Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Божидар Иванов и съм доцент в Институт по аграрна икономика, съкратено ИАИ. В Института съм от средата на 2005 година и работя там вече 12 години. Завършил съм висше образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Аграрна икономика” и след това съм завършил докторантура в Университета „Кюшу” – Япония, отново катедра „Аграрна икономика” и по-специално в лаборатория „Управление на земеделски стопанства и развитие на селските райони. Имал съм щастието да специализирам на различни места, в различни Университети, да научвам много нови и различни неща, което още повече е запалвало желанието да се занимавам с научни изследвания. През цялото време съм се занимавал с икономика на земеделието, което ме е карало както да трупам и придобивам знание по самите икономически теории, така и да градя знания и компетентности в областта на земеделието, което е изключително интересно.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Както споменах, от 2005 година съм, първоначално научен сътрудник, след което през 2011 година успях да се хабилитирам по стария закон за научните степени и звания, където университетските и изследователските научни наименования се различаваха и бях Старши Н.с ІІ ст., а от няколко години се направи унификация и вече съм доцент. ИАИ е научен институт в рамките на Селскостопанска академия (ССА), който се занимава с научни изследвания, изключително в областта на селското стопанство и селските райони. Това е единственият у нас публичен институт, който датира като дейност от 1937 година, макар първоначално да не се е именувал така и е основан от проф. Янаки Моллов. Проф. Янаки Моллов е един от най-видните след Освобождението на България аграрикономисти и политици. Бил е Министър на земеделието, на образованието, на народното стопанство в различни правителства. Декан на Агрономическия факултет и народен представител в няколко Народни събрания. Умира през 1948 година на 66 години. ИАИ основно се занимава с научни изследвания в областите, които споменах, като едновременно с това обучава и докторанти в специалности, които покриват предмета на дейност. За разлика от университетите, където има катедри или специалности свързани с аграрната икономика и където главно се извършва обучение, ние основно правим приложни научни изследвания, които обслужват както земеделската общност, така и публичните власти, държавата, неправителствения сектор и обществото като цяло по много и разнообразни въпроси, свързани със земеделието, храните, хранителната индустрия, потреблението на храни и развитие на селските райони.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Когато постъпих в Университета и започнах висшето си образование, започнах да се замислям по този въпрос, да се занимавам с такава работа. Кое ме накара да го направя, това е именно естеството на работа и възможността да постигаш резултатите, които научната работа дава. Нашата работа е свързана с много четене и много мисъл, творчество и размишления. Икономиката е социална наука, докато земеделието е дейност, която най-общо се разбира, като практика, предназначена да произвежда храна за човека. Там се е развил собствен клон на знанието, свързан с агрономия, животновъдство, градинарство и т.н. Ако земеделието е неотделимо от съществуването на човека, защото човек, такъв, какъвто го познаваме, полага грижи за да произвежда храната си, а икономиката е наука, която се занимава с начините, по които става това и с размяната. Сферата на знание на двете съставни части на това, с което се занимавам, е огромна и това ме прави щастлив, че го работя.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Да, имам такъв проект. Той е от края на 2016 година и е на тема „Сравнително изследване на екологичните условия, съхранението на културните ресурси и устойчивото развитие на туризма в селските райони на Китай и България”. Проектът си е поставил за цел да направи анализ на състоянието и на ресурсите, свързани с осъществяването на туризъм в селските райони на България и Китай и да направи оценка на връзката между екологичните и културни дадености и развитието на селския туризъм и приноса на туризма, като фактор за устойчивото развитие на селските райони. Допълнителен резултат от проекта, който придава и практическа насоченост, е да се изготви план за действия за привличане и популяризиране на селския туризъм в България сред китайските туристи. С прилагането на този проект ще се постигне осъществяване на сътрудничество между две от водещите в своите страни научни институции в областта на земеделието и селските райони. Един от най-важните ефекти, който би се постигнал от провеждането на това изследване, е свързването на развитието на културните и екологични забележителности с туризма и оттам в изследване на способността на туризма да генерира социални и икономически ползи в тези райони.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Моят стил на работа е да поемам повече неща наведнъж и затова често в един и същ момент работя по минимум две и повече неща. В момента пиша 2-3 статии едновременно, като всяка една от тях е на различен етап и понякога не са много свързани помежду си. Основната част от последните ми изследвания е насочена в областта на земеделските пазари, цените, търсене, предлагане, където са една част от публикациите ми, а другата е именно с устойчивото развитие в земеделието и селските райони. Най-важното за всеки научен работник и изследовател е именно методическото знание и капацитет, което му помага да прави изследвания, да постига резултати и да дава отговор на въпросите. Ето защо в работата си напоследък се опитвам именно да заимствам най-новото в достигнатото знание в областите, по които работя и да се опитвам да надграждам.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Много труден въпрос, на който обаче не може да се даде окуражителен отговор. За съжаление в България има много дефицит на истинско разбиране за ролята и ползата от науката и за онова, което тя изисква, за да се прави. Говори се за фундаментална и приложна наука, за изграждане на мост между образованието и науката, за свързване на теорията с практиката, за обвързване на научните резултати с обществените нужди и потребности и т.н. За мен целта в науката е да дава знания и да прави открития, които да носят ползи за човека и обществото. Цивилизациите са стигнали дотук именно благодарение на тяхното непрестанно научно развитие и новооткрития в различните области на живота. Научните открития ползват всички и затова като такива се схващат като публични блага. Научни открития, обаче, могат да се правят в частни компании и то много успешно и тогава придобиват частен характер и ползват онези, които могат да ги закупят и платят за тях. Ако едно общество иска да се развива хармонично и да допринася за благосъстоянието на всички, тогава трябва да има разбиране за това от обществото. Без наука, всяка страна ще има неустойчиво и несигурно настояще и бъдеще.

Как оценявате работата на екипа си?

В рамките на ИАИ аз ръководя един малък екип от хора, обединени в Център за икономически изследвания в селското стопанство – САРА. Екипът е млад, амбициозен, запленен в диренето на нови знания и експериментирането на нови методи, като се развива много добре. САРА е създаден в началото на 2013 година и вече има своето място в аналитичната област на българското земеделие. Основното което правим, е анализ на стоковите пазари, изследване на ефектите от политиката в земеделието, разработване на сценарии за развитие на ключови сектори, което е предназначено да помогне на нашите производители, на вземащите решения и на обществото като цяло. Вече ставаме търсени, цитирани, допитват се до нас, ходим в чужбина и показваме това, което правим и можем, което допринася за повишаване реномето и впечатлението от българската аграрна наука.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Много е трудно да привличаме не просто млади хора, а млади, способни, талантливи и дейни. Както споменах няма добри и благоприятни предпоставки за научно развитие в страната и това поприще не е на почит и популярно сред младите хора, които притежават даденост да се занимават с него. Изисква се комбинация от много качества, за да се справяш с работата, която ние вършим и това за един млад човек, тръгващ от начало, е много трудно. Аз напълно го зная и затова се опитвам да помагам и да работя изключително с млади хора, в които е бъдещето. Те са носители на енергията за научно дирене, те са иноваторите, които искат да опитват нови неща, което е смисълът на правене на наука.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да се посветиш на научна работа от една страна е призвание, а от друга огромно предизвикателство и приключение. В нашия свят могат да се видят, според мен, четири образа на учени, единият е на „отнесените”, вглъбените в това, което правят, откъснали се от социалната реалност научни работници, които въпреки всичко остават стоически на това поприще, вторият на несмогващите да се справят с динамичния ход и напредък на научното знание, както заради това, че нямат подходящите условия, така и заради собствени ограничения, но са запазили своята реална оценка за случващото се. Третият типаж са прагматици и научни опортюнисти, които не правят много наука, а се възползват от знанията, които са придобили и от това, което са успели да научат от средата около тях, за да се реализират личностно сравнително добре. Четвъртият тип са онези, които правят наука, отворени са към новите неща, учат и помагат на тези около и след тях, не използват, а творят и от тях има винаги какво да научиш.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени отношението на обществото и държавата към науката и да се промени възприятието към тази работа. България няма да има хубаво и успешно бъдеще, докато хората гледат на научната професия със съжаление и това остава една от непредпочитаните работи. Мога да кажа, че работата на учения и неговата професия остават и пазят уважението на хората, които дълбоко осъзнават, че това е една благородна, отдадена към другите работа. В обществото и в обществените отношения у нас цари голям хаос, което обяснява защо и нашата наука в момента е в такова състояние. В развития свят и сега, а още повече в бъдеще, мястото и ролята на науката ще расте и тя ще ангажира все повече млади хора. Ние трябва да знаем, че освен университетите и научните институти, които са публични, много голяма част от научните изследвания се правят в частните компании, които обаче не обучават, а вземат кадри от университетите и научните институти, които развиват по-нататък. В днешно време, показател за успешно развитие и конкурентоспособност не е в това с какви ресурси и сравнителни предимства разполагаш, а какви иновации и нови технологии притежаваш и си създал, което е пряк резултат от научна работа.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Имам семейство и син на 9 години и гледам да отдавам част от времето и силите си и на тях. Той е много любознателен и енергичен и когато съм с него, ми задава толкова много въпроси, иска да си играем на неговите си детски игри, което го използвам за разтоварване. Обичам да чета, но не толкова художествена литература, а по-скоро историческа и публицистика. Обичам да гледам документалистика от рода на National Geographic. Обичам да се събирам с приятели и колеги, където да водим интересни и обогатяващи разговори, от които може да научиш нещо ново. Част от свободното време прекарвам, помагайки на родителите си в земеделското стопанство, което те имат, което е много разтоварващо и зареждащо, защото допира ти до природата и животните винаги е живо, истинско и отрезвяващо преживяване. Кредото ми е да избягвам да върша неща самоцелно и такива, които не ме обогатяват. Вярвам, че човек трябва да живее, вършейки смислени неща, да бъде съзидателен, давайки на другите и помагайки, помнейки истинския и вечен смисъл на човешкото съществуване.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!