Интервю с арх. Ленко Григоров: Всеки ден носи нещо ново

Чуйте текста:

 

Интервюто взе Яна Ненчева

Ленко Григоров е роден в гр. Пловдив. Завършва Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, след което придобива магистърска степен по архитектура от УАСГ, гр. София, където по-късно става докторант към катедра „История и теория на архитектурата“. В периода 2011-2016 г. работи в Национален институт за недвижимо културно наследство като архитект-проучвател. От юни 2017 г. е част от екипа на архитектурно студио „Диагонали“. В свободното си време участва в инициативите на сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и преподава на специалност „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с фокус върху история на архитектурата.

Ленко Григоров пред Княжеския дворец в София
Ленко Григоров пред Княжеския дворец в София

Кога осъзнахте, че Архитектурата е Вашето занимание? Призвание, може би? Интересно, ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?


РЕКЛАМА:

***

Истината е, че нямах ни най-малка представа в какво се забърквам. Когато бях десети клас бях твърдо убеден, че ще кандидатствам телекомуникации в Техническия университет. А след няколко месеща започнах да ходя на уроци по рисуване. Причината да се насоча към архитектурата са старите сгради в родния ми град Пловдив. Четях и се интересувах от тях. Нищо че ми беше роден, градът ми стана още по-близък.

А как решихте да запишете докторантура? Какво Ви мотивира и каква е тематиката ѝ?

Зададох си въпроси, на които все още търся отговор. Ако днес проектирам православен храм в България, както трябва да съдържа той и защо? Как може, или трябва да изглежда и защо?

Целта ми е да изведа ясно, от архитектурна гледна точка, кои елементи и характеристики е необходимо да съдържа един православен храм, кои са препоръчителни, кои са пожелателни. В съществуващите текстове по въпроса не открих достатъчно задълбочен отговор, затова изследвам развитието на православната храмова архитектура в България до Втората световна война и се опитвам да разслоя храма на отделни характеристики и елементи.

Преустроена възрожденска жилищна сграда в църква. Храм „Св. Богоявление“, с. Радовци, Община Дряново, днес преизграден в ЕМО „Етър“, Габрово
Преустроена възрожденска жилищна сграда в църква. Храм „Св. Богоявление“, с. Радовци, Община Дряново, днес преизграден в ЕМО „Етър“, Габрово

С какво смятате, че тематиката Ви ще спомогне в обществен и социален план?

Труден въпрос. От една страна с нищо. Независимо дали една църква е красива или не, дали е добре проектирана или не, дали е бивша плевня в Истанбул или ставропигиален храм-паметник в София, това което се извършва в нея ни най-малко не губи от своето съдържание. От друга страна е добре църквите, които се проектират днес да бъдат и съвременни, и функционални. Ако те са копия от миналото или крайно модернистични сгради, показват, че не успяваме да разслоим храма на важни и второстепенни елементи и характеристики. Надявам се, че намирането на границата би подпомогнало след време за развитието на храмовото строителство.

Ако бяхте биолог, щяхте да провеждате експерименти в лаборатории например, но как протича докторантура свързана със строителство?

По отношение на обектите, които изследвам – някои от църквите посещавам и разглеждам на място. За други обекти търся допълнителни графични материали от интернет. Снимките от нечия почивка често хвърлят допълнително светлина върху обекти с единични илюстрации в литературата.

Цялата статия е публикувана в брой 107 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: