Интервю с Димитър Желев от Географ БГ

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Димитър Желев и съм географ. Доктор съм по физическа география и ландшафтна екология. Роден съм в Стара Загора през 1986г. – там завърших и средното си образование. Научните ми интереси са в областта на въздействието на човека (антропогенизацията) върху природата, физическата география на България и света, геохимията на ландшафтите и др.

Членувам в Българското географско дружество и Съюза на учените в България. Победител съм в конкурса за Комуникация в науката в България FameLab All Stars през 2015 г. Съосновател съм на образователния проект Географ БГ. Сред организаторите съм на Българския географски фестивал. Част съм от авторски колектив на учебници за основното и средното образование.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Висшето си образование завърших в Софийския университет „Св. Климент Охридски” – бакалавърска степен през 2009г. и магистърска през 2011г. През 2016г. успешно защитих дисертационния си труд „Съвременни ландшафти и антропогенизация в басейна на р. Сазлийка”. От септември 2014 г. съм асистент в Геолого-географския факултет, катедрата по Ландшафтознание и опазване на природната среда – едно от най-старите и авторитетни научни географски звена.

В Геолого-географския факултет на Софийския университет има 4 бакалавърски специалности – Геология, География, Туризъм и Регионално развитие. Магистърските програми са с широк приложен спектър и подготвят кадри в редица направления на стопанския живот на страната. Преподавателската ми дейност е основно в бакалавърската степен на обучение в специалност География. Чета лекции по Природна география на континентите и водя семинарните занятия по Природна география на България.

Освен с преподавателска дейност, всеки университетски преподавател развива и научна дейност в направлението, където се е специализирал. Научните изследвания в нашия факултет са разнопосочни – от българската мисия на Антарктида, през проучването на полезни изкопаеми в България и промените на климата, до опазването на ландшафтите и околната среда. Развиват се изследвания в областта на геотехнологиите – дистанционни изследвания, ГИС и др. Важно място заемат изследвания в областта на демографските процеси и регионалните аспекти на социално-икономическите промени в България и по света.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът ми към географията е от ранно детство. Най-вече под влиянието на брат ми и баща ми, с които си играехме на „държави”, „столици” или „градове в България”. Постепенно се оказа, че съм ги научил всичките. През ученическите години с интерес продължих да научавам много интересни географски факти и закономерности. През 2003г., когато бях в 10. клас, в България за пръв път се проведе Национално състезание по география. Знанията ми се оказаха достатъчни и го спечелих и участвах на световно първенство по география в град Тампа, Флорида, САЩ. Година по-късно бях на друго световно ученическо състезание в град Гдиня, Полша. В 12. клас вече нямах колебания, че ще следвам География в Софийския университет.

Още в първи курс осъзнах, че „училищната” география няма нищо общо с фундаменталната наука, с която се срещнах в университета. Това, което се учи в училище, е един доста „разказвателен” подход към географските процеси и закономерности. Постепенно, с напредването на висшето ми образование, разбрах, че физическата (природната) география ми е изключително интересна и започнах да задълбочавам своя интерес в нея. В магистратурата „Физическа география и ландшафтна екология” успях да се запозная с голямата наука – тематични анализи, теоретични постановки, приложни аспекти, интердисциплинарни връзки. След защитата на магистърската ми теза нямах колебания, че желая да продължа на ниво докторантура.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Лично аз не съм в научен колектив, който е участвал в последната сесия на Фонд научни изследвания. Ежегодно, с мои колеги от катедрата и магистри от нашата специалност, участваме с проект в университетския фонд за научни изследвания. Средствата не са грандиозни, но са напълно достатъчни, за да организираме експедиции из места в България, които представляват научен интерес. Така, наред с извършването на изследователска дейност, се осъществява и практическо обучение на магистрантите.

Този тип проекти са важни, от една страна, защото помагат за подготовката на младите изследователи, и от друга, защото спомагат за изследването на природата в България по отношение на въздействието на човека върху почвите, растенията, животните и т.н. Резултатите от подобен тип изследвания имат значение за изясняването на цялостната картина на природната среда и открояването на проблематични аспекти от гледна точка на човешката дейност. Научните данни са важни както за правителствени институции, така и за неправителствени организации и планираните от тях политики и дейности.

През 2016г. станах член на голям екип от учени, които изследват екосистемните услуги в урбанизираните територии на България. Проектът е до 2017г. и обединява усилията на учени от БАН, СУ и представители на частния бизнес и държавната администрация. Проектът е част от една голяма вълна в науката и институции на ЕС, целяща да популяризира ролята на екосистемите за качеството на живот.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикувана научна статия е „Биогеохимично изследване на ландшафтите в планината Огражден” в съавторство с проф. д-р Румен Пенин. Тя е поместена в сборник с научни доклади от Националната научна конференция на Българското географско дружество, която се проведе през есента на 2016г. В статията се разглеждат географските закономерности на локално ниво в миграцията на седем химични елемента (Cu, Zn, Pb, Mn, Ni, Co и Cr) в растителния компонент на ландшафтите от почвите и основната скала. Изследването и установяването на закономерности на концентрация или разсейване на даден химичен елемент в определен вид растение може да бъде индикатор за установяването на замърсяване в почвите или естествена геохимична аномалия (находище на полезни изкопаеми, например).

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в целия свят има бъдеще. А България е част от света! Науката в нашата страна ще се развива все повече и повече – дали чрез ползването предимно на достижения на чуждестранни учени, или чрез самостоятелно разработване на методи и технологии. Българската наука е в нов етап на развитието си заради застъпването на проектните дейности – представяш идеен проект и ако той е оценен за благонадежден и адекватен, получаваш финансиране. Дали този нов етап е добра или лоша тенденция, е рано да се прецени. Със сигурност има една положителна страна, защото стимулира проактивност от страна на научната общност, която в продължение на десетилетия се е развивала в условията на планови бюджети и непазарни принципи.

Бъдещето на българската наука със сигурност би било по-светло, ако цялостно средствата, които се заделят за научни изследвания, се увеличат. Необходима е и генерална промяна в отношението на обществото към науката и учените. Тук умело трябва положат сили и самите учени, за да направят дейността си популярна сред хората, интересна за медиите и привлекателна за бизнеса.

Как оценявате работата на екипа си?

В нашата катедра има девет души – един професор, пет доценти, един главен асистент и двама асистенти. Всеки един от тях е специалист и професионалист. Тъй като всеки има различни научни интереси и полета за научна изява, е трудно да бъдат съчетани усилията на всички в общи научни идеи. По отношение на работата за развитие на самата катедра, екипът ни работи добре, а за реализирането на научни проекти и цели обикновено се групираме по 2-3 души с общи идеи и интереси.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

През последните години се наблюдава отлив от желаещите да следват в специалности от направлението Науки за Земята. Това се дължи най-вече на демографския фактор. Въпреки това има студенти, които изявяват видимо желание да задълбочат познанията си и да се занимават с наука. Ето защо работата като преподавател и учен в Софийския университет е изключително голяма отговорност пред младите хора, на които предстои избора да се занимават или не с наука.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Крилата е фразата, че „науката е единственото нещо, за което ти плащат, за да задоволяваш любопитството си”. Има доза истина. Хубавото на научната работа е, че ти отправя предизвикателство да си в час с времето, не само в България, но и по света. Научната работа е възможност за работа по интересни проекти, запознанство със специалисти, пътуване и участие по конференции, но най-вече науката е възможността да дадеш своя принос в развитието на човечеството; възможност да живееш с мисия и да знаеш, че твоят труд може допринесе за по-добро бъдеше на поколенията след теб. Науката дава възможност със своите открития да бъдеш патриот с неоспорими приноси за страната си и да си космополитен гражданин на света, който може да направи откритие, което да промени живота по земното кълбо.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Науката трябва да бъде привлекателна за хората – за тези, които работят в нея; за тези, които се чудят дали да работят в нея; за тези, които се чудят дали да инвестират в нея. Ето защо изключителна е ролята на всяка една форма на популяризация на науката – чрез фестивали, събития, партита, онлайн ресурси, личен пример. Това е единият аспект, а другият е доста тривиален. Липсата на адекватна държавна политика по отношение на заплащането на научните работници и инвестирането в изследователската база е равносилно на национално предателство. Нация, която не инвестира в науката, се обрича на нискотехнологично и лишено от иновации бъдеще. За България още не е късно.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да пътувам из България и по света, да снимам, да чета и да пиша. Бил съм в 40 държави на четири континента и се надявам да успея да посетя останалите в оставащите години от живота ми. Спортът е важна част от ежедневието ми. „Здрав дух в здраво тяло” е универсална човешка истина. Щастлив съм, че имам страхотни приятели, с които прекараното време винаги е удоволствие.