Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Доц. Диана Златанова – зоолог, занимаващ се с гръбначни животни, основно бозайници.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски, катедра Зоология и антропология“.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

От ранна детска възраст, както се осъзнах като живо същество (може би на 3-4-годишна възраст) обичам животните и винаги съм знаела, че това е моето призвание и че с това ще се занимавам цял живот. От тази възраст ме изпълва безкрайно и незатихващо любопитство за това как живеят и оцеляват тези животни, какви са взаимоотношенията им с околната среда и с другите видове. Най-живите ми спомени в детството са свързани с въпросите, които си задавах – например: „За къде са се забързали мравките и защо толкова бързат?“, „Кое кара жабите да скачат, дали нямат някакви пружини в тях, които ги карат да подскачат?“ Дори помня, че на 4-годишна възраст исках да разрежа една жаба, за да намеря механизма, който я кара да скача. Но най-голям тласък в развитието на научния ми интерес към животните създадоха книгите на английския естествоизпитател Джералд Даръл с неговите безкрайни и изключително забавни описания на различни видове. Тези видове до голяма степен се превърнаха в основата на първия ми научен интерес към зоологията и в частност към териологията – науката за бозайниците.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Кандидатствахме, но малко не ни стигна да ни одобрят – конкуренцията беше голяма. Проектът се казваше „Генетична структура на популацията на дивата котка (Felis silvestris Schr.) в България – филогенетично и консервационно значение“. Основната полза за науката е, че почти нищо не се знае за родствените връзки на дивата котка у нас с другите популации, както и как може да се използва генетичният анализ за определяне на числеността и плътността на вида в природата. Особено последното, като имаме предвид, че хищните бозайници като дивата котка имат скрит начин на живот, а този вид остава много малко следи от присъствието си и така е много труден за изучаване. Това е и вид от Европейска значимост, за който се изисква докладване на Европейската комисия на всеки 5 години, а всъщност почти не се проучва у нас. Този проект беше разработен с интердисциплинарна насоченост – едновременно от зоолози и генетици, с включване и на трима докторанти, които да трупат опит със сериозни проекти и солидна научна работа зад тях.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ни приета статия, съвместно с докторантка от нашата катедра (Елица Попова, на която аз съм консултант) се казва „Diversity and temporal relationships between mammals at feeding stations in Western Rhodope Mountains, Bulgaria“ (Разнообразие и междувидови взаимоотношения във времеви аспект между бозайници на места за подхранване в Западните Родопи, България). Тази статия анализира данни от един сравнително нов (от няколко години) полеви метод у нас, наречен метод на фотокапаните. Фотокапаните представляват обективни регистриращи устройства подобни на фотоапарати, които имат сензор за движение и топлинен сензор и се включват да снимат или записват видео при движение на топъл движещ се обект. В повечето случаи това са животни, но има и регистрации на хора – туристи, горски служители, дори и при различни проучвания имаме заснети бракониери (хора, които са излезли за незаконен лов или дърводобив) или иманяри. В това проучване, ние се опитахме да си отговорим на няколко въпроса: Какви и колко животни посещават места за подхранване, на които се поставя царевица? Как тяхната поява се застъпва по отношение на часа на поява? Има ли видове, които проявяват търпимост едни към други и могат да се хранят едновременно на тези места, дори и да са хищници, като мечките (които обаче са и всеядни) и тяхна потенциална плячка, като дивата свиня? И много други въпроси…

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Да, има. Всеки ден срещам ентусиазирани студенти, любопитни и жадни за знания. Науката в България е жива, но поради социалните промени много от създадените в миналото школи, вече не съществуват. Това, което липсва у нас в момента е работата в екип в една силна школа. Това е бъдещето за нас.

Едно от най-важните предизвикателства, което  съм приела за себе си, е създаването на такава школа по териология в нашата катедра. Това се реализира в момента, чрез:

• събирането на такива млади амбициозни хора и предаването на знанията, събрани с годините;
• провокирането на тези млади хора да търсят своята ниша, следвайки интересите си към дадена систематична група;
• подтикването на тези млади хора да си помагат с другите като тях в решаване на проблемите и да се научат да работят в екип;
• ученето едни от други – да не търсят непременно себеизява, а да се борят за научни резултати, от които цялата група (не един човек) ще бъде горда и щастлива.

Как оценявате работата на екипа си?

В момента работя с 4-ма докторанти и допълнително консултирам още двама. Невероятно интелигентни, работливи и целенасочени млади хора, които ми вдъхват увереност за светлото бъдеще на науката в нашата сфера на зоологията. Горда съм с тях! Същевременно колегите в катедрата около мен също работят много с млади хора и това потвърждава моето собствено наблюдение.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, определено. Не са много, но са качествени, а това е важното. През последните 5 години има голям интерес към зоологията и за момент имахме повече от 15 докторанта в катедрата, като 11 от тях работят с гръбначни животни – бозайници или влечуги. Всички работят по важни и интересни теми, които не са разработени у нас, като някои дори работят по теми неразработени в европейски или световен мащаб.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Не се колебайте! Науката е прозорец, през който ако погледнете под правилен ъгъл, можете да видите целия свят в неговата пъстрота, многообразие и взаимоотношения. Наистина, това не е място, където ще станете богати на пари – никъде в света учените не са богати на пари. Но ще бъдете богати на знания и ако подходите правилно, можете да създадете знания и умения, които да променят виждането на тези, които не се занимават с наука. И в края на вашия жизнен път ще знаете, че не сте си загубили времето в празни дела, че вашият живот е бил значим и може би – е променил живота на някое същество около вас за по-добро.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Много често към учените в България се пристъпва с насмешка – като към изкуфели хора или неудачници. Хората, които си позволяват такова отношение към учените забравят, че всичко около тях от мобилния телефон и телевизията, до начини на опазването на въздуха, който дишаме или водата, която пием, се дължи на учените. Че науката е тази, която движи прогреса и благоденствието на човека като вид. В западните страни учените обикновено са на почит и се радват на добро финансиране на техните проекти, при нас – често те биват поставени наред с чистачките и обслужващия персонал, като не се обръща внимание на постиженията и важните открития, които са направени.

Уважението към учените в България трябва да бъде възстановено и трябва да им се осигури по-нормално финансиране. Цяло чудо е, че с толкова малко финансиране у нас, в сравнение например със средствата, които се дават за политически кампании, е постигнато толкова много в българската наука.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Преди работата ми в Биологическия факултет на СУ Св. Климент Охридски, около 19 години работих в Зоологическа градина – София – като гледач на животни, като отговорник сектор Хищници; отговорник колекция на зоопарка и като завеждащ Екологичен-научно образователен център. Така се изпълни едно от детските ми желания да работя в зоопарк. И до днес зоопаркът ми е слабост.

Свободното си време (което е много малко, главно по отпуски) прекарвам в четене на книги (основно научна фантастика) или посещение на екзотични места за наблюдения на животни – за плуване с шнорхел и гмуркане с акваланг в Червено море или пък в Средиземно море за наблюдение и заснемане на риби, посещение на острови в Северно море за наблюдения на птици и тюлени. Последното ми пътуване само преди две седмици, беше за посещение на най-стария национален парк в Африка – парка Крюгер в Южна Африка, за наблюдение на всякакви животни – бозайници, птици, влечуги. Това е най-чудесната почивка в света, а човек се връща зареден с енергия от невероятното разнообразие от видове, които нашата планета Земя притежава. Препоръчвам на всеки такова изживяване.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!