Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Родена съм и съм израснала в София. Завършила съм Френската гимназия, която беше (и се надявам още да е) едно от най-забележителните средища на инакомислие и свободолюбие. В гимназията участвах в редколегията и дори бях за малко главен редактор на вестника на Френската – „Ami”, и то по времето, когато се честваха 35 години от създаването ѝ, правихме много интервюта, срещахме се с различни личности, ровихме из дисидентските истории на нашите предшественици от 60-те години и мечтаехме да променим света… Беше 1995-97, ние бяхме пълни с надежда и готови на всичко (както се пее в една песен). Бакалавърската ми степен е от франкофонската програма по Стопанско управление в Стопанския факултет на СУ, а магистратурата също беше към една френска програма, така че получих Магистър по управление от Университета в Нант. Тъй като детската ми мечта беше да се занимавам с много „сериозни дела” като финанси, след шест месечен стаж в една агенция към USAID си намерих работа в корпоративен отдел в управлението на една банка. След четири години в банковата сфера осъзнах, че тази работа не ме прави щастлива и се замислих сериозно, какво обичам да правя. Върнах се в университета и първоначално започнах да работя по различни международни научно-изследователски проекти към екипа на проф. Румен Николов от ФМИ на СУ към НИС. Отчислена съм с право на защита с тема на дисертацията „Системи за управление на знания”, а от 2009 съм асистент в Стопанския факултет на СУ и водя упражнения по „Информационни системи и технологии”, „Телематика и бизнес приложения” и „Управленски информационни системи”.

Така разбрах, че работата, която осмисля живота ми е в науката – да научавам нещо ново всеки ден, да пътувам, да предавам знания и опит, да си задавам въпроси и да откривам истината… имам и прекрасна 9-годишна дъщеря, и всеки ден се опитвам да правя света по-хубав – заради нея и заради всички деца!

Разбери повече за БГ Наука:

***

Как решихте да се занимавате с наука? Така ли си представяхте мечтаната работа като дете?

Ако трябва да започна с най-първите си детски спомени, няма да забравя как си мислех, че е прекалено скучно човек да има една професия за цял живот и си мечтаех за поне две-три-четири професии. Вече в  гимназията се събуди интересът ми към икономическата наука. В началото на прехода времето беше такова, че спестяванията на хората изчезваха за няколко дни, банки и предприятия фалираха, заплатите на учителите ни изпаднаха от всички стандарти, инфлацията се измерваше с трицифрени порядъци, появиха се пирамиди (и фараони)… И оттогава искам да разбера и да вникна в икономическите и социални процеси, какво се случва и защо изведнъж хората, трудили се цял живот бяха останали без средства и на подаяния, как икономическите проблеми се отразяват на развитието на цялото общество.

Може ли да се каже, че работата трябва да е призвание? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това?

Със сигурност! За това се боря! Ако една работа не е призвание, ако не е вътрешен двигател и не разгаря огън в душата, по-добре да се върши от някой друг, от машина или робот. И най-важното е, че ако човек си обича работата и гори за нея, няма начин да не става по-добър! Иначе не се получава…

Възлагам големи надежди на новите технологии – те ще ни дадат възможност да намерим по-лесно такава работа, която да ни осъществява, да разгърнем пълния си потенциал.

Как ми хрумна да се занимавам с наука?

Странно е. Докато бях студентка си търсих работа за лятото и попаднах на една обява за временна позиция в екипа на проф. Румен Николов от ФМИ на СУ. И така от нещо временно, след години се върнах и открих моето призвание.

Затова моят съвет е да се пробват различни неща.

Каква е движещата сила?

Средата! Определено е важно хората да се подкрепят и да си дават увереност, че има смисъл.

Един от най-големите митове е, че в момента е възможно научните достижения да са плод на индивидуални заслуги и усилия. Истината е, че всички открития вече са въпрос на сътрудничество, на коопериране с колеги от различни държави и области, но най-вече на ежедневната работа с най-близките колеги. От една забележка, една подхвърлена дума може да се породи идея, която да доведе до ново изследване или проект… Затова средата трябва да стимулира, а не да потиска научното общуване.

А в науката и университетите средата е уникална! От една страна са студентите, за чието внимание трябва да се борим ежесекундно, трябва да ги изненадваме, провокираме, да  изпитваме склонността им да мислят, да събуждаме въображението им…  А от друга страна е международната наука, световните мрежи, които врят и кипят и където всеки ден се случва нещо ново, интересно и вълнуващо.

Ако липсва подходяща среда, за съжаление всяко движение напред е обречено.

И тук искам да подчертая колко е важна ролята на възрастните (или утвърдените) колеги спрямо по-младите – подавайте ръце, стройте мостове, изграждайте пътечки и давайте посоки… Ако има усещане за затвореност, за кули от слонова кост, няма как да се премине през тази бариера и средата се разделя на „тука” и „там”…

Какво е мнението Ви за науката в България? И респективно извън.

В България се случват много интересни неща, защото съм виждала истински просветлени духове. Тук всеки успех е много по-труден, отколкото навсякъде другаде. Но и много от пречките си ги създаваме ние – типично българското подценяване на някого, „той ли ще каже” и други. Но смея да твърдя, че наистина липсата на особени материални стимули остави в университетите и институтите само истински увлечените в науката сърца.

Няма да забравя една обява за работа в обсерваторията в Рожен, добила невероятна известност из социалните медии за млад астроном с няколко чужди езици, с научни публикации, с кола и възможности да работи там, а насреща се предлагаше близка до минималната заплата за страната. След няколко месеца се появи интервю с един младеж, който въпреки всичко се беше решил да отговори на обявата и да отиде там! В погледа на това момче се виждаха всички тези мечти, всички тези посоки и сила на духа, които никоя заплата не може да купи…

Докато в чужбина нещата са различни. От една страна са САЩ, където конкуренцията в научните среди и „изстискването” на резултати, създаването на усещане за надпревара с времето и с монетаризирането на всяко научно откритие са станали пословични. Не мога да се примиря, студентските кредити в САЩ са по-високи от нивата на ипотечните кредити! Вчера научих за едно познато дете, завършило в САЩ микробиология със заеми за 80 000 USD, и което си търси работа в голяма фирма, защото не може да си позволи да си изплаща заемите с програма за докторантура! Кой печели от това?!

От друга страна е ЕС, където научни институции с хилядолетна история и традиция се опитват да се отворят към по-отдадена на практиката наука и да се състезават по рейтинги с иновативни и гъвкави научни технологични инфраструктури. Но въпреки различния статут на изследователите по света, мога да кажа, че науката изисква страшно много ресурс – време, отдаване, мечти, мисъл и сън. Науката не трябва да е място за изпълнение на икономически програми и бизнес планове. Оставете място и време на хората на науката да мечтаят и да виждат отвъд, да търсят пътищата за това, което никога не е съществувало! И затова трябва да има едно по-добро разбиране към младите хора в науката, към хората, които се опитват да балансират между семейство и деца, научна кариера и достижения…

С какво се занимавате в момента?

В момента изключително ме вълнуват социалните, организационните и институционални трансформации, които ще последват съвсем скоро от масовото въвеждане на автоматизирани системи или така наречените кибернетично-физически системи. В най-общ план, това са интелигентни информационни системи, които опосредстват връзката между физическия свят и информационния свят. Тук влизат всички технологии, като интернет на нещата (и изчисления в големи данни), ново поколение роботи, автоматизирани системи за изкуствен интелект, триизмерно отпечатване и добавена реалност и други. Говорим за новите поколения роботи и автоматизирани системи, като безпилотни автомобили, самообучаващи се системи и други, които имат потенциала да доведат до повишаване на безработицата и се очаква да засилят неравенството на всяко ниво. За съжаление има много хора, които ще се възползват от тези тенденции, включително и на политическо ниво, ще има социални и обществени трусове. Социалните системи като цяло не са адаптирани към новите икономически условия. Икономически системите са изключително небалансирани и се върви към още по-големи дисбаланси. Все пак, в момента близо 40% от произведената храна по света се изхвърля, докато милиони хора умират от глад. Но не бързам да обявявам края на света!

Така че, в момента пиша книга за това. Надявам се да достигна и да убедя повече хора да видят отвъд непосредствения шок и да си представят едно друго общество, в което не е необходимо да работим, за да живеем и да има какво да ядем. Едно друго общество, в което ще работим, за да бъдем себеизразени и по-щастливи. Ще имаме повече време за истински важните неща в живота – децата, опазването на планетата и животните, отношенията с хората, личното усъвършенстване, мечтите!

Затова и въпреки всичко, аз съм оптимист! Вярвам в младите хора, вярвам в истинските ценности и в доброто развитие от всичко това!

Какви са бъдещите Ви планове?

Бъдещите ми планове са да успея един ден да защитя доктората си, (когато и да стане това), да продължавам да мечтая, да раздавам оптимизъм и да работя за промяната, така че светът да става все по-добро място за децата ни. В моя случай, да продължавам да изследвам развитието на ИКТ и влиянието им върху икономическите и социални процеси, трансформацията на света, който познаваме и създаването на основите на нещо ново и по-смислено за бъдещето.

Как си почивате след дългия работен ден?

Най-хубавата част от деня е, когато свършат работните задължения, всички задачи свързани със студенти, проекти и други са изпълнени, и в лоното на нощта мога да потъна в научните статии. Тогава часовникът спира да се върти и изгревите нямат значение. Когато човек работи това, което обича, няма нужда от хоби… И това е невероятен късмет!

Интервюто взе Яна Ненчева

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!