100 лица зад българската наука Икономика Интервю 

Интервю с Божидар Иванов: Без наука, бъдещето на страната е несигурно

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Божидар Иванов и съм доцент в Институт по аграрна икономика, съкратено ИАИ. В Института съм от средата на 2005 година и работя там вече 12 години. Завършил съм висше образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Аграрна икономика” и след това съм завършил докторантура в Университета „Кюшу” – Япония, отново катедра „Аграрна икономика” и по-специално в лаборатория „Управление на земеделски стопанства и развитие на селските райони. Имал съм щастието да специализирам на различни места, в различни Университети, да научвам много нови и различни неща, което още повече е запалвало желанието да се занимавам с научни изследвания. През цялото време съм се занимавал с икономика на земеделието, което ме е карало както да трупам и придобивам знание по самите икономически теории, така и да градя знания и компетентности в областта на земеделието, което е изключително интересно.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Както споменах, от 2005 година съм, първоначално научен сътрудник, след което през 2011 година успях да се хабилитирам по стария закон за научните степени и звания, където университетските и изследователските научни наименования се различаваха и бях Старши Н.с ІІ ст., а от няколко години се направи унификация и вече съм доцент. ИАИ е научен институт в рамките на Селскостопанска академия (ССА), който се занимава с научни изследвания, изключително в областта на селското стопанство и селските райони. Това е единственият у нас публичен институт, който датира като дейност от 1937 година, макар първоначално да не се е именувал така и е основан от проф. Янаки Моллов. Проф. Янаки Моллов е един от най-видните след Освобождението на България аграрикономисти и политици. Бил е Министър на земеделието, на образованието, на народното стопанство в различни правителства. Декан на Агрономическия факултет и народен представител в няколко Народни събрания. Умира през 1948 година на 66 години. ИАИ основно се занимава с научни изследвания в областите, които споменах, като едновременно с това обучава и докторанти в специалности, които покриват предмета на дейност. За разлика от университетите, където има катедри или специалности свързани с аграрната икономика и където главно се извършва обучение, ние основно правим приложни научни изследвания, които обслужват както земеделската общност, така и публичните власти, държавата, неправителствения сектор и обществото като цяло по много и разнообразни въпроси, свързани със земеделието, храните, хранителната индустрия, потреблението на храни и развитие на селските райони.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Когато постъпих в Университета и започнах висшето си образование, започнах да се замислям по този въпрос, да се занимавам с такава работа. Кое ме накара да го направя, това е именно естеството на работа и възможността да постигаш резултатите, които научната работа дава. Нашата работа е свързана с много четене и много мисъл, творчество и размишления. Икономиката е социална наука, докато земеделието е дейност, която най-общо се разбира, като практика, предназначена да произвежда храна за човека. Там се е развил собствен клон на знанието, свързан с агрономия, животновъдство, градинарство и т.н. Ако земеделието е неотделимо от съществуването на човека, защото човек, такъв, какъвто го познаваме, полага грижи за да произвежда храната си, а икономиката е наука, която се занимава с начините, по които става това и с размяната. Сферата на знание на двете съставни части на това, с което се занимавам, е огромна и това ме прави щастлив, че го работя.

 

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Да, имам такъв проект. Той е от края на 2016 година и е на тема „Сравнително изследване на екологичните условия, съхранението на културните ресурси и устойчивото развитие на туризма в селските райони на Китай и България”. Проектът си е поставил за цел да направи анализ на състоянието и на ресурсите, свързани с осъществяването на туризъм в селските райони на България и Китай и да направи оценка на връзката между екологичните и културни дадености и развитието на селския туризъм и приноса на туризма, като фактор за устойчивото развитие на селските райони. Допълнителен резултат от проекта, който придава и практическа насоченост, е да се изготви план за действия за привличане и популяризиране на селския туризъм в България сред китайските туристи. С прилагането на този проект ще се постигне осъществяване на сътрудничество между две от водещите в своите страни научни институции в областта на земеделието и селските райони. Един от най-важните ефекти, който би се постигнал от провеждането на това изследване, е свързването на развитието на културните и екологични забележителности с туризма и оттам в изследване на способността на туризма да генерира социални и икономически ползи в тези райони.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Моят стил на работа е да поемам повече неща наведнъж и затова често в един и същ момент работя по минимум две и повече неща. В момента пиша 2-3 статии едновременно, като всяка една от тях е на различен етап и понякога не са много свързани помежду си. Основната част от последните ми изследвания е насочена в областта на земеделските пазари, цените, търсене, предлагане, където са една част от публикациите ми, а другата е именно с устойчивото развитие в земеделието и селските райони. Най-важното за всеки научен работник и изследовател е именно методическото знание и капацитет, което му помага да прави изследвания, да постига резултати и да дава отговор на въпросите. Ето защо в работата си напоследък се опитвам именно да заимствам най-новото в достигнатото знание в областите, по които работя и да се опитвам да надграждам.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Много труден въпрос, на който обаче не може да се даде окуражителен отговор. За съжаление в България има много дефицит на истинско разбиране за ролята и ползата от науката и за онова, което тя изисква, за да се прави. Говори се за фундаментална и приложна наука, за изграждане на мост между образованието и науката, за свързване на теорията с практиката, за обвързване на научните резултати с обществените нужди и потребности и т.н. За мен целта в науката е да дава знания и да прави открития, които да носят ползи за човека и обществото. Цивилизациите са стигнали дотук именно благодарение на тяхното непрестанно научно развитие и новооткрития в различните области на живота. Научните открития ползват всички и затова като такива се схващат като публични блага. Научни открития, обаче, могат да се правят в частни компании и то много успешно и тогава придобиват частен характер и ползват онези, които могат да ги закупят и платят за тях. Ако едно общество иска да се развива хармонично и да допринася за благосъстоянието на всички, тогава трябва да има разбиране за това от обществото. Без наука, всяка страна ще има неустойчиво и несигурно настояще и бъдеще.

 

Как оценявате работата на екипа си?

В рамките на ИАИ аз ръководя един малък екип от хора, обединени в Център за икономически изследвания в селското стопанство – САРА. Екипът е млад, амбициозен, запленен в диренето на нови знания и експериментирането на нови методи, като се развива много добре. САРА е създаден в началото на 2013 година и вече има своето място в аналитичната област на българското земеделие. Основното което правим, е анализ на стоковите пазари, изследване на ефектите от политиката в земеделието, разработване на сценарии за развитие на ключови сектори, което е предназначено да помогне на нашите производители, на вземащите решения и на обществото като цяло. Вече ставаме търсени, цитирани, допитват се до нас, ходим в чужбина и показваме това, което правим и можем, което допринася за повишаване реномето и впечатлението от българската аграрна наука.

 

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Много е трудно да привличаме не просто млади хора, а млади, способни, талантливи и дейни. Както споменах няма добри и благоприятни предпоставки за научно развитие в страната и това поприще не е на почит и популярно сред младите хора, които притежават даденост да се занимават с него. Изисква се комбинация от много качества, за да се справяш с работата, която ние вършим и това за един млад човек, тръгващ от начало, е много трудно. Аз напълно го зная и затова се опитвам да помагам и да работя изключително с млади хора, в които е бъдещето. Те са носители на енергията за научно дирене, те са иноваторите, които искат да опитват нови неща, което е смисълът на правене на наука.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да се посветиш на научна работа от една страна е призвание, а от друга огромно предизвикателство и приключение. В нашия свят могат да се видят, според мен, четири образа на учени, единият е на „отнесените”, вглъбените в това, което правят, откъснали се от социалната реалност научни работници, които въпреки всичко остават стоически на това поприще, вторият на несмогващите да се справят с динамичния ход и напредък на научното знание, както заради това, че нямат подходящите условия, така и заради собствени ограничения, но са запазили своята реална оценка за случващото се. Третият типаж са прагматици и научни опортюнисти, които не правят много наука, а се възползват от знанията, които са придобили и от това, което са успели да научат от средата около тях, за да се реализират личностно сравнително добре. Четвъртият тип са онези, които правят наука, отворени са към новите неща, учат и помагат на тези около и след тях, не използват, а творят и от тях има винаги какво да научиш.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени отношението на обществото и държавата към науката и да се промени възприятието към тази работа. България няма да има хубаво и успешно бъдеще, докато хората гледат на научната професия със съжаление и това остава една от непредпочитаните работи. Мога да кажа, че работата на учения и неговата професия остават и пазят уважението на хората, които дълбоко осъзнават, че това е една благородна, отдадена към другите работа. В обществото и в обществените отношения у нас цари голям хаос, което обяснява защо и нашата наука в момента е в такова състояние. В развития свят и сега, а още повече в бъдеще, мястото и ролята на науката ще расте и тя ще ангажира все повече млади хора. Ние трябва да знаем, че освен университетите и научните институти, които са публични, много голяма част от научните изследвания се правят в частните компании, които обаче не обучават, а вземат кадри от университетите и научните институти, които развиват по-нататък. В днешно време, показател за успешно развитие и конкурентоспособност не е в това с какви ресурси и сравнителни предимства разполагаш, а какви иновации и нови технологии притежаваш и си създал, което е пряк резултат от научна работа.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Имам семейство и син на 9 години и гледам да отдавам част от времето и силите си и на тях. Той е много любознателен и енергичен и когато съм с него, ми задава толкова много въпроси, иска да си играем на неговите си детски игри, което го използвам за разтоварване. Обичам да чета, но не толкова художествена литература, а по-скоро историческа и публицистика. Обичам да гледам документалистика от рода на National Geographic. Обичам да се събирам с приятели и колеги, където да водим интересни и обогатяващи разговори, от които може да научиш нещо ново. Част от свободното време прекарвам, помагайки на родителите си в земеделското стопанство, което те имат, което е много разтоварващо и зареждащо, защото допира ти до природата и животните винаги е живо, истинско и отрезвяващо преживяване. Кредото ми е да избягвам да върша неща самоцелно и такива, които не ме обогатяват. Вярвам, че човек трябва да живее, вършейки смислени неща, да бъде съзидателен, давайки на другите и помагайки, помнейки истинския и вечен смисъл на човешкото съществуване.

 

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close