Търсене
Close this search box.

Интервю с д-р Ружа Попова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН

Интервю с д-р Ружа Попова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН

Интервю с д-р Ружа Попова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН

Интервю с д-р Ружа Попова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН


Направи дарение на училище!



***

Кратка информация за изследователя:

Ружа Попова, доктор по Стара история, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология Проф. Александър Фол при Българска академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Като част от научния състав на Центъра по тракология при ИБЦТ – БАН заниманията ми са свързани с изследвания върху историята – политическа и социална – на Древна Тракия в контекста на античния свят. Имам шанса да работя 270 години след изданието на първия труд върху историята на царете на Тракия, преплетена с тази на царете от Кимерийския Боспор на Феликс Кари, осветлена чрез монетите (1752 г.). Този труд е основополагащ в проучванията на Древна Тракия и авторът успява за времето си да надскочи етапа на събирателството и да изведе, с наличния тогава изворов материал, исторически линии и династични връзки, които отварят широко изследователско поле за бъдещите проучватели. Следващата вълна от голям интерес към този регион на Античния свят датира от края на 19. и самото начало на 20. в. с немската класическа школа, в чиито трудове Древна Тракия влиза в обсега на проучванията като част от изследването на Древността. В същия период се появяват съчиненията на френските и италианските историци и класици, част от които се занимават с историята на този регион не периферно, а конкретно, оставяйки свои приноси в историческото познание за Тракия и траките. Оттам насетне изследванията стъпват върху тези фундаментални тези и хипотези и в определени етапи надграждат, а в други просто преповтарят вече изговореното. По-горе казах, че имам шанса, но истината е, че е огромно предизвикателство да се работи на полето на вече прокарани, а и възприети във времето трасета на историческото познание за Тракия. Днес, в навечерието на 50-годишнината от създаването на Института по тракология при БАН, проблемните кръгове са много по-тесни и опитите се свеждат до вписването им, с натрупания в годините инструментариум, в голямата картина на политическата и социалната история на Тракия като част от света на Античността.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Винаги съм смятала, че научните ми постижения, респективно приносите ми в науката би трябвало да бъдат преценени и оценени от другите. Затова ще се концентрирам около полето на моите интереси и резултатите от заниманията ми – публикациите. Ако трябваше да използвам ключови думи, за да опиша накратко проучванията си, те биха били: история – политическа, социална, културна, Древна Тракия, Битиния, Северно Черноморие и по-конкретно Боспорско царство, Понтийско царство, династии, литературни извори, епиграфика, нумизматика. Изследователското ми поле е ограничено в този проблемен кръг и ползва проучвателския инструментариум. С наличните извори и стъпвайки на предходни изследвания се опитвам да разгледам и представя Тракия в голямата картина на контактната зона по Черноморското крайбрежие, политическите ѝ проекти, прокарвани през династически връзки, вплетени в мрежата на античния свят, които откриват отзвук в свидетелствата дори след окончателното ѝ превръщане в римска провинция ок. 46 г.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Имах огромния късмет преподавателите ми по история, всъщност още от училище, да са хора, които да не търсят пресъздаване на фактология, а да предизвикват размисъл върху базисните исторически събития, които ни бяха преподавани, т.е. търсене и разбиране, в рамките на възможностите ни, на философията на историческото познание. За мен това беше огромно предизвикателство, което превърнах в удоволствие – няма как да се занимаваш с изследователска работа, която, както знаем, е дело самотно, ако не изпитваш удоволствие от нея. От няколко години беше възроден големият въпрос, вълнувал поколения историци и философи, а именно наука ли е историята, или изкуство. Трудно ми е да отговоря категорично и едносложно на този въпрос. Но както е известно, в историята човек е едновременно обект и субект на собственото познание. Което, както изглежда, я държи в двете полета едновременно – и в науката, и в изкуството. Мисля, че ако я оставим само в едното, тя не би била история.

В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху историята на Тракия преди окончателното ѝ анексиране като римска провинция и последната тракийска династия – част от мрежите на имперската система. Това проучване изисква много внимание, тъй като по тези проблеми е натрупан солиден изследователски материал. Темата е продължение на по-ранните ми дирения, в процеса на които забелязах, субективно, че все още има бели полета в тази проблематика, които си струва да бъдат разработвани. Правя го със съзнанието и убеждението, че научната критика не бива да е ревизионистка, че тя изисква да бъде внимателна, аргументирана, представена със спокоен, етичен тон, за да остане научна. Мотото трябва да е sine ira et studio.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите на българските учени в областта на историята са част от тези в световен мащаб: в годините хуманитаристиката в цял свят беше избутана в ъгъла на научното познание, с едно изключение – археологията, на която историята беше превърната в помощна дисциплина, тъй като археологията предоставя на обществото веществен (видим) материал. Хуманитарните науки бяха заклеймени като фундаментални, неносещи икономически ползи. В резултат фондовете, които финансират научните изследвания, започнаха да заделят много малко средства за подобен тип проекти. В българска среда този процес лесно може да бъде проследен през сесиите на основния донор за такива програми – Фонд научни изследвания. Създаването на негативен образ на хуманитарното знание в обществото се превърна в процес, който вече има, но и ще продължава да задълбочава негативните последици.

От друга страна, проблемите са вътрешни, в самата научна общност и снижаването на академичните критерии вътре в общността е един от основните. Негативните тенденции са резултат от множество фактори, единият от които вече изложих; другите се дължат на нивото на училищното и университетското образование, липсата на интерес у младите хора към хуманитаристиката и към научната работа. Важна част от проблема е и самият Закон за развитие на академичния състав и заложените в него критерии за оценка, които принуждават изследователите да „произвеждат“ брой текстове без оценка на качеството им, да търсят медийни изяви, оценявани много високо според наложените рамки, капани, в които трудно се провижда наука. Мисля обаче, че от самата гилдия зависи да върне академичната традиция в науката и да се стреми да спазва стандартите на неписаните правила, за да запази (а може би вече да възвърне) мястото и авторитета си в обществото.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Едва ли само според мен, но на първо място трябва да се промени самото отношение към науката в България. С години беше насаждано на обществото, че академичната общност „яде“ парите на данъкоплатците. Понякога този тип изявления идваха от хора, свързани с науката, получили възможността да се изявяват на сцената на политиката. Това, за съжаление, автоматично превръщаше думите им за широката общественост в истина. Тенденцията на неглижиране на науката вече е много ясно видима, но резултатите дълго време ще бъдат преживявани, да се надяваме да бъдат преодолени в годините.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Това, което ще споделя, мисля, че е широко известно, но не се притеснявам да го повторя: историческото изследване е процес, който се основава на логиката. Случва се да прочета, че определено историческо събитие се е случило ненадейно и нелогично. Това, че ние не познаваме контекста му, не означава, че то е нелогично, а че до нас по някаква причина не е достигнала информация за него. Белите полета на нашето познание трябва да се запълват внимателно и отговорно. В противен случай лесно се преминава в областта на есеистиката.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Свободното време на изследователя, от една страна, би могло да е много, от друга обаче то е изключително ограничено. Човек, посветил се на това дело, трябва сам да определи работния си график, който не е рамкиран в регламентирано работно време. В свободните моменти от денонощието обичам да се потапям в света на книгите – имам любими автори, които изпитвам необходимост да препрочитам, опитвам се да следя и новите издания. Любимите ми разходки са в художествените галерии – в София Националната галерия и Софийска градска художествена галерия издигнаха временните си експозиции на ново ниво, галериите в страната успяват да ме учудят с експонати от фондохранилищата си. Истината е, че свободните ми занимания ми набавят храна за размисъл за основната ми работа.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.