100 лица зад българската наука Българска история Интервю История 

Интервю с доц. Иван Лазаров: Историческата памет е лепилото, което превръща фрагментарните общности в народ и нация

Доц. Иван Лазаров
Доц. Иван Лазаров

В години, когато историята не е сред науките, на които се отдава най-голяма почит, решихме да ви срещнем с доц. Иван Лазаров от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. В настоящия текст няма да откриете подробни обяснения за смисъла на историческата наука, но пък може да разберете повече за значението ѝ в настоящето и връзката ѝ с днешния живот. Отговорите, които получихме от доц. Лазаров, биха били вдъхновение за много от задълбочено четящите Българска наука и затова смятаме, че си заслужава да прочетете интервюто ни с именития учен докрай.

Иван Лазаров е дългогодишен преподавател в търновската алма-матер. На него българското образование дължи редица добре подготвени историци, поели по нелекия път на учителската професия или научната работа.

Помолихме нашия събеседник в интервюто сам да се представи, като доцентът надлежно изброи своите научни занимания, за да ни направи съпричастни към ежедневния труд, който полага в областта на историческата наука.

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Иван Лазаров и съм доцент в катедра „Стара и средновековна история” от Историческия факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Научните ми занимания са свързани най-вече с политическата и културната история на средновековна България, но се занимавам с политическа идеология, философия на историята, психоистория, историческа социология и т.н. В по-ранните ми години, заедно с покойния вече проф. дин Йордан Андреев, ръководехме студентското научно обединение „Клуб 1300” като акцентът на нашата научноизследователска работа беше върху издирването, проучването и публикуването на средновековни епиграфски паметници на територията на Република България.

 

Като всеки учен и доц. Лазаров е бил завладян от научната област с която се занимава. Той ни сподели как е тръгнал по пътя към днешната си кариера.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още в гимназиалните ми години в град Сливен имах щастието да попадна на великолепни учители по история – Иван Иванов и Кирил Сивов (за съжаление вече не са сред живите). Те спечелиха безкрайното ми уважение с начина, по който преподаваха историята – без догматизъм, без излишна идеологизация, без клишета. Насърчаваха мисленето ни и самостоятелната интерпретация на фактите.

Когато бях студент в ИФ на Великотърновския университет, взех участие в две научни събития, които окончателно предопределиха професионалния ми път. През 1975 г. в 5 аудитория се проведе национална дискусия относно гроба на цар Калоян в църквата „Св. Четиридесет мъченици”. Основният доклад беше изнесен от откривателя на гроба, археолога Въло Вълов. Водейки се от чисто археологически съображение, той защити тезата, че в гроб № 39 не е погребан цар Калоян, а някой друг болярин със същото име. Тогава се отприщи едно цунами от въпроси, отговори, тези, антитези, поднасяха се и се отхвърляха доказателства. И всичко това с много страст, на висок глас, но и колегиално и етично. До съгласие не се стигна, което, между другото, и до днес е непостижимо. Естествено, в тази дискусия ние студентите нямахме думата, бяхме твърде неуки, но слушахме и попивахме със зяпнали уста. Поне за мен беше така!

Две години по-късно, през 1977 г. се проведе научна сесия по случай 700-годишнината от въстанието на Ивайло. Бях безкрайно горд, че като член на „Клуб 1300” имах научно съобщение. А в своя доклад Й. Андреев лансира идеята си, че има всички основания това въстание да бъде определено като „селска война”.

След това вече пътят ми беше предначертан. И както казва Лао Дзъ, „и най-дългият път започва с една малка крачка”.

И ако всичко това е било в миналото и част от младостта на преподавателя от ВТУ, то се запитахме, как вижда той младите днес.

 

Какви предизвикателства срещате по отношение на работата с млади хора и при преподаването на история, наука, която не е сред предизвикващите най-силен интерес в наши дни?

Спадът на интереса към историята като наука и процес, не е български феномен, нито балкански или европейски. Това е всеобщо явление, предизвикано от дигиталната епоха, в която човечеството се гмурна без да знае дали ще му стигне въздухът да изплува. Младите хора в активна възраст откриват нови възможности, нови професии, предизвикателства, полета на изява и пр. Естествено, този процес се извършва за сметка на хуманитаристиката, по различни причини, като в тях включвам и финансовите. Все пак, надявам се, тази мода, това наркотично увлечение към модните професии, постепенно да отмине и ще има нов ренесанс на историческата наука.

Науката история е скъпо удоволствие и тя може и се поддържа от финансово стабилни университети. Това не само е престиж, но и перспектива, защото историческата памет е лепилото, което превръща фрагментарните общности в народ и нация, регионите в държава, хаосът в ред, културата в мерило на цивилизованост.

 

В следващата част на интервюто ни именитият учен сподели какво иска да предаде като опит знания и мъдрост за живота на младите хора, които се обучават при него.

 

Какво искате да предадете на Вашите студенти? Има ли нещо, което държите да се превърне в тяхно кредо като историци?

Искам да предам всичко, което знам, на моите студенти. Това, обаче, не означава, че  искам да ги направя мои копия. Боже опази! Аз не товаря с готови клиширани знания младите хора. Дълбоко съм убеден, че трябва само да им покажа пътя, да им помогна да задават правилните въпроси в своите исторически занимания, да ги накарам да се съмняват във всичко написано и прочетено и да проверяват и съпоставят фактите. Вярва се само в Бог, всичко останало се доказва! А когато моите студенти започнат да се съмняват и в правотата на моите съждения, това ще означава, че съм успял в професията си! И искам да бъдат убедени, че ние, историците, сме археолози на човешките заблуди. А да се бориш с клишета, лъжи, идеологеми, с открити фалшификации и агресивна некомпетентност е не само дълг, но и призвание за всеки професионален историк. Нашата наука не е идеологическа слугиня или политическа проститутка. Не бива да правим историята такава, каквато искат силните на деня, а такава каквато е била!

 

Възстановката на Калояновата коронация на Царевец ни подтикна да се поинтересуваме повече от изследванията на доцента по отношение на всекидневния живот, воден от средновековните българи.

Доц. Лазаров е прочут сред своите студенти със средновековните рецепти, които се опитва да възстанови. А и преподавателят от ВТУ не крие страстта си към възстановките на историческа тема и конференциите, посветени на бита в миналото.

 

Занимавате се и с любопитната страна на историята, като събиране на данни за всекидневния живот на средновековните българи, разкажете малко повече за тази ваша дейност?

Всекидневният живот на средновековните българи е извънредно интересна област за изследване. Десетилетия наред историческият материализъм налагаше модели, които изключваха този аспект на историческото познание. Хората се обединяваха под безлични и отвратителни термини като „народни маси”, „локомотив на историята”, „експлоатирани и експлоататори”, „върхушка и низини”. Пръв проф. Й. Андреев още през 80-те години на миналия век направи пробив в тази посока, а днес все повече млади учени откриват нови научни полета за изява.

Моите занимания в тази насока са доста скромни – посветил съм време и усилия на изучаване на храната на средновековните българи, техните вкусове, предпочитания, особености и пр. Подготвям книга, която надявам се през следващата година да види бял свят.

И тук дойде ред доц. Иван Лазаров да ни сподели за последните си научни дирения, които са прелюбопитни и биха отвели и неподготвените на тема история в дебрите на родното средновековно минало, пленявайки ги с красотата на българските средни векове.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Надявам се последната публикация все още да ми предстои! Все пак, ще ми се да изтъкна неща, които не са научни публикации, но са свързани с популяризацията на родната ни история сред младите българи.

На първо място, съвместно с писателя Емил Димитров, написахме сценарий на документален филм за кан Тервел, който ще бъде заснет през летните месеци.

Освен това, благодарение на ентусиазма, всеотдайността и патриотизма на продуцента и режисьора Лъчо Костов, заснехме една поредица от 30-минутни серии, с участието на много сериозни български медиевисти, изкуствоведи, археолози, посветени на историята и културата на Второто българско царство.

Не на последно място ще поставя краткия сценарий за възстановката на ритуалите и церемониите при коронацията на цар Калоян от кардинал Лъв на 8.11.1204 г. Тази възстановка беше прекрасна инициатива на община Велико Търново и аз съм само един от участниците. Предизвикателството беше, че досега такова нещо не беше правено. Не става дума за съчинителство и халтура, а за точно придържане към езика на историческите извори, църковните свидетелства и др.

 

В разговора ни с нашия събеседник стана ясно, че не само научните дирения, но и кариерата на българския историк не са обагрени само в мрачните краски на материалния недоимък. Напротив, добрите възможности дори могат да компенсират частично липсата на достатъчно финанси.

 

Как оценявате развитието на историческата наука у нас през последните 3 десетилетия и добри ли са възможностите за научна работа в България по отношение на младите хора в България?

Зависи какво разбирате под „добри възможности”. Ако се втренчим само в материалните стимули, възможностите са повече от отвратителни. Никой историк по света не е станал милионер в следствие от професионалните си занимания. В България обаче, професионалните историци от университетите в страната, Българската академия на науките, музеите, са поставени на ръба на екзистенц минимума.

От друга страна, академичната общност разкрива много възможности за младите хора, които са се насочили към научното поприще. Имаме чудесни контакти с водещи научни институции от целия свят, множество програми осигуряват грантове и специализации за всички докторанти и млади учени, които имат капацитет и подготовка.

 

Има ли много млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Не са много, но за радост все още има млади хора, които искат да се занимават с медиевистика и с история изобщо. Нивото и качествата на защитените дисертации през последните години показват това. И сега ще кажа нещо много важно за мен, което ме изпълва с радост и придава смисъл на всичките години, които съм прекарал в аудиториите и семинарните зали на университета. Една моя докторантка, Анелия Маркова, под мое ръководство подготви доклад и взе участие с него в световния конгрес по византология, проведен през миналата година в Белград. Трудът ѝ беше високо оценен и вече има предложение за отпечатването му от най-престижното мултинационално научно издателство. Какво повече ми трябва?!

И за финал на нашето интервю дойде ред на съветите, които доц. Лазаров отправи към онези, решили трайно да изберат пътя на историческото познание за свое поприще.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих казал само едно: Млади хора, ако искате да ставате милионери, не се занимавайте с науката история! Или следвайте примера на Хайнрих Шлиман – първо станете милионери, а после се посветете на ИСТОРИЯТА.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Историята не е като другите науки, които осигуряват квалифицирана работна ръка за бизнеса. Историята не произвежда компютърни програми, лазери, не извежда астронавти в орбита, не прави алуминиева дограма или болтове и гайки. Точно мерило за приноса на историята в съвременното развитие на човечеството няма! Но… представете си нещо апокалиптично… няма история, няма знание за миналото и културата ни… тогава какво става с нас? Кои сме ние? Какво ни свързва? Без историята се превръщаме в безлична маса, която може само да работи, да плюска, да се размножава и умира. Човешко стадо.

 

Какво бихте пожелали на всички, изкушени от Клио, които вече са постъпили в университета?

Историята е красива наука, несъмнено полезна, но трудна. Тя иска отдаденост, подготовка, широта на мисълта, задълбоченост. Учете история, защото не можете да бъдете добри българи, ако не познавате собствената си история!
Интервюто взе: Мая Джамбазова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close