Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Александър Димитров Иванов, на 30 години, от Бургас.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Следвам докторантура по информатика в Бургаски Свободен Университет, в Центъра по Информатика и Технически науки. Дисертацията ми е на тема „Устойчивост на невронни мрежи от дробен ред“. Традиционно нашият център е много активен в студентските мероприятия – проекти, конкурси, кръжоци и др. и съм щастлив, че като докторант мога да вземам участие в тези дейности.
Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
Не бих могъл да идентифицирам конкретен момент, когато съм взел това решение и мисля, че такъв е случаят с повечето хора. Рядко заниманията с наука са мотивирани само от комерсиални причини и рядко академичният уклон е осъзнато решение, което се взима в зрели години. По-често става въпрос за вродена любознателност, която мотивира човек да се интересува от света и да трупа знания и във възрастта, когато науката може да се превърне в професия, цялата житейска логика на будния човек е направила това решение подходящо, дори и неизбежно. Така беше и при мен, разбира се, точният момент, в който реших да си задействам плановете, го определи конкретен повод – посещението ми в ЦЕРН през 2014 година. Посещението беше учебно и кратко, но беше достатъчно да ме вдъхнови, защото можах да видя практическото измерение на научната дейност – невероятна инфраструктура, работни места, мултинационален колектив и съответно да видя конкретни перспективи за развитие.
С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Едва наскоро започна втората година от следването ми и досега фокусът ми беше повече върху четенето на статии и вземането на изпити. През пролетта на 2017 взех участие в подготовката на статия на научния ми ръководител – доц. д-р И. Стамова. В тази статия беше изследвана устойчивостта на диференциални уравнения, формулирани чрез производна от дробен ред. Конкретните уравнения от статията описват двупосочни асоциативни памети, които са вид невронни мрежи. Моят принос беше насочен към компютърното моделиране на решенията на тези диференциални уравнения и беше прекрасна възможност да навляза в дълбочината на този вид анализ, за което трябва да благодаря на научния си ръководител. С втория си научен ръководител – доц. Д-р П. Георгиева обсъждаме възможни приложения на невронни мрежи, които могат да представляват интерес в практиката и в момента проучвам няколко идеи, за които няма да разкривам детайли.
Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?
Винаги са ми звучали странно географските определения, когато става въпрос за наука. За мен науката зависи от индивидуална нагласа и лични качества и също така винаги съм възприемал научната общност като мултинационална и надполитична. За щастие, съвременна България не е изолирана от света и мисля, че всеки български учен има достатъчно шансове да намери информация, проекти, работни места, съмишленици, финансиране и всичко друго, което му е необходимо по пътя. В общественото пространство често фокусът на дискусията е върху системното недофинансиране, по-специално от страна на държавата. Съгласен съм, че има такъв проблем, но мисля, че акцентът на тези дискусии по-скоро трябва да е мотивирането на младите хора да се занимават с научна дейност и не мога да се съглася, че проблемът с мотивацията има само финансови измерения. Според мен вредни фактори са, че българското общество като цяло подценява важността на науката, липсва заинтересованост от страна на медиите към научни теми, методите на преподаване в болшинството образователни институции не развиват и не стимулират интерес към знанието, а също и немалко клишета от народопсихологията и злободневието. Мисля, че споменатите проблеми имат ограничаващ ефект върху мащаба и качеството на научната дейност в България и докато не бъдат адресирани и решени, науката у нас ще бъде по-скоро индивидуална дейност с ограничени успехи.
Как оценявате работата на екипа си?
Работя индивидуално.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
По време на следването ми имам шанса да се срещам с млади хора с интереси в моята област и съм впечатлен от броя и качествата им. Прави впечатление обаче несигурността им както в собствените им способности за научна дейност, така и в предпоставките за развитие, които им предоставя средата, което е симптом именно на споменатия по-горе проблем с мотивацията.
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Човек винаги може да си намери оправдание да се откаже от мечтите си. Мечтите могат да ни подложат на страхотни изпитания и е изкушаващо човек да ги пази в опаковка, за черни дни, вместо да се опита да ги опитоми. Но животът на човек, който се страхува от мечтите си, е беден. За да се занимаваш с наука, трябва да си мечтател, а не поредния житейски счетоводител. Всички големи успехи са тръгнали от мечти и аз лично не се сещам за дейност, която да може да отведе човек по-далеч от научната. Целият ни свят се движи от науката – бизнесът, икономиката, медицината, начинът и качеството на живот. В основата на всичко това са знания и технологии, така че в моите очи, който покори науката, покорява света. Така че, без оправдания, смело напред!
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Вече споменах кои според мен са основните проблеми. Обобщени с една фраза – липса на мотивация. Лично ме дразнят два феномена в българското общество – свръхполитизирането на обществения дебат и свръхфокусът върху финансовите измерения на обществените процеси. Тези две неща отклоняват вниманието от по-съществени, макар и не толкова очевидни проблеми. За да могат да се постигат успехи в която и да е област, е необходим на първо място специфичен начин на мислене, подходяща нагласа. Моето усещане е, че като цяло атмосферата в българското общество действа демотивиращо, особено върху младите, които са уязвима група. Целият негативизъм в медийното пространство, клишета за „окаяното състояние“ на всичко в държавата, оскъдицата на позитивни примери и на категорични авторитети, масовата незаинтересованост, имат пагубен ефект върху нагласите и мотивацията за занимания с наука. Всички останали проблеми са само симптоми на липсата на мотивирани хора, но за съжаление не знам как би могло да се спре тази инерция на обществото. Предполагам, най-добрият подход е обвързан с даването на личен пример.
Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Аз съм деен човек и мразя рутината. От доста години се занимавам непрофесионално с латино танци, което бих казал, че ми обогатява живота не по-малко от науката. Обичам природата и като бургазлия съм пристрастен към морето, където си прекарвам по-голямата част от времето. Спортувам, макар и не толкова интензивно както преди години. Обичам и да пътувам, което за съжаление е занимание, ограничено от финансови ресурси. Също наскоро поднових мое детско хоби – да пиша кратки разкази.
