Направи дарение на училище!

Автор: Тея Данева

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Веселина Петрова и съм учен по невронауки.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава Вашата научна група?

В момента съм научен изследовател към Детската Болница в Бостън и към Университета в Харвард, където се занимавам с изучаване на периферни невропатии, предизвикани в следствие на химиотерапия при раковоболни. Изледванията ми са съсредоточени върху откриването на терапии, които да предодвратят или да стопират дегенерацията на нервни клетки и хроничната болка при тези пациенти. 

Кое Ви запали да се занимавате с невронаука и кога се случи това?

Първо проявих интерес към тайните на това как работи мозъкът, след като прабаба ми бе диагностицирана с деменция. По-сериозно се запалих по невронауките по време на бакалавърска ми степен в Университета в Единбург. Преподавателите ми бяха сред най-изявените учени в невронауките и успяха да пробудят огромен интерес в мен по темата, интерес който и до днес не стихва. 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. 

Последната ми публикация е със следното заглавие „Нервната регенерация в гръбначния стълб активира отличилтелна регенерациоона програма за централната нервна система“. В тоза проучване ние партнирахме с учени от Университета в Калифорния, Лос Анджелис и Университета в Кеймбридж, за да изучим промените в нивото на РНК, които протичат в следствие на травма и регенерация на периферните нерви, които инервират гръбначния стълб. Ние открихме, че тази регенерация активира специфични механизми в нервните клетки, които могат да бъдат манипулирани с лекарства за да стимулират нервната регенерация.

Веселина, Вие сте възпитаничка на едни от най-престижните и конкурентни учебни заведения в света – бакалавърска степен по невронаука от Университета в Единбург, докторантура в Кеймбридж, Великобритания, и сега сте научен сътрудник по невронауки в Харвард. Бихте ли споделили кои са били най-големите предизвикателства и решаващи моменти в научната Ви кариера досега? А най-трудните решения, които е трябвало да вземете? 

Най-важният момент в житейския ми път бе денят, в който разбрах, че съм одобрена за стипендията на HMC, организирана чрез Българската Асоциация по Четене да уча за 1 година в училище във Великобритания. Бях изпратена в Dollar Academy в провинцията в Шотландия, където прекарах 11 клас. В края на годината, от училището ми предложиха стипендия да остана и да завърша 12-ти клас там, което беше едно от най-трудните решения, които трябваше да взема до сега. Аз реших да остана, и от там целия ми житейски път коренно се промени.

Срещате ли често българи в чужбина с професионални интереси, подобни на Вашите? Работили ли сте заедно? 

За съжаление, за повече от 10 години зад граница, срещнах доста малко българи в сферата на невронауките. Надявам се, че това ще се промени за в бъдеще.

Какво смятате е ключово за израстването на един невроучен? 

Най-важните две качества един човек трябва да притежава, за да се установи и израсне като учен, според мен са упоритост и любознателност.

Кои са били Вашите лични битки зад впечатлителните постижения?

Зад моите постижения стоят дълги години на живот, отдалечен от семейството и приятелите ми – това е най-голяма лична битка, с която съм и все още се срещам всеки ден. Доста често ми се налагаше да работя на 2 места докато уча, за да мога да се издържам. Многократно не бях и все още на моменти не съм възприемана насериозно поради това, че съм жена опитваща се да пробие в науката. Битките са много и всекидневни, но всичко си струва, щом правя това, което най-много ме вдъхновява.

Мислили ли сте за кариерна алтернатива в България? Каква би била тя?

Често мисля за това и виждам две възможности – едната е да работя като научен изследовател в частния сектор, които напоследък е доста развит в България; другата е да се върна в България и да оглавя моята собствена лаборатория за научни изследвания към БАН. 

Смятате ли, че невронауката би се установила като дисциплина в България, и как виждате това да се случи?

Според мен невронауката е вече установена като дисциплина в България. Институтът по Невробиология към БАН съществува повече от 70 години. Това, което според мен невронауката в България, както и всяка наука, има нужда от е млади и амбицирани учени. Друг вариант за развитието на невронауката би било създаването на специализиран институт по невронауки. Това би било реалност със засилено финансиране от държавата, както и обединението на български учени по невронауки по света и у нас. Аз, със сигурност, бих подкрепила един такъв проект.

Какво, според Вас, трябва да се промени в България по отношение на това как се говори за наука? 

Науката в България е някак си на заден план – много малко финансиране се влага в наука, младото поколение не е амбицирано да се занимава с наука и често развитието на науката не е основна част от плановете на управляващите. Според мен, трябва да се дава изява на повече учени да говорят за техните прокети и за това как те влияят на обществото, защото България има едни от най-умните и усърдни учени в света, които за съжалиние не са достатъчно поощрявани.

Кои актуални теми в невронауката в момента намирате за вдъхновяващи и интересни? Защо? 

Според мен, една от най-интересните теми в невронауката в момента е използването на изкуствен интелект, не само за диагностициране на различни болести, но както и за анализирането на огромни количества информация, която генерираме днес чрез нашите изследвания.

Като невроучен с интерес към невродегенеративни заболявания и деменция, поинтересували ли сте се да прочетете “Времеубежище” от Георги Господинов? 

Чувала съм много прекрасни отзиви за тази книга, но не съм имала възможността да я прочета все още.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Извън лабораторията съм запалена по сладкарството и спорта. Обичам да пробвам нови рецепти в кухнята, както и да гледам и участвам в спортни дейности като тенис и волейбол.

Какво бихте посъветвали PhD студенти с амбицията да останат в академия? 

Да бъдат упорити и да не се предават. В академичните среди, човек трябва да се научи на издръжливост. Паденията са много по-чести от успехите, но никога не трябва да забравяме крайната цел – обогатяването на нашите знания като хора и общество.

Желаем най-сърдечно успехи на Веселина, и благодарим за участието й в това интервю.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!