Интервю с д-р Росица Чобанова от Института за икономически изследвания при БАН


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

  1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Росица Чобанова доктор на икономическите науки, професор. Работи в  Института за икономически изследвания при БАН

Доктор по икономика (1983), ст.н.с. (1998), доцент (2000), ст.н.с. Іст. (2009), научна степен доктор на икономическите науки (2008), професор (2011). Носител на Почетен знак на Института за икономически изследвания при БАН (2019), почетен знак на Американската асоциация за напредък на науката (2002), на почетния знак на Международната асоциация по икономика, мениджмънт, маркетинг, човешки ресурси в горската и базираните на нея индустрии (2019), Действителен член на международния институт по селфмениджмънт (1990), Грамота на СУБ за високи научни постижения (2016), член на СУБ (1989 г.).  Председател на секция „Икономически науки“ на СУБ (2005), член на Комисията за връчване на награди за високи постижения на СУБ (2014), член на Съюза на икономистите в България, почетен знак Диплом за национален експерт по „иновационен мениджмънт“ на Съюза по машиностроене към ФНТС(2009), и член на Клуб “Жени в индустрията и науката“, Председател на комисия към фондация „Еврика“ за присъждане на стипендия на името на акад. Е.Матеев(2005 до сега). Международна обмяна на опит в областта на научната, технологична и иновационна политика по покана на Центъра за научно-изследователска и иновационна политика към Университета в Съсекс –  Великобритания, ,1999 г. Обмяна на опит  в същата област по покана на Американската асоциация за напредък на науката – Вашингтон ДС, 2002 г.

От 1983 г. досега работи в Института за икономически изследвания при БАН. Резултатите от научните си изследвания прилага при заемане на изборни позиции в Българска академия на науките, Висше училище по телекомуникации и пощи, както и на  Съюз на учените в България. Сред тях са: научен секретар по обществените науки в БАН,член на УС на БАН и член на ръководството на БАН, (2008- 2013),  зам. Ректор по научни изследвания и международно сътрудничество, Председател на Научния съвет, Председател на фонд „Научни изследвания“ , член на Академичния съвет  (2016-2019) на Висше училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) – гр. София;  в Съюза на учените в България (СУБ)  Главен секретар на СУБ, Председател на Творческия фонд на СУБ (1999-2001).

     2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …


Разбери повече за БГ Наука:

***

Ежедневните ми задачи са подчинени на постигане на целите, поставени в научните проекти от Научната програма на института.  На практика цялото ми научно творчество е посветено на определяне и решаване на важни проблеми за развитието, преди всичко иновационно, на националното стопанство, на секторите – информационни и комуникационни технологии и горски сектор, на предприятията, както и териториалното иновативно развитие на примера на големите градове.

По-конкретно ежедневната ми научно-изследователска работа включва наблюдение на състоянието и развитието на обекта на изследване, което означава планиране, организиране и провеждане  на наблюдения, събиране на първични и вторични данни, срещи с представители на предприятията и държавното управление, колеги от страната и чужбина;  работа с официални източници на данни; проучване на методологиите за събирането и интерпретирането им; работа с литературни източници и нормативни документи. Друга дейност са анализите и интерпретацията на резултатите.  Те се докладват и обсъждат на научни експертни съвети, конференции в страната и чужбина, пред медии; публикуват се  в научни списания, монографии и др., използват се да се дефинират варианти на политически решения (консултантска дейност в страната и чужбина) и др. , както и да се разработят нови учебни програми и провеждането на лекционни курсове в редица университети в страната и чужбина, в докторантския курс по методология на научните изследвания към ЦО, провеждан в ИИИ на БАН.

Голяма част от времето си отделям на научната комуникация във всичките ѝ форми – кореспонденции, рецензии, становища, отзиви, представяния, писане на научни статии и студии, организиране и участие в научни конференции и др. Тук се включват и дейностите по ръководство на колективни проекти, по иницииране на нови идеи и формулиране на задачи за нови проекти.

    3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Резултатите от работата ми са  основно  в областта на теорията, практиката и политиката за иновационно развитие на националното стопанство, на секторите – информационни и комуникационни технологии и горски сектор, на предприятията, както и териториалното иновативно развитие на примера на големите градове. 

В теоретичен план като жизнено важен за страната икономически проблем, подценен от практиката на управление, е определен трайното намаляване на ресурсите от знания. Причината е  устойчива тенденция на по-бързо намаляване на  пазарното търсене на национално-базирани нови знания в сравнение с предлагането им. За решаването на този проблем е предложена концепция за повишаване на иновативността на националната икономика, която защитих като втори докторат. Тази концепция придобива особена значимост в съвременните условия на преход към нов стадий на развитие, с ново съдържание на неговата цел, субект и механизъм на осъществяване

  • Основната теза, която защитавам е, че една национална икономика в условия на ускорена глобална промяна на технологиите, на участие в европейската интеграция, на глобални предизвикателства, свързани с изчерпване на жизнено-важни за развитието природни ресурси, недостига на чисти въздух, вода и почва, определящи нарастване на социалните напрежения и ускоряване на урбанизацията, може да се развива, ако има разработена и прилага национално-специфична концепция за обновяване, осъществявано чрез  усвояване и използване на чужди и създаване, усвояване и използване на национално базирани нови знания, което е подчинено на постигането на национални обществено значими цели на развитие, както и за решаване на глобалните проблеми на местно равнище.

Идентифицирани са спецификите на търсенето на нови знания като са разкрити особеностите и различията между платежоспособно (пазарно) и неплатежоспособно търсене на нови знания; въздействието на скоростта на промяна на технологиите; зависимостта от моделите на иновационен процес, както и от характера на взаимодействието между множество институции.

Разработени, предложени и апробирани са инструментариуми за наблюдение, оценка и интерпретация на данните за иновативността на предприятия, който се прилага при наблюдения върху предприятия, провеждани в рамките на колективи от 1992 г. до сега. Постижението се състои в: отчитане на комплексния характер на иновациите във  фирмите като процес, дейност, разход (инвестиция) и резултат; нови класификации на факторите, които въздействат върху равнището на иновативност на фирмите; по-прецизното определяне на резултата от иновационните дейности чрез разширяване на обхвата му; уточняване на редица работни дефиниции за целите на практическото им приложение при наблюдения и сравнителни анализи; съчетаване на изследователските с образователните методи и самостоятелно, в рамките на извършване на емпирични  наблюдения, въз основа на които са създадени нови бази данни за иновативността на фирми в страната. 

В практико-приложен план са идентифицирани, класифицирани и характеризирани фактори, които определят търсенето и предлагането на нови знания в българската икономика като са приложени разработените концепция и инструментариум. Изведени са тенденциите в търсенето и предлагането на нови знания като е обоснована невъзможността да се постигне равновесие между платежоспособното търсене и предлагането им в отворена национална икономика. Във връзка с това са определени два основни сценария – оптимистичен и песимистичен – за повишаване на иновативността на националната икономика. Доказана е необходимостта от и са обосновани приоритети за обществено въздействие върху развитието на динамична национална икономика на знанието, свързани със засилване на абсолютните и относителните сравнителни конкурентни предимства в международната търговия, ускоряване на икономическия растеж и удовлетворяване на идентифицираните иновационни потребности на фирмите. Определени са бъдещи насоки на изследване за решаване за дефинираните проблеми.

Научните резултати са представени в над 200  научни публикации, голяма част от които самостоятелни,  в 21 страни – Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Китай, Нидерландия, Полша, Руската федерация (Русия и Башкортостан), САЩ, Северна Македония, Словения, Сърбия, Турция, Финландия, Хърватска, Чешката република, Украйна, Унгария и се цитират от над 300 източника, голям дял от които с висок импакт фактор, предимно в чужбина

В условията на прехода към пазарна икономика навлезнаха нови понятия и категории в българския език. Във връзка с уточняване на съдържанието и правилното им използване съм участвала като съставител на словник и отговорен редактор на раздели при  създаването на  2 енциклопедии– Икономически енциклопедичен речник и Енциклопедия България А-Я,  последната призната от МОН за учебно помагало  и претърпяла много издания.

ДРУГИТЕ ЗА ПРИНОСИТЕ

За теоретичните приноси

В труда на проф. Росица Чобанова „Иновативност на националната икономика“ е представено системно изследване на изключително актуален и значим проблем за българската икономика – проблема за обновяването ѝ в условията на ускорено създаване и използване на нови знания и глобализация на иновационните процеси.
Много сполучливо авторът комбинира различните изследователски подходи, за да характеризира концепцията за иновативността на икономиката – чрез открояване на основните проблеми, които тя решава; определяне на връзката с новата научна школа – икономика на знанието и нейните характеристики.
Като значими резултати от изследването следва да се посочат формулирането на показатели за оценка на иновативността на икономиката и на фирмите, извеждането и оценката на факторите, които оказват най-силно влияние върху нея, както и предлагането на сценарии за развитие на българската икономика.“
Проф. д-р Борислав Борисов, ръководител катедра „Интелектуална собственост“ – Университет за национално и световно стопанство

За практическата приложимост на приносите
БНТ 

По света и у нас – БНТ Новини

https://bntnews.bg › …

Виртуален офис ще помага на бизнеса на фирмите в горския сектор · 18:07, 15.01.2018 · Чете се за: 00:38 мин. У нас · От нашите пратеници: Азербайджанска …

Виртуален офис ще помага на бизнеса на фирмите в горския сектор

Над 2000 предприятия в горския сектор от Областите Благоевград, Кюстендил и от Република Македония, ще могат да си сътрудничат в бизнеса чрез иновативни онлайн платформи. Те бяха представени по време на обучителен семинар в Кюстендил. Целта е чрез виртуален офис, да се помогне на фирмите от региона да повишат своята конкурентоспособност и да намерят по-голям пазар на предлаганите от тях услуги и продукти.

Иновативният подход е разработен от проф. Росица Чобанова от Института за икономически изследвания към БАН съвместно с нейни колеги от България и Македония. По думите ѝ двете виртуални платформи – образователна и партньорска, ще дадат възможност на фирмите от двете страни на границата да осъществят контакт по между си и да разширят търговските и партньорски отношения.

Проф. Росица Чобанова – Институт за икономически изследвания към БАН: „Тука над 90% са малки предприятия, а 60% дори са еднолични фирми. Едноличната фирма няма тази възможност да проследи да намери, какви са възможностите за намиране на партньор, какви са новостите в производството, какви са възможностите за финансиране, всичко това го има на платформата.“

Представители на предприятия за добив и обработка на дървесина казаха, че разработеният виртуален офис ще бъде много полезен на фирмите от България и Македония.

Милена Зарева – представител на дърводобивна фирма: „На нас ни е нужно точно това, да можем бързо, лесно и удобно, да намерим контакти с хора с нашите идеи, с нашата работа, така че да създадем връзки за сътрудничество, да можем да работим заедно и т.н.“

Виртуалният офис е създаден по проект по програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония. Достъпът до него е безплатен и ще бъде отворен три години.

Решаване на важни проблеми на развитие на сътрудничеството чрез ръководене и разработка на международни проекти:

Разпространение на знания – ръководство  на международни конференции, научна редакция на  сборници, реферирани в  Scopus и Web of science.

12th International Scientific Conference

Digitalisation and Circular Economy:
Forestry and Forestry Based Industry Implications

in organisaton of WoodEMA, i.a. and Union of Scientists of Bulgaria
Varna, Bulgaria, September 11th – 13th 2019

     4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любопитството и интересът към новото, към научното знание и неговата сила, може би по някакъв начин и духът на семейството на родителите ми, в което няколко поколения са учители и училищни настоятели, на приятелите – преподаватели и изследователи, които разказваха много интересно за тяхната работа. Бях много добра по математика, защото обичах красотата на логиката и свободата на мисълта за постигане на математическите решения. Но избрах обществените науки, защото ми беше интересно да разбера как се формират потребностите и интересите на отделнана личност и на обществото, какво определя тяхното поведение, какво и как трябва да се направи с ресурсите, за да може страната да осигури достойни работа и живот на хората. Тази задача от младежките години на ентусиазъм и дръзновение все още стои пред мен, но да си призная, тя се оказа много по-сложна и трудна за решаване.

     5. В момента работя върху…, което ще…

В момента работя върху новите проблеми пред предприятията, определени от  прехода към кръгова, ресурсо-ефективна икономика.


     6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)? 

Много са проблемите, но най-важните са свързани с неосъзнаване както от обществото, така и от определена част от учените, колко са важни днес изследванията в социалните науки, особено на посветените на проблеми, произтичащи от съвременните предизвикателства на развитието. Като че ли не се осъзнава отговорността, която учените от обществените и особено икономическите науки имат, за да се определят ясно  конкретни проблеми и да се дават конкретни решения за практически мерки, без да се  „преписват“ от предишни или чужди изследвания,  да се формират през призмата на днешното и бъдещото развитие на технологиите и интеграцията на страната в глобалната икономика.

Друг важен въпрос е за подценения статус в обществото и ниското заплащане на изследователите (голяма част от които са учени) като професионалисти, ангажирани със създаването на нови знания като провеждат изследвания, усъвършенстват и развиват концепции, теории, модели, техническо оборудване, софтуер и оперативни методи и не толкова пряко включените в проектите администратори, мениджъри, техници и чиновници.

  1. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Обществото ни трябва да се осъзнае, че днес науката не е лукс, а жизненоважна основа за икономическо развитие и просперитет на обществото. Тя може и трябва да се създава и използва навсякъде в обществото. За това има предпоставки чрез използване на съвременните ИКТ.  

Държавната политика също следва се промени – от отдръпване от проблемите на развитието към масирано инвестиране за научни изследвания  (акцент – държавно инвестиране)  – с цел изход от кризата, която да се възприема като предизвикателство, а не като заплаха. Особено са важни инвестициите в човешки капитал, в преосмисляне на разбирането за качеството на живота; в научни изследвания в здравеопазване, ИТ, енергетика, други екологични проблеми; поставяне на националната сигурност във  фокуса на изследванията.

Промяната в научната, технологичната и иновационна политика за икономическо развитие да е в научната й обоснованост и практическа приложимост и резултатност. Тя трябва да отговори научното решаване на кои проблеми е важно за обществото и съответно кои да са приоритетите и бенефициентите за държавно финансиране. Тя следва да гарантира достойно заплащане на изследователите. 

  1. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността) 

Произходът на понятието икономика е от гръцката дума οἰκονόμος (съставена от οἶκος – къща, домакинство, дом, и νέμω – територия, в която управлявам; разпределям, разменям, раздавам; правило, закон) и в буквален превод означава „правила за водене на домашното стопанство“. Съответно  съдържанието на понятието „политическа икономия“ по Аристотел произтича от разбирането за „правила за водене на градското или държавното стопанство“ като включва и старогръцкото πόλις буквално град, но също и град-държава, съобщност от граждани.

      9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Свободното си време посвещавам на семейството и да разговарям и да се срещам с приятели, да търся и да се радвам на красотата в човешкото общуване. 

 


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.