100 лица зад българската наука Интервю 

Интервю с Андон Ташуков: Ако сте най-умният човек в стаята, значи се намирате в погрешната стая

Име: Андон Ташуков

Възраст: 29 години

Специализация: Право на Европейския съюз; Международно право

Мечтани специализации: Медицина, Астрофизика, Интернет Технологии (IT), Изкуствен интелект (AI)

Владее: португалски, испански, английски, ползва френски и латински

Образование: Висше юридическо; Висше „Международни отношения”; Докторантура в Българска академия на науките

Професия: Юрисконсулт на националната координационна служба за борба с измамите, натоварена със задачата да защитава финансовите интереси на Европейския съюз

Преподавателски опит: Гост-лектор към Европейския институт по публична администрация (ЕИПА)

Дисертационен труд: Изследва особеностите на взаимоотношението между правото на Европейския съюз и конституциите на държавите членки

Участие на ниво ЕС: Член на работните групи в областта на борбата с нередностите и измамите в Съвета на ЕС, ОЛАФ, Европейската комисия, водещ експерт в рамките на Председателството на Съвета на ЕС от Република България през 2018 г.

Хоби: фотография, технологии, колоездене, планинарство

Цитат: „Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.“

Анти-цитат: „Всичко, което би могло да бъде изобретено, вече е изобретено.”

Водещи сили на света: споделената любов и несподелената любов

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Представлявам Българската академия на науките (БАН) и нейния Институт за държавата и правото (ИДП), секция „Международноправни науки“. Мисията на БАН е формулирана прекрасно – участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията. За обща информация, ИДП е създаден през 1947 г. и се занимава с фундаментални и приложни изследвания в областта на правото. Наред с това, Институтът осъществява активна научно-експертна и консултативна дейност в помощ на органите от законодателната, изпълнителната и съдебната власт в България.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Помня текста на една енциклопедия от 1993 г., която казваше, че в бъдеще хората вероятно ще могат да общуват свободно по малки устройства и дори да се виждат, докато се намират в различни краища на света. Тогава разбрах, че фантазията трябва да е водеща за науката, а науката да е водеща за качеството на живот и напредъка на цивилизацията.

За реализацията ми като специалист и учен в областта на правото на Европейския съюз – преди години, още докато бях студент по право и търсех посока, в която да поема, отпечатък в мен оставиха лекциите на доц. д-р. Александър Корнезов, понастоящем съдия в Общия съд на ЕС, и пламенната му страст към въпросите за Европейския съюз. Години по-късно се занимавам с това като професия, академично обучение и преподавателска дейност.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

По възможност предвиждам кандидатстване през следващата година в рамките на научна област хуманитарни науки с проект, който да даде отражение и подобри живота на обикновения човек. Към настоящия момент, със сходна идея като тази на Фонда, се отличава Програмата за подпомагане на млади учени на БАН, в рамките на която разработих и бе одобрен проект на тема „Повишаване на стандарта на живот в България чрез превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз и Република България“, чието изпълнение предстои. Неговата идеална цел е да подобри стандарта на живот в България като способства за намаляване на обемите на загубените средства, предоставените от европейските фондове на България. Ползите от проекта са свързани с предлагането на иновативни методи за превенция и борба с нередностите и измамите; повишаването на осведомеността на обикновения гражданин за мерките, които могат да се предприемат и ролята на компетентните институции в опазването на бюджета; систематизирането на правната уредба в областта на защитата на финансовите интереси и предлагането на начини de lege ferenda за подобряване функционирането на компетентните институции в България.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е на тема „Ненарушимото ядро на конституциите в контекста на правото на Европейския съюз“, като се очаква да излезе от печат през есента на 2017 г. Тя изследва демаркационната линия между правото на ЕС и националното право в контекста на суверенитета и лоялното сътрудничество на държавите членки чрез въвеждането на понятието „ненарушимо ядро на конституцията“. В нея се разглежда същността и функцията на тази идея и опитите на конституционните съдилища на държавите членки в ЕС да създадат лист с предварително зададени компетентности, които не могат да бъдат засегнати чрез предоставянето на компетентност на ЕС.

В рамките на следващата година планирам публикуването на още няколко статии, сред които: публикация относно функциите и компетентността на българската координационна служба за борба с измамите (Anti-Fraud Coordination Service), създадена съгласно чл. 3, пар. 4 от Регламент 883/2013, и публикация относно извършването на административни разследвания (modus operandi) на територията на Република България по инициатива на АФКОС или по искане на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), тъй като по двете теми не съществува академична литература.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката като систематизираност на знанията в определената област съществува и ще продължи да съществува в България, но поради липса на подходящи условия откривателството, изобретателността и иновативността във всички научни сфери са минимални. Успеваемостта на науката в България може да бъде върхова и всички ще разберем за това, когато в чуждестранни медии се появят заглавия като: „В България откриха…!“; „В България отива Нобеловата награда за…“ или приятели споделят „MIT ли, да не съм луд, като мога да уча в България“.

Предпоставки за осигуряване бъдещето на науката биха били създаването на политики за подкрепа и развитие; привличане на експерти в определени области от чужбина; привличането на млади учени; осигуряването на материални условия за труд и заплащане; недопускане на учени да отиват в чужбина чрез въвеждане на мотивационни системи; развиване на частна научна дейност; организиране на повече състезателни мероприятия; създаване на научни предавания.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът, с който работя, е съставен от утвърдени професионалисти, с дългогодишен опит и познания в респективните сфери на дейност. Всички имаме нужда от хора в живота ни, които да повишават стандарта ни и ни напомнят за есенциалната ни цел, предизвиквайки ни да станем по-добрите версии на себе си. И имайки предвид казването, че ако сте най-умният човек в стаята, значи се намирате в погрешната стая, то в такъв случай определено се намирам в правилния екип (стая).

Би било интересно част от екипа да стане и фигурата на интелигентно-унищожително-критичната личност, която да предизвиква емоционално-научен дисбаланс, водещ до неочаквани резултати.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Приложимостта на правото на Европейския съюз и международното право е забележителна в голяма част от живота на обикновения (и необикновения) човек, което е причина все по-вече теоретици и практици да се занимават с изучаването, създаването и преподаването му.           Информативно, през 2017 г. в рамките на Института за държавата и правото, секция „Международноправни науки“ се обучават трима докторанти – двама в рамките на международното частно право и аз с направление международно право и международни отношения, като изследванията на всички засягат правото на ЕС.

В бъдеще бих искал да видя създаването на отделна секция „Право на Европейския съюз“, доколкото същото не представлява международно право. Това ще бъде предпоставка повече млади хора да се присъединят към новата секция и да се занимават с наука в тази област – съвет, приложим не само към ИДП, но и в национален мащаб.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако всички се намираме на един кораб и този кораб потъва, всички трябва да работим като изгребваме водата от него и поправяме пролуките. Науката има тази цел, и то всички нейни аспекти, затова ще поздравя всеки, който реши да се занимава с наука. Не се отказвайте, колкото и да е трудно. Щом е трудно, значи има смисъл.

 „Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че тя съществува, и не я отхвърляй.“ Стивън Хокинг

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Хората. Защото те са тези, които могат да променят правилата на играта. Пътят към науката започва от доброто образование – то се преподава от хора и се изучава от хора. Науката не е нищо повече от систематизирано познание с изследователски елемент. Създадената любов към образованието и науката вече ще доведе до въвеждане на необходимите мерки и промяна в мисленето на човека.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Извън научната работа остава професионалната ми дейност в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и бюджета на Република България. Изключително интересна, тя предполага участие в подготвителните органи на Съвета на Европейския съюз, в работните групи на Европейската служба за борба с измамите и Европейската комисия, изготвяне на проекти на регламенти и директиви, сътрудничество с компетентните органи в ЕС в областта на борбата с нередностите и измамите. Все по-увлекателна е и преподавателската дейност, с която се ангажирам, включително с наскоро приетата покана от Европейския институт по публична администрация да провеждам семинари в държавите членки на ЕС като лектор. В последните години работя и за подготовката и поемането на Председателството на Съвета на Европейския съюз от 01.01.2018 г., в което ще участвам като водещ експерт по въпросите за измамите със средствата от ЕС.

По отношение на другите интереси и свободното си време, обичам да наблюдавам небето с телескоп, към който често прикрепям фотоапарат и снимам звездите. Астрофотографията и нощната фотография са пленяващи, като понякога дори несполучливите опити за заснемане се превръщат в ефектна композиция. Твърде дългата експозиция на звездното небе, например, оставя за резултат следите на звездите от въртенето на земята. Свободното ми време обикновено се свежда до няколко слънчеви дни през лятото, които прекарвам на плажа с книга в ръка.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close