100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с д-р Кирил Василев: Най-важна е личната мотивация на всеки изследовател

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се д-р Кирил Василев. Занимавам се с наука от 13 години. Тясната ми професионална специализация е свързана с проучване на флората, растителността и природните местообитания в България и региона на Балканския полуостров.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента съм главен асистент д-р в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН (http://www.iber.bas.bg/?q=bg). Институтът се занимава с проучване на флористичното и зоологично разнообразие в страната, екосистемите и техните характеристики. Реално институтът е наследник на три бивши звена на БАН – Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Започнах да се занимавам с наука съвсем случайно. Не съм имал „запалване или летящ старт“ по време на следването ми в Университета (СУ) или да съм бил подтикнат от някой преподавател за това. След завършването ми на университета съм работил в частния сектор за 2 години като офис-администратор. След прекратяването на взаимоотношенията ми с бившия ми работодател съвсем случайно научих, че се търси биолог-специалист в бившия Институт по ботаника. Реших да се явя на интервю без конкретни планове за кариерно развитие в тази научна област. През следващите няколко години, навлизайки в работата разбрах, че това е моето призвание.

На терен.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

В една от последните публикации (Classification of European beech forests: a Gordian Knot?), която излезе в началото на 2017 г. в списанието Applied Vegetation Science беше проучено синтаксомичното разнообразие на буковите гори в Европа. Тази статия е с водещ автор Волвганг Вюлнер (Австрия) и е базирана на анализа на данни от цяла Европа. В резултат на това е предложена нова концепция за класификация на буковите гори, базирана на екологични критерии и групи от диагностични видове. Това изследване е едно от малкото пионерни изследвания на определен тип растителност в границите на неговия ареал с толкова голям масив от данни.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? 

Според мен има много добро бъдеше науката в България. Най-важна е личната мотивация на всеки изследовател, поставянето на трудно достижими цели, участието в международни изследователски колективи, силната самокритичност и отвореността към новите неща и младите хора. През последните години една много добра инициатива, която се осъществява е прилагането на програмата „Студентски практики“, която дава възможност за реален стаж на заинтересовани млади хора в научните институции.

Как оценявате работата на екипа си?

Работя в един чудесен колектив, с високо квалифицирани и добре образовани изследователи. Едно от важните неща  е възможността да работиш в освободена и творческа среда, в която личните ти професионални успехи зависят само от личната ти мотивация и отдаденост.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Имам щастието да работя с млади хора, желаещи да работят в областта на фитоценологията. Разбира се, времето ще покаже кои от тях и до каква степен сериозно ще продължат да се занимават с това.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Не бих искал да давам съвет за различните научни области в България, но смятам че във всяка от тях, ако човек търси възможности за финансиране и реализация, може да ги намери.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Мястото на науката трябва да бъде част от образователния процес на България, а не да бъде отделена от него. Големият потенциал от специалисти с които БАН разполага, все още не мога да кажа, че е на 100% част от образованието на младите хора. И тази пропаст между висшето образование и БАН все още съществува. Ограниченият научен потенциал в страната, съсредоточен в Университетите и БАН, предполага много по-тясно взаимодействие между тях. Така или иначе науката не е само и единствено свързана с кариерното израстване на един или друг изследовател, а преди всичко с предаването на знанията, опит и умения между поколенията.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Работил съм като офис-администратор. Имам щастието да имам съвпадения между хоби и работа. Свободното си време го прекарвам с приятели, пътувания сред природата и спорт.

 

Интервюто взе Ева Филипова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close