо квалифициран. Все по-трудно се появяват и желаещи да продължат образованието си в следващата степен, която е докторската, пак по същите причини – докторантската стипендия от 450 лв. не е достатъчна дори сам човек да се издържа. Хубавото е, че имунологията е много интересна материя и едно от най-активно развиващите се биологични направления днес, което се радва на интерес от страна на немалка част от студентите. Затова в лабораторията винаги има студенти, които искат да участват в изследователската работа. Моето голямо удовлетворение е, че това са силно мотивирани студенти, които искат да научат още неща, които са извън задължителния обем на преподавания материал. Тази мотивираност поддържа тяхното постоянство и упоритост и те стават активни приносители в постигнатите резултати. Те са и най-голямата ми гордост.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, има, затова и както вече казах лабораторията по молекулярна имунология не остава без студенти, които са  в различен етап от обучението си. Основно това са магистри, които изработват дипломните си работи, но има и ентусиазирани бакалаври. Един такъв магистър продължи с имунологична докторантура и сега е асистент в Медицинския факултет на СУ. Други трима магистри продължават с докторантури в имунологични центрове в Германия. А има и такъв, който успешно защити докторантура в Института по имунология в Хановер и сега е постдокторант отново в Германия.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Няма какво да им бъде казано, с наука се занимават хора, които са решени за това. В България условията за такъв тип професионална реализация са меко казано примитивни, иска се устойчива настройка, за да оцелееш професионално без да занижаваш собствените си критерии за качество и без да загубиш самоуважението си. Двигателят работи отвътре, независимо какво се случва отвън.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението на властта. Категорично смятам, че състоянието на тази професия отразява безразличието на властта, което е меко казано недалновидност. Истинският двигател на една икономика е нейната технологична основа. Ако в една държава не се създават технологии, то те трябва да се купуват отвън. Ние образоваме тук хора, които отиват и създават технологии навън, защото тук няма условия за работа и адекватно възнаграждение за труда им. И след това плащаме скъпо и прескъпо, за да използваме тези технологии. В България политиците вкупом поддържат тезата, че сме бедна страна, за да развиваме фундаментална наука. Това е не само недалновидно, това е откровена глупост, защото няма само фундаментална, нито само приложна наука. Това са двете страни на научноизследователската работа, които са взаимосвързани. Всеки, стигнал до фундаментален факт, ще се стреми да му намери приложение. Няма как да заобиколим факта обаче, че за научна работа трябва финансиране. Но не финансиране, което уж е за наука, а в действителност да отива за строеж на сграда, какъвто е примерът с прословутия София Тех Парк, който погълна 80 млн. лв. На този фон как ви изглежда годишната субсидия на СУ за наука от порядъка на 500 000 лв.  Да не говорим за финансовия геноцид на БАН, наложен от човека Симеон Дянков от 2010 г. насам. Науката не е предприемачество, та да изтеглиш заем, с който да си осигуриш средства за работа. Науката е творчески процес, резултатите от който не се мерят в килограми и не се засича за колко време ще се получат. До значими, осезаеми резултати се стига след години отдаденост и без човек да държи сметка колко труд е вложил.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

В задълженията ми влиза и преподавателска работа, но смятам, че тя е неразделна част от професията ми. Изследователската работа е процесът, който поддържа необходимата квалификация, за да бъде човек добър преподавател. Извън това танцувам народни танци, които са друго творческо проявление на българите и са незаменим антистресов подход и източник на енергия.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!