Интервю с Алексей Митев: Въплъщавах се в ролята на учен с тайно убежище

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Алексей Митев, студент по Медицина към МУ София, четвърти курс. В момента правя година по Еразъм+ във Фрайбург, Германия. Занимавам се с научни проекти от училище. Лице на Науката за 2014 година към ФеймЛаб, Автор към „BBC Знание България“.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Най-много проекти имам към Катедра Анатомия и хистология към МУ София. Публикациите са на тема ретина и glomus caroticum.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Като малък започнах да се въплъщавам в ролята на учен с тайно убежище. Това беше на игра, но по-късно природните науки ми допаднаха, започнах по собствено желание да се занимавам повече. Профилът ми в гимназията беше Биология и Химия.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

С ментора ми кандидатствахме веднъж, но проектът не беше одобрен.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Изследване на йонните канали в ретината при плъхове и корелацията между видовете канали и цветното зрение на тези гризачи.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Наистина ми е трудно да отговоря на този въпрос. В България има наука, но не на достатъчно високо ниво. Липсват млади кадри и мотивация. Бизнесът и науката не кооперират на оптимално равнище. Голяма част от българските ученици и студенти са изключително амбициозни, готови да дадат жертви в личен план за развитие в науката. Липсата на перспектива е голямата каменна стена, която ги спира.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Не знам дали е истински късмет или практика, но съм изключително благодарен на всички ментори, с които имаме общи проекти. Тези хора са отдадени на работата си, обичат я. Най-големите пречки за по-голямо развитие при тях са лошо устроената бюрокрация и йерархията на приоритетите в обществото ни.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да. Щастлив съм, че в МУ София има толкова много студенти, които се занимават с научна дейност.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Изборът е личен, не можеш да принудиш човек да се занимава с нещо, което не му допада. Това, което лично ме мотивира е фактът, че с всеки един следващ проект пъзелът придобива по-ясен, приятен вид. Контактите са обезателно полезни – трудно по друг начин можеш да срещнеш хора, отдадени на идеята си и в същото време с изключително приятен характер, те са неизчерпаем кладенец от интересни теми и разговори. А с времето все повече осъзнаваш, че приятният човек до теб и разговорът, провокиращ към повече креативност и динамика в обществен и личен план, те правят щастлив, ползотворен и способен.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Повече възможности за студентски изяви. Увеличаване на приходите на научните институции и регулиране на финансите по справедлив начин. Достъп на учениците от цяла България до интерактивни научни състезания, игри, олимпиади.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

През свободното си време се старая да пиша повече научно-популярни статии, защото това е начинът за качествен анализ на интересни теми, които впоследствие се оказват интересни на всеки. Свиря на пиано, спортувам.


Европейска нощ на учените 2022 г.: