100 лица зад българската наука Интервю История 

Интервю с доц. Добринка Парушева

Автор: Теодора Гецова

Представям ви Добринка Парушева, родена през 1960г., историк по образование, завършила история със специализация по история на Византия и балканските народи в СУ „Св. Климент Охридски” през 1983 г. След докторантурата си в Института по балканистика към БАН (днес Институт за балканистика с Център по тракология) продължава да работи там като изследовател. От 2010 година е и доцент по теория и история на културата в ПУ „Паисий Хилендарски”, където преподава предимно курсове по социална антропология. Преминаването от история към антропология се случва плавно и очаквано, тъй като интересите ѝ винаги са били в сферата на социалната история и историята на всекидневието, при това не ѝ липсва и интерес към теорията в социалните науки. Бонус е и фактът, че живее в Пловдив.

Доц. д-р Парушева е част от два екипа – работи на две места: Института за балканистика с център по тракология /ИБЦТ-БАН/ и в Пловдивския университет.

ИБЦТ-БАН е изследователски институт с фокус върху региона на Югоизточна Европа, като прилаганите изследователски призми са разнообразни – историческа, културологична, лингвистична, литературоведска, икономическа и т.н. Още при създаването си през 1964 г. е замислен като интердисциплинарно звено.

Закриване на заключителната конференция по проекта Политическа култура и културна политика в Централна и Югоизточна Европа, 1850-1950
Закриване на заключителната конференция по проекта Политическа култура и културна политика в Централна и Югоизточна Европа, 1850-1950, съвместен българо-британски проект, финансиран от БАН (Институт по балканистика) и British Academy (University of Newcastle), на който доц. Парушева е била ръководител от българска страна; текстовете на участниците в конференцията са публикувани в Etudes balkaniques 2008, 4 (Special Issue: Political Culture and Cultural Politics in Central and South East Europe, 1850-1950)

С колегите ѝ в секцията по модерна балканска история в ИБЦТ-БАН работят по разнообразни теми, макар и всички да са свързани с историята на Югоизточна Европа. С част от тях е работила и работи по едни и същи проекти и процесът е едновременно стимулиращ и продуктивен. Доц. Парушева споделя, че всеки от тях успява да предложи различен поглед, което несъмнено обогатява общата перспектива.

Другият ѝ екип, в Пловдивския университет, е с по-сходни интереси и това, както и общото в подхода на етнолози/антрополози, се отразява положително на съвместната им работа.

Доц. д-р Парушева представлява ПУ „Паисий Хилендарски”, който е с фокус върху обучението на студенти, както всички университети в България. По-голямата част от преподавателите имат толкова голямо аудиторно натоварване, че им остава твърде малко време за изследвания и подготовка на публикации.

Със студенти, подготвили фотографската изложба „Момково: за селото и хората и за хората на селото“ в рамките на проекта Локалното наследство - ресурс за местно развитие, финансиран от НФНИ към МОМН; изложбата се състоя в двора на къща „Мексиканска графика“ в Пловдив.
Със студенти, подготвили фотографската изложба „Момково: за селото и хората и за хората на селото“ в рамките на проекта Локалното наследство – ресурс за местно развитие, финансиран от НФНИ към МОМН; изложбата се състоя в двора на къща „Мексиканска графика“ в Пловдив.

Относно това как се е запалила да се занимава с наука, доц. д-р Парушева разказва: „Една от преподавателките ми в Историческия факултет на СУ, проф. Бистра Цветкова, ми постави задача по време на летен стаж, свързана с описание на архивни материали от Националния архив на Испания в Саламанка. Това се случи през лятото между трети и четвърти курс и беше първата ми среща не с нещо писано от историци, т.е. конструиран исторически разказ, с какъвто предимно ни запознаваха дотогава преподавателите ни. Кореспонденцията между съвременници на изследваните събития (15-16 век) провокира любопитството ми тогава и интересът ми към епистоларни източници, както и към дневници и мемоари продължава да бъде много силен. Признавам си, че не мога да кажа същото към архиви, произведени от институции, макар да ми се налага да ползвам и тях.”

Секция „Балканите 1878-1945“ (почти целият състав на секцията е на снимката) на ИБЦТ-БАН.
Секция „Балканите 1878-1945“ (почти целият състав на секцията е на снимката) на ИБЦТ-БАН.

Доц. д-р Парушева има доста голям натрупан опит в работата по проекти. За последните десет години (2007-2017), тя има доста богата биография – 30 публикации, 40 участия в конференции, над 10 участия в научни проекти и над 10 участия в научни съвети и научни експертни комисии. Голяма част от тях са международни. Тук е моментът да спомена, че доц. д-р Парушева владее 4 езика, освен български – английски, немски, руски и френски.

В момента е член на екипа на проект „Трансформиращото (се) село”. Тук ще разкажа малко повече за проекта, както и за последната публикация на доц. д-р Парушева:

Проект ТРАНСФОРМИРАЩО (СЕ) СЕЛО: Предмет на изследването са трансформациите на социалната тъкан на съвременното българско село. В резултат на изследването се очаква да бъдат: изведени модели и типологии на трансформациите, описани в аналитични текстове и схеми; идентифицирани визуализации на технологии на промяна и етнографски „снимки” на културни технологии, иновативни практики и социални взаимодействия, „преоткриване” на наследства; представени, чрез фото- и видеоматериали и кратки филми и текстове. В проекта е ангажиран интердисциплинарен екип, в който чрез различни подходи (антропология, социология, история, теология, философия) се настройват оптиките с цел да се видят различни аспекти, които в последствие да намерят място в една обща картина на случващото се в българското село. Ще бъдат избрани няколко характерни случая, които се пресичат чрез „визуална археология” (социалната „памет”, утаена в пространствата и материалните следи; визуален архив и интерпретация); визуална антропология (образите, продуцирани от местните и образите, конструирани от изследователите; плътно визуално описание и интерпретация); наративна етнография (гледната точка на местните се представя и чрез техните разкази и интерпретации); културни и религиозни практики, технологии и иновации – унаследени, привнесени и изобретени.

След раздаването на дипломите на първия випуск по Социална антропология в ПУ „Паисий Хилендарски“; тази специалност стартира през 2009 и продължава да съществува единствено в ПУ и до днес.
След раздаването на дипломите на първия випуск по Социална антропология в ПУ „Паисий Хилендарски“; тази специалност стартира през 2009 и продължава да съществува единствено в ПУ и до днес.

Публикация „From Chorlu to the Syrian Desert and back: Experience of a Young Armenian in 1914-1918”: последната ѝ публикация „From Chorlu to the Syrian Desert and back: Experience of a Young Armenian in 1914-1918”, излезе в Ethnologia Balkanica – списание, издавано в Мюнхен, в началото на 2017. Този текст представя начина, по който един млад арменец посреща сполетелите го несгоди по време на масовите депортации и съпровождащите ги жестокости през Първата световна война. Чрез анализ на спомените на Еремия Артин Кеворкян (дядо на съпруга ѝ) през призмата на теорията на практиката (practice theory) показва как един младеж от арменски произход не пресмята своите действия според експлицитни рационални и икономически критерии, а действа по-скоро като следва предимно имплицитната практическа логика. Това е една от по-антроположките ѝ публикации.

Заключителни думи на преподавателите по време на студентската конференция „Постмодерните предизвикателства”, юни 2014, Гюлечица.
Заключителни думи на преподавателите по време на студентската конференция „Постмодерните предизвикателства”, юни 2014, Гюлечица.

Доц. д-р Парушева смята, че науката в България има както настояще, така и бъдеще. Ето какво споделя по темата тя: “С повече държавно или бизнес финансиране в зависимост от научната област – за фундаменталните научни изследвания ми се струва нереалистично да се очаква бизнес финансиране, така че там ролята на държавата е определяща. В идеален вариант, като една утопия, виждам това бъдеще както в университетите, така и в институтите на БАН.”

“За да има същинска наука в университетите, е необходима промяна, която да позволи на учените там да отделят време за изследвания. Това може да стане чрез намаляване на преподавателската натовареност и регламентиране на процентно съотношение между преподаване и изследвания (например, в Швеция системата позволява 25% от времето на университетския преподавател да бъде посветено на преподаване и 75% – на изследвания, или обратно, или пък 50 на 50%). Друга възможност би било въвеждането на система на изследователи-професори (каквато има във Великобритания и в Германия, например). Начини могат да се намерят, когато има желание. Университетските преподаватели и сега го правят, но за сметка на увеличаване на натоварването си, което се отразява на качеството на изследванията. В институтите на БАН времето не е проблем – изследователите там са до голяма степен господари на времето си. Липсата на адекватно финансиране обаче в никакъв случай не спомага за създаване на качествени изследвания. А проектният принцип не работи еднакво добре в различните научни полета.”

Доц. Парушева с тъга отбелязва, че има млади хора, които желаят да се развиват в нейната научна област, но няма достатъчно сигурни във времето работни позиции, които да заемат след защитата на своите докторати. Като възможен изход от ситуацията, тя вижда официалното създаване на позиции за постдокторанти, с целево финансиране.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close