Интервю с Анна Ганева: В науката търпението и последователността са от основно значение

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Доц. д-р Анна Ганева, Директор.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН. Най-общо може да се каже, че областта, в която е насочена работата на учените от ИБЕИ е биоразнообразието и опазването на природата. По-конкретно част от проучванията са свързани с фундаментални, а друга част с научно-приложни дейности в областта на зоология, ботаника, микология, хидробиология, паразитология, екология, генетика, биотехнологии, консервационна биология, биомониторинг.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът към биологията започна още по време на годините в гимназията, след това продължи в обучението в Софийския университет, катедра  „Ботаника“ на Биологическия факултет. Когато бях студентка втори курс, започнах да изучавам мъховете на България под ръководството на доц. Славчо Петров от Института па ботаника на БАН. След дипломирането продължих да работя в тази област.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Аз лично нямам одобрен проект, но колеги от ИБЕИ спечелиха няколко проекта през последната сесия на ФНИ. Проектите са насочени към проучвания на генетичното разнообразие на популации на растителни видове, адаптирането на диви, in vitro размножени растения, проучването на почвени нематоди в земеделски земи с различен начин на управление – в България и Китай, палеоботанически проучвания на климатичните промени, мултидисциплинарно изследване на взаимоотношенията паразит – преносител – гостоприемник на кръвни паразити във връзка със защитата на птичите популации, разработване на алтернативни методи за борба срещу фасциолоза, паразитоза с важно стопанско значение в Република България и др. Тематичното разнообразие е голямо, както се вижда от темите, получените резултати ще имат както фундаментално, така и приложно значение.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната публикация е със заглавие „Флора, растителност и естествени природни местообитания в резерват „Кутелка, Източна Стара планина“. Публикувана е в едно от научните списания, които ИБЕИ издава – Phytologia Balcanica. Заедно с други колеги работихме в тази част на Стара планина във връзка с подготовката на План за управление на резервата.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, че има. България има много добри учени от различни поколения, които не веднъж са доказали и доказват какво може да се постигне в една високо конкурентна среда, когато има добре подготвени специалисти.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Фактът, че всяка година печелим важни проекти, които изпълняваме успешно, показва, че екипната работа е на високо ниво.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, средно годишно обучаваме 35-40 докторанта и по-голямата част от тях остават на работа след защита на докторантурата. Успешното задържане на млади специалисти обаче е ограничено от ниските заплати в БАН. Интерес към наука има, но заплащането на труда е далеч от това на колегите ни в Европа.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Зависи откъде произхожда колебанието. Прави ми впечатление, че младите хора днес са доста нетърпеливи – искат бързи успехи, бързи резултати, всичко да върви на бързи обороти. В науката обаче търпението и последователността са от основно значение. Резултатите понякога идват след години упорита работа. Така че, ако не са готови на упорит труд и постоянно усъвършенстване, това ще е пречка в работата. Ако колебанията са от финансово естество, трябва да имат предвид, че има възможност и за допълнителни доходи от работа по проекти. Те не са постоянни, разбира се, и зависят от това дали и колко често един екип от учени ще печели добре финансирани проекти, но това пък е свързано с казаното по-горе – мотивация и упорит труд.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходимо ни е на държавно ниво стратегия за развитие на науката в България, която обаче да се доразвие и да не остане само на хартия. Управляващите трябва да имат предвид, че има фундаментална наука, която навсякъде се финансира на национално ниво, че пътят от първоначалните проучвания до пазара невинаги е пряк и кратък. Непрекъснато говорим за връзка на науката с бизнеса, но не е съвсем ясно кой бизнес в България е подал ръка на науката и как би използвал постиженията на българската наука.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Била съм дълги години хоноруван преподавател в Софийския университет в катедра „Ботаника“.  Интересувам се от живопис, фотография, но за съжаление свободно време не остава. Работя и в събота, и в неделя, задължително по 4-5 часа. Ако имам свободно време, бих пътувала. Това е нещо, което зарежда с впечатления и позитивни емоции.


Европейска нощ на учените 2022 г.: