Интервю с Александър Стоянов – главен редактор на електронното списание Военна История

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email
Снимка: Жоро Манолов
Снимка: Жоро Манолов

Бихте ли се представили на нашите читатели?`

Казвам се Александър Леонардо Стоянов. Роден съм в София през 1987 г. Завършил съм Националната гимназия за древни езици и култури, след което се дипломирах последователно от Софийския университет (бакалавър) и Лайденския университет (магистър и доктор). Аз съм създател и главен редактор на електронното списание „Военна История“, съосновател на „Клуб Военна История“ и съосновател и редактор на журнала „De Re Militari“. Автор съм на четири публикувани книги, както и на двадесет статии в различни научни и научнопопулярни издания.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Доколкото списание „Военна История“ е място, в което свои статии публикуват преподаватели от няколко университета в България, бих могъл да определя цялостната платформа – списанието, сайта и страницата в социалните мрежи, като научнопопулярна институция. Целта ѝ е да популяризира световната военна история и разбира се, да отдава заслуженото на славното минало на българските войски.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?


РЕКЛАМА:

***

Занимавам се с активна научна дейност от влизането си в университета през 2006 г., като катализатор е трайният ми интерес към военната история, който датира от времето, когато се научих сам да чета в първи клас. Много хора казват, че страстта към битките е характерна за малките момчета и отминава с времето, но ето че вече близо 23 години нещата само стават по-сериозни.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд „Научни изследвания“, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Към момента не съм разработвал такъв проект. Фокусът остава върху списание „Военна История“, което се разпространява напълно безплатно и цели да даде по-широк достъп на хората до информация, която приоритетно присъства само в научни изследвания на доста недостъпен език.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната статия, която написах, бе посветена на връзката между икономиката и войната в Османската империя – „Войната като бизнес в Османската империя 1300-1700 г.“ Целта на статията е да демонстрира тясната зависимост между частната икономическа инициатива и провеждането на военни кампании в Османската империя. Тази инициатива е свързана както с управляващата династия, така и с водещите военно-политически елити и локални първенци и търговци.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката винаги има бъдеще и то е в упорита работа, по-малък стремеж към печалба и повече мисъл в дългосрочна перспектива. Важно е също да присъства идеята, че всяко поколение учени трябва да се наследява от по-можещи и по-талантливи умове, а не от послушни и кротки асистенти. За да се развива науката у нас, преподавателите не бива да се страхуват да бъдат засенчени от своите помощници, а напротив – енергията на по-младите би следвало да ги мотивира.

Как оценявате работата на екипа си?

Работата на нашия екип е винаги всеотдайна и често противоречи на личния комфорт и спокойствие на отделните съставни елементи на нашата редакция – аз, нейният ръководител, Петьо Георгиев, който отговаря за дизайна и оформлението и Десислава Михайлова, която редактира текстовете.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За щастие има и работата ми в електронното пространство ми дава шанс да комуникирам с доста такива личности, на които се опитвам да помогна, доколкото мога.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката е призвание, което трябва да усетите вътре в себе си и на което трябва да сте готови да се посветите с цената на много жертви. Не е лесно, понякога е неблагодарно, но удовлетворение-то в крайна сметка е незаменимо. Както всеки талант, дарбата да правиш наука е дар и ако не го използваме, предаваме не само себе си, но и всички хора по света.

Какво според Вас трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходимите промени са фундаментални и разнопосочни, но първото нещо, което трябва да се промени, е мисленето на самите учени.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Всъщност си изкарвам хляба извън своята научна кариера, така че постоянно се занимавам с неща извън своята област. В свободното си време обичам да отделям време на семейството си, да чета, да слушам разнообразна музика и разбира се, да приемам свежи дози визуално и сценично изкуство.