Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Доц. д-р Борис Николов. Ръководител на Българската орнитологическа централа – звено в рамките на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН).

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

ИБЕИ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция в България по въпросите на биоразнообразието и екологичните изследвания. Създаден е през 2010 г. вследствие на сливането на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология. В рамките на ИБЕИ-БАН Българската орнитологическа централа координира на национално ниво тази част от проучванията върху миграциите на птиците, която е свързана с тяхното индивидуално маркиране. Тя представлява страната ни в Европейския съюз за маркиране на птиците (EURING).

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Още от най-ранна осъзната детска възраст бях наясно, че ще се занимавам с диви животни. Винаги това съм искал и някак знаех, че ще успея да стана зоолог. Не пропусках книга или предаване по телевизията, свързани с тази тематика. За разлика от информационния океан, който ни залива днес, тогава източниците на информация бяха доста по-ограничени и старателно „попивах“ всяка новост, до която успеех да се добера. Като малък често ме водеха в стария зоопарк в центъра на София, впоследствие продължих в кръжока „Млад зоолог“ в новоизградения зоопарк. Оттам нещата естествено се доразвиха в Школата по орнитология и природозащита, създадена и ръководена на доброволни начала от проф. Димитър Нанкинов в тогавашния Институт по зоология. В рамките на тази школа, която имам привилегията да водя през последните осем години, птиците и орнитологията изкристализираха като мой основен обект на интерес. Не е за подценяване и фактът, че сред нашето поколение имах и много връстници съмишленици по интереси, първо в Националната природо-математическа гимназия, а впоследствие и в Биологическия факултет на Софийски университет.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

На миналогодишната сесия на ФНИ (през 2016 г.) подадохме проекто-предложение, което беше високо оценено, но четири точки не ни достигнаха, за да бъде финансирано. Конкуренцията в научната област „Биологически науки“ бе изключително оспорвана и в крайна сметка бяха одобрени за финансиране редица стойностни, съдейки по техните заглавия, проекти. Конкурсът бе обявен за фундаментални научни изследвания и преките ползи за „живота на обикновения човек“ не винаги са ясно видими, но такива винаги има.

Тъй като проектът ни не беше одобрен, не прилагам неговото дълго име, но казано накратко той предлагаше изследване на миграционните пътища на вид пойна птица с висок консервационен статут, посредством революционни миниатюрни GPS-предаватели/сензори (до момента едва няколко подобни проучвания има в световен мащаб), както и оценка на ролята на крайречните тополови култури за опазването на различните видове птици. Знанията за конкретните видове и техните местообитания са от възлово значение за тяхното опазване и устойчиво управление в рамките на природозащитното законодателство – както национално, така и откъм международни ангажименти, поети от страната ни.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последните два материала, в които съм съавтор, са част от монография, посветена на инвазивните чужди видове организми и която беше публикувана в рамките на мрежата за инвазивните чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), където България участва активно. Според редица изследвания, след загубата на местообитания инвазивните чужди видове са втората по важност причина за загубата на биоразнообразие в световен мащаб. Обобщаването на данните за чуждите видове птици на Балканския полуостров показва три основни пътя за появата им в района – изпуснати/избягали птици (от зоопаркове, зооколекции, домашни любимци), птици от интродуцирани популации в други части на Европа и целево разселени видове като ловни обекти. За щастие, в нашия регион като цяло има много по-малко чужди видове птици в сравнение със Западна Европа, което се обяснява основно с по-ограничените международни търговски контакти на страните от Източния блок по времето на Студената война.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Според мен има, макар и в близко бъдеще перспективите да не са особено розови. Успешността в работата на учения би трябвало да е в резултат на, а не въпреки системата, както нерядко се получава в момента.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът на Българската орнитологическа централа в тесен смисъл е малък – едва двама човека сме, за съжаление обемът работа е в пъти по-голям от наличните възможности към момента за назначаване на повече хора. Понастоящем съм ръководител и на трима докторанти, работещи върху разнообразна тематика, свързана с мониторинга и предпочитанията към местообитанията при различни видове птици. В широк смисъл като наш екип би могла да се счита и мрежата от десетки доброволни сътрудници-опръстенители в страната. Те са в основата на работата на всяка орнитологическа централа и по цял свят са един от най-ярките примери за извършването на т.нар. „гражданска наука“ (citizen science). Научното опръстеняване на птиците е изследователски метод, основаващ се на индивидуалното им маркиране. Всяко повторно регистриране на опръстенена птица ни разкрива много за нейния живот. Това е един от доказалите се най-ефективни методи за изследване на биологията, екологията, поведението, придвижванията, гнездовата продуктивност и популационната демография на птиците. Всеки би могъл да допринесе ако попадне на маркирана птица – жива (наблюдавана/снимана от разстояние, намерена изтощена и т.н.) или мъртва (сгазена на пътя, уловена от котката на двора и т.н.) – и съобщи вид и състояние на птицата, номер/код на пръстена или ако има друг маркер, точна дата и място, на електронната поща на Орнитоцентралата или през уеб-портала на EURING за целта (www.ring.ac).

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Бих казал, че има, макар и да се наблюдава тенденция към намаляване на техния брой през последните 10-15 години. Птиците винаги са били сред най-популярните групи животни за хората и неслучайно като цяло са най-добре изучените гръбначни животни. Много колеги биолози започват именно като любители-орнитолози, след което решават да се посветят на някоя друга група организми. За жалост символичното финансиране на докторантските проекти, недостатъчната материална база и ниската стартова заплата за млад учен са сред факторите, които не допринасят за привлекателността на нашата професия. Набиращото популярност хоби за наблюдаване на птиците (т.нар. бърдуочинг) определено допринася за това повече млади хора да се докоснат отрано до по-специализирана информация и да контактуват с експерти в областта, което евентуално би разпалило техния интерес впоследствие към задълбочаване на първоначално придобитите познания.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Основното, което бих ги посъветвал е да не се отказват. Имат ли нужното „огънче“, което да гори в тях, знаят ли точно какво им е интересно и къде искат да се развиват – да продължават да търсят начини и възможности. Било то в страната или чужбина. Рано или късно ще успеят. Знам за немалко случаи, в които млади хора се отказват от своите мечти заради усложнени човешки взаимоотношения в дадена област, липса на финансиране, неясни перспективи за реализация и др. Много хора избират сигурното пред носещото удовлетворение. Аз лично не мога да си представя цял живот сутрин да отивам с нежелание на работа. Така че – дерзайте и не се отказвайте! 🙂

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Бих искал да видя реален ангажимент и действия от страна на държавата по издигането на научно-изследователската дейност в приоритет. Все още сме на едно от последните места в Европа като средства (процент от брутния вътрешен продукт), отделяни годишно за наука. Нужно е и разработване на адекватни и всеобщо приложими критерии за оценка на научно-изследователската дейност, както и реални стимули за докторантите и младите учени. Цялостно подобряване на финансовите условия, позволяващи достойно съществуване на учения – в БАН заплатите продължават да са под средните за страната…

Бих искал да станем свидетели и на издигнат авторитет на нашите учени и науката като цяло в обществото. За целта, освен изброеното по-горе, е нужно и подобряване на комуникацията „учени – медии – общество“. Апелът ми към колегите е при всеки подходящ случай да разясняват в популярен план важността на материята, която разработват; огромен брой открития и интересни факти остават „заключени“ в строгите научни публикации, без да им се дава необходимата гласност. От друга страна, медиите би следвало да търсят и да се допитват до доказани специалисти в дадена област, а не до псевдоексперти и „всичколози“, само защото са популярни публични лица.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

При мен хоби и научни интереси нерядко вървят ръка за ръка. В рамките на семейството ни любовта към природата е споделена и се стараем да пътуваме често. Имам сериозни интереси в областта на фотографията на дива природа и заснемането на научно-популярни филми.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!