Интервю с Румяна Георгиева, асистент в катедра Растениевъдство, Аграрен университет – Пловдив

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

С удоволствие. Казвам се Румяна Георгиева Георгиева и съм асистент към катедра Растениевъдство при Аграрен университет, Пловдив.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Представям Аграрен университет Пловдив, единственият по рода си земеделски университет в България, който през годините успя да затвърди позициите си като национален център на аграрната наука и образование.

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

В моя случай интересът към науката се събуди в трети курс по време на практическите занятия по специалните предмети, когато преподавателите споделяха с нас резултати от своите изследвания. Може би изготвянето на дипломната работа ми помогна в най-голяма степен да мисля в посока научна работа, защото тогава имах възможността да свържа теорията с практиката и да се науча да търся и да използвам научна информация.

Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Разбира се. ,,Перспективи за борба с болестите и неприятелите при биологично отглеждане на рози‘‘ е билатерален проект по програмата на ФНИ за двустранно сътрудничество с Австрия. С ръководителят от австрийска страна- проф. Щайнкелнер се запознах по време на магистратурата ми в Университета по приложна наука и приложни ресурси БОКУ преди повече от 10 години, под нейно ръководство изготвих и успешно защитих дипломната си работа и оттогава не сме загубили връзка. Относно изборът на тема исках колегите от Австрия да имат възможността да се докоснат до нашите традиции и за това предложих да работим с емблематичната за нашата страна маслодайна роза. Дискусиите за биологичното отглеждане, като аспект на устойчивото развитие са много актуални и за това решихме да се насочим именно в тази посока. Биологичното отглеждане на трайни насаждения е голямо предизвикателство, с което нашият компетентен и квалифициран екип ще се справи.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Промяна на агрономическите характеристики и съставът на етеричното масло на кориандър след третиране с листни торове и биостимулатори, която беше публикувана в Industrial Crops and Products. Статията отразява резултатите от тригодишни изследвания заложени със сорт Лозен 1, в района на Жребино, Югоизточна България. Въпреки че, площите с кориандър през последните години се увеличават, липсват изследвания как културата реагира на третирания с биостимулатори и растежни регулатори. Като резултат от проведения полски опит се установи, че кориандърът реагира много добре на приложените третирания, в следствие на което се отчете увеличение не само на добива , структурните му параметри, но и на количеството на етеричното масло.

 

С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

Проектът ще допринесе на първо място за засилване на сътрудничеството между партниращите организации и обмяна на опит между младите учени. Наши възпитаници активно се включват в проектните дейности, а двама студенти от международния магистърски курс по почвознание ще имат възможност да изкарат едномесечна практика в Университета по приложна наука и приложни ресурси БОКУ, Виена през юли тази година.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът ни е съставен от амбициозни и мотивирани хора, които искат да работят. Мисля, че успяхме да се сработим. Отличната комуникация през изминалата година чрез непрекъснати имейли, зуум срещи и личен контакт при посещението на колегите в България спомогна за сближаването на екипа. Вече се дискутира възможно бъдещо сътрудничество.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Интересът към обявеният прием за докторантури всяка година е показателен. Много млади хора избират да продължат бъдещото си развитие именно в научната сфера. Мотивирани студенти, които знаят език се включват в различни проектни дейности и трупат ценен опит.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Няма нищо по удовлетворяващо човек да види резултатът от собствените си усилия, да представи себе си и институцията която представлява на форуми, конференции, симпозиуми. Да дискутира с колеги от различни институции и държави актуални теми и проблеми. Има много възможности за колаборация с колеги от цял свят, различни програми за квалификации – т. е. непрекъснато развитие и динамика, които обаче изискват и съответните усилия, но всяко усилие е инвестиция в бъдещото развитие.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Това, което може да се подобри е финансирането от страна на държавата.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Извън научната работа обичам да пътувам, да бъда сред природата с моето семейство. Най-големият ми интерес са чуждите езици и всяка свободна минута отделям, за да ги усъвършенствам.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: