Направи дарение на училище!

Динко Атанасов е възпитаник на Софийски Университет “Св. Климент Охридски”, където завършва успешно бакалавър със специалност астрономия и магистратура по ядрена физика и елементарни частици.

През 2012 година се присъединява към екипа на експеримента ISOLTRAP, намиращ се в лабораторията ISOLDE, която от своя страна е разположена на територията на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). С данни от експеримент, проведен на ISOLTRAP, Динко Атанасов защитава успешно своята докторантура в Университета „Рупрехт-Карлс“, Хайделберг (Германия) през 2016 година.

В момента заедно с екипа от учени, работещи по експеримента, изследва масите на неутронно богати, късоживущи радиоактивни изотопи. Интересите му в тези изследвания са основно водени от ядрената астрофизика, изследваща процесите, при които са получени по-тежките елементи от желязо в природата и протичащи в едни от най-величествените събития в астрономията – избухването на свръхнови звезди.

Как накратко бихте обяснили естеството на вашата работа на хора, които не са в научните среди?

През последните 5 години участвам в екип от учени, провеждащи експерименти за прецизна масспектрометрия на късоживущи радиоактивни изотопи. Експерименталната установка ИЗОЛТРАП (ISOLTRAP), с която работя, намираща се в лабораторията за радиоактивни изследвания ИЗОЛДЕ/ЦЕРН, провежда такъв тип изследвания вече 30 години. Основната цел на лабораторията е изследването на ядрените свойства на радиоактивни изотопи, които не могат да бъдат намерени в природата поради краткото им време на живот. Бях привлечен от този тип изследвания заради ролята, която ядрените свойства играят в процеса на производството на тежки елементи при избухвания на свръхнови звезди.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кога и защо избрахте да се развивате в сферата на науката?

Още в 10^-ти клас започнах с извънкласни занимания по астрономия. Мисля, че това беше и моментът, в който се запалих по физика. Разбира се, астрономичните явления и обекти, които наблюдавах по това време, бяха и основната причината, която ме накара да се насоча към изучаването на физика в университета.

Какво от постигнато до момента в професионален план Ви носи най-голямо удовлетворение?

Разработването и прилагането на метода за анализ на данните от експеримент, изследващ неутронно богат кадмий. В момента този метод за анализа започва да се налага при новите ни измервания.

Много и различни по трудност препятствията ни следват в професионалния живот без значение от сферата. Какви са препятствията, с които се борите Вие всеки ден?

Препятствията, които срещам всеки ден са от най-различен характер. Пътят за провеждането на даден експеримент е дълъг и преминава грубо казано през няколко фази. Първо, започваме с теоретичното описание на измерванията, където срещаме проблеми със самата обосновката на експеримента. След това, преминаваме към самия експеримент (в някои случаи дори самото му изграждане). В тази фаза, най-често срещаните проблеми са неработещи високоволтови захранвания, прекъснати кабели и други подобни. В последния етап, или така нареченият анализ на данни, се сблъсквам с изработването на ефективни компютърни кодове, чрез които да получим резултатите от направените измервания.

Имало ли е момент, в който искате да се откажете или да промените посоката си на развитие? Какво Ви връща обратно в света на науката?

Всеки има такива моменти в професионалната си кариера. Вярвам, че щях да бъда все пак свързан с научните среди по един или друг начин.

Какво незаменимо и несравнимо с другите сфери на професионална реализация Ви дава научната работа?

Разнообразието от физични проблеми, с които се сблъсквам всеки ден. Най-вече удовлетворението да знаеш, какво и как изгражда нас и Вселената на микроскопично ниво.

Разказват ли си учените вицове за своята сфера? Разкажете, ако знаете!

Разбира се, за съжаление аз съм от тези хора, които никога не помнят вицове, докато не им ги разкажат.

Можете ли да развенчаете някой мит, в който хората извън научните среди вярват?

Има прекалено много митове около физиката и физиците в частност, но предпочитам да оставя тази работа на интернет пространството.

Участвате ли в допълнителни дейности и инициативи, с които да популяризирате науката сред по-широка публика? Споделете повече.

Опитвам се да участвам, доколкото ми позволява натовареният график. В момента можете да ме намерите като един от гидовете в ЦЕРН, който да ви въведе във вселената на ускорители на заредени частици до високи енергии.

С какво смятате, че щяхте да се занимавате, ако бяхте поели в друга професионална посока? А може би сбъднахте детската си мечта?

Не съм отделял много време да мисля за това какво е можело да стане от мен в друга професионална насока. Вярвам, че по един или друг начин щях да съм свързан с някой от клоновете на физиката. Все пак вярвам, че до момента съм постигнал детските си мечти.

Мислите ли, че съвместната работа на бизнеса и науката е на нужното ниво? Какво най-значимо би произлязло от такова сътрудничество?

Към момента не съм имал много допирни точки с бизнеса. От това което съм чел като история и лично съм видял в големи институти, като ЦЕРН, оставам с впечатлението, че бизнесът работи много добре с академичните среди.

Артистите търсят вдъхновение в своите музи. Какво може да вдъхнови един учен, за да постигне високи резултати?

Според мен е неочакваният резултат от даден експеримент. Това е единственото, което би вдъхновило учените за още повече изследвания и постигането на високи резултати.

Какви други интереси имате и как обикновено преминава свободното Ви време?

Уплътнявам свободното си време с разходки из планината и с каране на колело. Също така обичам да гледам филми и сериали.

Какво бихте казали на младите хора, което да послужи като мотиватор да се занимават по-сериозно с наука?

Бих им казал да следват мечтите си. Това е основната причина според мен за един човек да успее, не само в научните среди.

Интервюто взе Теодора Николова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!