Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота.

Казвам се д-р Виолета Йотова, доктор на науките, професор. В момента съм ръководител на Катедрата по педиатрия към Факултета по медицина на Медицинския университет във Варна, както и заместник директор на Научния институт на университета. Ръководител съм на клиничното направление по педиатрия в УМБАЛ „Света Марина” – Варна, което включва 3 клиники и 2 отделения (спешно и интензивно). По специалност съм педиатър и детски ендокринолог. Председател съм на Управителния съвет на Съюза на учените – Варна от 2017 год.

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания.

Аз съм учен в областта на клиничната медицина. Основната ми дейност е свързана с решаване на диагностични, лечебни и организационни задачи, свързани с големия обем дейност в нашето направление, в рамките на голяма многопрофилна университетска болница. Ежедневно се приемат и изписват над 40 деца, а още 30-40 преминават през спешното отделение. Непрекъснато възникват ситуации, вкл. и с персонала и графика на клиниките, с промените в разпорежданията на здравните власти (твърде динамични за консервативна дисциплина, каквато е медицината) и с различни медицински събития. Променя се структурата на заболяемостта, което изисква непрекъснато медицинско обучение и поддържане на квалификацията. Тъй като в нашата страна такава система напълно липсва в последните десетилетия, налага се ние сами да се грижим за поддържане и осъвременяване на знанията и компетентностите на медицинския персонал – както лекари, така и сестри и медицински санитари. Обезпечаването на клиниките с медицински сестри се превръща във все по-голямо предизвикателство. Понеже професията лекар за мен е призвание, винаги се опитвам на ежедневна база да участвам в диагностиката на новите пациенти, най-вече зад кадър като ментор и супервайзер на специализантите и докторантите. Два пъти седмично приемам ендокринни пациенти и разнообразието от характери, диагнози и човешки емоции, възможността да помогнем и подобрим съдбата на тежко болни деца и техните семейства, зарежда неимоверно.Следват въпросите на Катедрата – с нейните 26 преподаватели и 28 докторанти, над 480 студенти, изучаващи педиатрия на български и английски езици, организация на вътрешни и външни специализации, курсове и свободно-избираеми дисциплини, семинари за стажант-лекари, конкурси по зачисляване на нови асистенти и докторанти, както и за кариерното израстване на кадрите. След работния ден, който продължава до 17-18 ч. следва кратка почивка и грижа за дома и от 19-20 ч. нататък започва „научният ден”, който продължава до полунощ, вкл. и в събота и неделя. В момента работя с 8 активни докторанти, като с повечето от тях трябва да започнем обучението в научна методология от нулата. Нашето висше образование, предполагам най-вече медицинското, не възпитава пиетет към науката и не обучава в научни умения. Младите лекари, дори и да желаят да се занимават с наука, често нямат никаква представа какво означава това, колко усилия, време, работа изисква тази кариера и каква теоретична база е необходима за по-добра ефективност. Повечето от тях желаят докторантурата като утвърден начин за кариерно израстване и не я свързват с предстоящите препятствия за преодоляване. Именно научният ръководител има за задача да запали в тях огънчето на творчеството, радостта от успеха, задоволството от постижението – и в нашата наука, всичко за здравето на децата!

Разбери повече за БГ Наука:

***

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Винаги съм мислила, че практиката човек сам да определя научните си приноси трябва да се прекрати – прогресът, колегията и времето трябва да ги определят. И не е неправилно тази оценка да се прави след оттеглянето ни от активна дейност, защото иначе дремещото у всеки от нас тщестлавие може да победи порива към нови постижения. Така че ми е много трудно да определя приносите си. Всичките ми научни трудове и тези на подкрепените от мен докторанти и колеги, са публично достъпни в научните бази данни. В миналото съм работила много в областта на детско-юношеския диабет, затлъстяване, проблемите на децата, родени малки за гестационната си възраст. В последните години, за да не стоим само на страната на лекуващите, а и активно да участваме в превнцията на хроничните болести, работя активно в големи международни обществено-здравни научни проекти за превенция на затлъстяването (ToyBox), превенция на диабета (Feel4Diabetes) и подобряване на здравното състояние и вторична профилактика при диабет и хипертония (DigiCare4You). В първите два бях главен изследовател от страна на МУ-Варна, а в последния се стремя да предавам щафетата на по-младото талантливо поколение изследователи. И в най-скоро време – изключително голям дял от дейността ми е свързана с редките ендокринни болести. От 2017 г. съм съпредседател на Работната група по образование и подготовка на Мрежата за редки ендокринни болести (www.endo-ern.eu) – мащабен и засега много успешен проект на Европейската комисия за преодоляване на здравните неравенства в Европейския съюз.Никога не съм си представяла как бих могла да се изправя пред студентите си и да не съм създала лично дори едно малко късче от познанието. Да съм само модератор на чуждите постижения не е за мен, макар че ги следя упорито в интересуващите ме области. В миналото говорещите чужд език с лекота са присвоявали международно знание, представяйки го макар и индиректно като свое. Такова поведение е съпроводено с някакво чувство за ограбване, за резоньорство и самоизтъкване, които не са редки и днес у нас, но мен ме отвращават. Именно затова се стремя да предпазя младите си колеги от тях. Опитвам се да преведа всеки млад учен през процеса на създаване на продукт от научно изследване и подготовка на публикация за списание с IF. След това прогресът зависи само от неговото желание да продължи.Към момента имам 265 публикации, 113 от които са в Pub Med (V Iotova), както и над 300 научни участия. Към днешна дата имам 4069 цитирания, личният ми h-index е 31, а i10-index – 64. Рецензирам статии за водещи медицински списания и научни фондове. Участвам в редакционните колегии на сп. „Известия на Съюза на учените – Варна”, сп. „Наука ендокринология”, BMC Endocrine Disorders и редакционния съвет на сп. „Педиатрия”.

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Моята професия е лекар (бих искала да я определя като лечител, но там имат думата пациентите). Както и моите настоящи докторанти, не съм мислила, че ще стана учен от студентската скамейка. Представях си бъдещата си дейност като учене и усвояване на умения. След започване на работа, за да съм на високо медицинско ниво, след конкурс станах асистент на 28 год. възраст. Последва работа за израстването на научния ми ръководител, интензификация на самоподготовката, търсене на съвременна литература – изключително предизвикателство в края на миналия век, общуване с колеги-изследователи след първата ми специализация в Университета „Еразъм” в Ротердам. Отидох там, за да усвоя клинични методики, необходими в работата ми на детски ендокринолог, а с подкрепата на моите първи ментори д-р Bruining и проф. Sten Drop, се върнах член на две международни научни дружества– International Society of Pediatric and Adolescent Diabetes (ISPAD) и European Society of Pediatric Endocrinology (ESPE). Тези две организации, които тогава се стремяха да се разширят към нашите току що демократизирали се страни, ми показаха пътя, подкрепиха ме, както подкрепиха и много мои колеги от т .нар. източно-европейски страни. Никога няма да мога да се отплатя за тяхната отворена врата, както и сега да се опитвам да върна полученото, служейки им на различни нива – като дългогодишен член, секретар и председател на Комитета за следдипломна квалификация на ESPE и като организатор на международен следдипломен курс за квалификация на ISPAD от 2011 год., подкрепен от нашето Варненско дружество по детска ендокринология. Когато веднъж се осмелих да започна, научната дейност ме увлече като лавина. Творческият и характер ме държи далеч от негативизма и песимизма, които понякога навява ежедневието и докато съм в състояние, няма да спра. Научните въпроси следват като естествен резултат от добре планирано и проведено научно изследване, така че няма опасност от изчерпване на научната тематика.

5. В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху теми, свързани предимно с редките ендокринни болести, които ще подпомогнат развитието не само на научното познание и популяризирането на тези заболявания, но и подобряване на грижите за тях.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Мога да формулирам 3 според мен най-големи проблема. Първият е свързан с липсата на система за изчисляване на работно време, което да се използва за научни изследвания. Макар че вече университетите се признават за основни звена на научното развитие, за разлика от чисто научните звена, в университетите няма система за определяне на дела от работното време, който може да се използва за наука и съответно, неговата отчетност. Именно затова успелите са малко – само тези, които не са се поколебали да използват времето за почивка и личното си време за наука и работят над 12 часа на ден. Останалите са жертвали нещо друго, например професионалната си квалификация, обема на пациентите си и пр. Винаги си спомням за удивения европейски одитор на проекта по 7-ма рамкова програма ToyBox, който се опитваше да проумее как точно се справяме с научните си задачи и как точно изчисляваме работното си време за наука, след като у нас „то не се признава”. Мисля, че така и не успя да разбере и може би затова нямахме никакви забележки по одита. Вторият важен проблем е липсата на средства за публикуване в списания с отворен достъп и висок IF. Неразбирането за огромния потенциал на научната видимост и резултати за рейтинга на университетите и тяхната конвертируемост като че ли започва да се променя, но все още не ни е известно български университети активно да промовират и да покриват цената на публикации на свои сътрудници, които обаче после използват за изчисляване на рейтинга си. За разлика от това, в напредналите в научно отношение страни не само че има конкретни политики в тази област, споразумения с най-важните списания, изисквания към собствените кадри и съотв. от финансиращите науката източници, но и се дават парични награди за особено значими публикации (напр. в сп. Nature). Струва ми се, че у нас такова поведение може да бъде наложено от МОН чрез стимулиращи грантове и все по-голямо обвързване на финансирането на университетите с международната им научна видимост. Та нали качеството на обучението е по-високо там, където има международно признати учени в дадена област, както и изграждането на бъдещи кадри и запазването им у нас. Третият проблем е свързан с липсата на технически помощници, съвременна библиотекарска научна подкрепа и недостатъчно проектно финансиране (поради което нямаме и обилие от качествени научни проекти). Дългогодишната липса на обвързване на макар и оскъдното клиентелистко научно финансиране с престижно публикувани резултати, също не помага науката да се превърне в атрактивно и модерно занимание за най-умните, добре подготвени и талантливи млади българи. Никак не помагат и последните изменения в ЗРАСРБ и Правилникът към него, които въведоха единни минимални национални изисквания, изчислявани в цифри според точкова система. Докато замисълът е чудесен, изработената точкова система позволява минимален брой точки да се съберат от съвсем незначими публикации в световно неизвестни журнали, чието основно предимство е, че се издават отдавна. Като чест член на научни журита (които все още се посочват от самия кандидат!), виждам промовиране на еднакво ниво на учени, които не само са със съвсем различен принос, но и чийто бъдещ потенциал за развитие на научни кадри е несравним. Това много ме натъжава, защото преди 30 год. мислех, че за някакво си десетилетие ще го преодолеем. Вече изобщо не мисля така. Преди нямаше шанс дори учен с високи постижения да се хабилитира преди поне 40 год. възраст, а като професор – едва преди пенсия. Сега има шанс и млади хора без никакви постижения да се хабилитират, а те имат време да създават свои подобия след това. За да не се случват такива неща, трябват железни, макар и непопулярни в началото, изисквания.

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Освен всичко вече изброено – посветено работно време за университетските учени, увеличаващо се финансиране предимно на проектен принцип, изискуем научен продукт, ранно отпадане от системата на непригодните, трябва да се промени фокусът на изискванията за научен успех. В нашата област той е ясен – високоимпактни високоцитируеми публикации, както лични, така и с възпитаваните следващи поколения учени. Това е основното, другите показатели са важни и трябва да се оценяват, но не са основни в никакъв случай.
В унисон с времето, превръщането на науката в атрактивно модно поле за изява чрез подходящи PR средства, също е важно. Но да не забравяме, че преждевременното изнасяне на научни данни и тяхното по-късно опровергаване не водят до добър имидж в обществото. Мисля,че много от хората вече изобщо не разбират как „работи” науката. Необходими са информационни кампании – добре обмислени и съобразени със срутването на качеството на масовото образование в последните 10 години.Разбира се, науката не е самоцел и не всеки би могъл да прогресира в тази област. Освен солидна теоретична подготовка, талант и упорит труд, високият интелект и аналитичното мислене са задължителни.

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Европейското дружество по детска ендокринология (ESPE) е основано през 1962 год. в Женева, Швейцария, когато проф. Андреа Прадер кани 26 ендокринолози с интерес към детската патология да основат Клуб по детска ендокринология. През 1965 год. клубът официално се оформя В момента това е най-голямото световно дружество по тази специалност и осъществява многобройни образователни и научни дейности. Любопитен факт е,че един от основателите, проф. Цви Ларон, е все още активен, макар и на преклонна възраст. Винаги съм се гордяла с това, че моята връстница – детска ендокринология, се развива изключително бързо и впечатляващо. Предричам ѝ още много успехи и постижения в идните години! Ако започна да изброявям успешно излекувани болести, подобрени хронични състояния, намерено лечение за убиващи преди заболявания – няма да ми стигне цялата ви книга!

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

В малкото си свободно време обичам морето и плажа, книгите и разговорите със семейството и приятелите. А не бих отказала да гледам и хубав филм.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!